140408111228-large

Нов метод за анализиране на геноми подтвърждава, че неандерталците са се кръстосвали с предците на евроазиатците.

Техническите възражения срещу идеята, че неандерталците са се кръстосвали с предците на евроазиатците бяха преодоляни, благодарение на нов метод за анализиране на генома. Техниката може по-сигурно да засече генетичните следи на кръстосването, отколкото предишните методи за анализ и ще бъде използвана за изследвания на други стари или редки ДНК проби.

“Нашият метод може да разграничи двa случая с едва доловими разлики, които могат да обяснат генетичните прилики, споделени между неандерталците и модерните хора от Европа и Азия” – каза съавторът на изследването Конрад Лохзе, популационен генетик в Единбургския университет. Първата възможност е, че неандерталците редовно са се кръстосвали със съвременните хора, след като емигрирали от Африка. Алтернативният варианте, че хората, които напуснали Африка еволюирали от същата потомствена субпопулация, от която произхождат неандерталците.

 Много изследователи спорят, дали кръстосването между видовете е по-вероятно. Това е така, защото отговаря  на генетичния модел, наблюдаван в проучвания, които сравняват геномите на много съвременни хора. Но новият подход напълно изключва алтернативния вариант, без да изисква допълнителна информация, използвайки само тази, извлечена от един геном от всеки вид: неандерталец, европеец/азиатец, африканец и шимпанзе.

Същият метод може да бъде полезен в други проучвания за кръстосване, където малко проби са на разположение. “Тъй като методът използва максимално информацията в индивидуалните геноми, особено вълнуващо е използването му за разкриване на историята на видове, които са редки или изчезнали.” – каза Лохзе. Всъщност, авторите първоначално развивали метода, изучавайки историята на популации на насекоми в Европа и островни видове прасета в югоизточна Азия, някои от които са изключително редки.

Лохзе е против да се отделя прекалено внимание на факта, че новият метод предполага малко по-високгенетичен принос на неандерталците за съвременните хора, отколкото минали проучвания. Оценяването на този принос е сложно и е възможно да варира взависимост от подхода.

“Тези резултати са важни, защото запълват пропуск в спора за това, дали неандерталците са се кръстосвали с хората. Методът може да бъде използван за разбирането на еволюционната история на други организми, включително и видовете, застрашени от изчечване” – каза Марк Джонстън, главен редактор на списанието Genetics.

Снимка: © procy_ab / Fotolia
Източник: nauka.bg

предишна статияФилогеография – ретроспекция и перспектива
Следваща статияКоординатна система