genetika

Още преди появата на цивилизацията първобитните пастири са забелязали, че животните наследяват характерни белези от родителите си и че след няколко поколения желаните характеристики могат да бъдат затвърдени.

Изкуствена селекция

Ползвайки наученото, те са видоизменяли своите стада, като са отстранявали неподходящите животни и са получавали потомство само от избрани индивиди. Този еволюционен процес на изкуствена селекция ни е дал овцата (получена от дивата коза), кравата (произлязла от бизона) и прасето (произлязло от глигана).

Естествен подбор

Идеята, че подобен процес на естествена селекция е довел до развитието на добре приспособени видове, обитаващи днешния свят, е застъпена за пръв път в съчинението „Върху природата” (V в. пр. Хр.) на гръцкия философ Емпедокъл от Акрага, автор на теорията за големия взрив. Неговата представа за еволюцията е твърде незряла – той предполага, че сред изчезналите, зле приспособими видове, изхвърлени при естествения подбор, може да е имало такива недоразумения като същества с глави, но без вратове или пък с ръце, но без рамене. По-късно гръцките мислители съставят значително по-добре обмислена теория. Естественият подбор потвърждава тяхната теза, че добре приспособените организми съществуват, защото сред случайно създадените при естествения градивен процес продукти те са успели най-добре да оцелеят и да се размножават. За поддръжниците на тази теория тя отрича вярването, че отделните същества са измислени и лично изработени от Бог. През I в. пр. Хр. естественият подбор отново намира своето място в „За природата на нещата” от Лукреций:

„Преди един вид да оживее – той се нуждае от храна преди всичко и от части за възпроизводство,
чрез които семената на живота могат да намерят своя път
от мъжа към жената и да съединят телата
във взаимно удоволствие.
През онези стари дни
много опити бяха неуспешни, много от видовете
не успяха да оцелеят; това, което виждаме сега
да се радва на дъха на живота, трябва от първите
да е намерило защита за своя характер,
за своята сръчност, смелост и бързина.”

Идеите в това стихотворение са на гръцкия философ Епикур. Неговите научни схващания са заимствани най-вече директно от Демокрит и Левкип, създателите на теориите за атомите и молекулите. Вероятно един от тези двама гърци, живели през V в. пр. Хр., е първият, който е дал убедително обяснение за естествения подбор. Но тъй като техните трудове са изгубени, не можем да сме сигурни.

Произход на човека от маймуната

Големият ислямски учен Абу Рейхан Мухамед Ибн Ахмед ал-Бируни от Хорезм (973 – 1048) стига до заключението, че човекът е родствено свързан с други по-примитивни биологични видове. В своята книга „Китаб ал-джамахир” той пише, че човечеството е резултат от еволюцията на дълга верига бозайници, най-близки от които са приматите (човекоподобните маймуни).

Еволюция на съвременния човек

Възгледът, че човешкият род е еволюирал от първобитния човек до днешния Homo sapiens, е бил изказан най-напред в Китай в сборника с научни и философски трактати „Хуай Нан Дзъ” (II в. пр. Хр.), издаден в Нан Дзъ от Лю Ан по времето на династията Хан. Според тази книга човекът е минал през пет етапа в своята еволюция – започвайки от загадъчния „димен човек” и достигайки до съвременния „обикновен човек”.

Дегенерация

Знанията за същността на еволюционния процес водят до появата на специфични възгледи относно бъдещето на човешката раса. Един от тях е политиката на евгеника, застъпвана от Платон. Според друг възглед многократното размножаване вътре в ограничен род води до дегенерация и непригодност. Тази идея се появява през 1813 г. в Англия в книгата „Лекции по физиология, зоология и естествена история на човека”, в която се твърди, че европейските управляващи среди дегенерират и е необходима тяхната подмяна. Английският председател на Камарата на лордовете не одобрява книгата я и обявява за противоречаща на Светото писание. Нейният автор – хирургът Уилям Лоуренс – се отказва от нея, за да запази престижа си. Но по-късно той е награден със званието барон и получава поста на старши хирург на кралицата, а Чарлс Дарвин преповтаря много от неговите изводи за естествения подбор в своето съчинение „Произход на видовете” (1859). Дарвин не отдава нужното на Лоурънс, но признава, че еволюционната теория, развита в „Произход на видовете”, е много стара: „Много далеч от истината би било да се твърди, че този принцип е открит в днешно време… Принципа на селекцията аз видях ясно записан в една древна китайска енциклопедия.”