Изследвания върху фосили на човекоподобно датиращи на около 2 мил. години показва огромна прилика относно развитието на слуха ни с този на шимпанзетата, но с някои малки разлики.
Ралф Куам води научен екип, който изследва няколко фосила на човекоподобни от преди 2 милиона години намерени в Южна Африка. Научния метод за постигане на резултати е използването на компютърна томография и виртуални компютърни реконструкции, за да се изучи вътрешната анатомията на ухото на тези видове.
Резултатите показват, че Australopithecus africanus и Paranthropus robustus, които са живели преди около 2 мил. години имат много близка до шимпанзето слухова анатомия, но с малки разлики, които повече наподобяват тази на човека.
Хората имат по-добър слух и диапазона на честоти е по-голям от шимпанзетата и другите видове примати. Обикновено човек чува между 1.0 – 6.0 kHz
Всичко това е ясно на учените, но целта на изследванията са да се разбере кога точно се е появил нашия прародител с променена слухова анатомия и е започнал да еволюира човек.
Предходни изследвания са правени от Ралф Куам и негови колеги на фосили намерени в Испания, които са на 430 000 години. Те обаче имат почти идентични органи със съвременния човек.
Намерените в Южна Африка по-стари кости показват, че имат различна честота на слуха – 1.0-3.0 kHz. Оказва се, че това е било в плюс на човекоподобния вид, като му е помагало в живота в саваните.
В по-отворени среди тези честоти са били много полезни, тъй като звуците не пътуват на същото разстояние като в гористи местности.
Учените са убедени, че този вид е имал език, с който да комуникира и доста по-късно се е появило вербалното обуване и образуване на думи и изречения.
Източник: http://www.sciencedaily.com/
