DNA digital

Изследователи от университетите в Лестър и Уоруик, Великобритания откриват съхранени ДНК последователности от преди почти 700 милиона години.

Учени от британските изследователски екипи в университетите в Лестър и Уоруик попадат на изключително ранна ДНК-секвенция. Откритата почти 700 милиона годишна ДНК-последователност би могла не само да хвърли нова светлина върху познанията за древните ни предци, но и да помогне за изясняване влиянието им върху съвременните видове.

Екипът е ръководен от д-р Еран Таубер (Лестър) и Д-р Саша Отт (Уоруик).

Тези силно консервативни последователности в некодиращата част на ДНК са идентифицирани чрез геномен анализ на 12 различни вида насекоми. До момента са идентифицирани 322 региона, които се съхраняват от най-малко 180 млн. години. Интересното е, че древните секвенции присъстват в ДНК на гъби, медузи, влечуги и дори бозайници.

„Най-старите” разкрити от анализа секвенции са запазени от най-малко 670 млн. години, като сред „най-младите” се подреждат тези на пчелите, осите и мравките. Доказано е, че древните последователности играят ключова роля във формирането на ембриона, като регулират точно кои гени да се включват в процеса.

Д-р Таубер от Катедрата по генетика в университета в Лестър сподели: “Изключително сме развълнувани за идентифицирането на тези древни ДНК-сегменти. Вече имаме и някои експериментални доказателства, които са в подкрепа на твърдението, че изпълняват ключови функции.“

„С нетърпение очакваме да се разкрият специфичните им функции с помощта на методите, прилагани в Молекулярната биология и Генното инженерство.”

Някои от древните секвенции са изследвани по-рано и е доказано, че участват в регулацията за синтез на белтъци. Такива са гените от т.нар. клъстер* Озирис, открит за първи път при плодовата мушица.

Доц. д-р Саша Отт от университета в Уоруик заяви: „ Нашият подход ни дава възможност да определим точно гените, както определихме тези от генния клъстер Озирис, който притежава специфично устройство и е значително по-добре проучен в сравнение с други, подобни на него по устройство клъстери.”

„Смятам, че опознаването и разбирането на специфичните за насекомите регулаторни системи, включително и на гените от клъстера Озирис, ще са от все по-голямо значение при разработване на стратегии за опазване на хранителните ресурси на земята.”

Докторантът Натаниел Дейвис, автор на доклада, от лабораторията на Д-р Еран Таубер, сподели: “Това проучване допълва познанията ни, че тези ДНК-последователности изпълняват функциите си от много дълго време и ни предоставя интересни нови секвенции за изследване.”

*Под генно семейство се разбира наборът от сходни гени в рамките на един организъм, а генният клъстер е част от генното семейство. Той представлява група от два или повече гена, в които е закодирана информация за синтез на определени белтъци. А вече белтъчните молекули могат да са или със сходна структура, или да изпълняват обща функция. Размерът на генни клъстери варира от няколко до няколкостотин гена.

Източници:

1. Nathaniel J. Davies, Peter Krusche, Eran Tauber, Sascha Ott. Analysis of 5’ gene regions reveals extraordinary conservation of novel non-coding sequences in a wide range of animals. BMC Evolutionary Biology, 2015; 15 (1) DOI: 10.1186/s12862-015-0499-6;

2. Neethu Shah, Douglas R. Dorer, Etsuko N. Moriyama and Alan C. Christensen, Evolution of a Large, Conserved, and Syntenic Gene Family in Insects, NE 68588-0666.

Автор: Яна Ненчева
Източник: nauka.bg