hong-kong-air-pollution-skyline
Мъглявият Хонг Конг. Ново проучване, направено с последните компютърни технологии, сочи, че под въздействие на климатичните промени, повлияни от отделянето на парникови газове, повечето аерозолни видове ще регистрират сериозен ръст, с последици за качеството на въздуха.

Автор: Елена Кьосева

Използвайки набор от компютърни модели, учени откриват, че повечето аерозолни видове ще увеличат количеството си под влияние на климатичните промени, свързани със затоплянето, породено от парниковите газове.

Резюме: Аерозолите влияят на околната среда, променяйки качеството на въздуха и радиоактивния енергиен баланс на Земята, чрез разпръскване или поглъщане на слънчева светлина, което от своя страна води до променящи се температури. Какво влияние имат климатичните изменения, обусловени от парниковите топлинни газове, върху увеличението на количеството аерозоли? Ново проучване, направено с последните  компютърни  технологии, сочи, че под въздействие на климатичните промени, повлияни от отделянето на парникови газове, повечето аерозолни видове ще регистрират сериозен ръст, с последици за качеството на въздуха.

Аерозолите, малки твърди и течни частици, разпръснати в атмосферата, влияят на околната среда, променяйки качеството на въздуха и радиативния енергиен  баланс на Земята, чрез разпръсване или поглъщане на слънчева светлина, което от своя страна води  до променящи се температури. Какъв е ефектът от климатичните промени, започнали с отделянето на парникови газове, върху аерозолния „товар“ – общата маса аерозоли, съдържаща се във вертикална колона въздух?

Минало проучване върху климатични модели показва противоречиви резултати: в зависимост от конкретния модел, климатичните изменения се асоциализират с ръст или намаляне броя на аерозолните частици. Но ново проучване, направено с помощта на най-нови компютърни модели, е публикувано на 09.10 в Nature Climate Change. Според него под влияние на климатичните промени, свързани с отделяне на парникови газове, повечето аерозолни видове ще регистрират сериозен ръст, с последствия за качеството на въздуха в бъдеще.

„Нашата работа с компютърните модели показва, че почти всички аерозолни видове ще увеличат своето количество под влияние на климатичните промени и парниковия ефект“, казва климатологър Робърт Дж. Алън, асистент професор в отдел Наука за света на Калифорнийския университет, Ривърсайд и водещ в проучването. „Това включва естествени аерозоли от рода на морска сол и също така антропогенични аерозоли като сулфата, черния въглерод и главно жива материя. По-сериозно намаляване на емисиите аерозоли ще бъде необходимо за постигане на желаното качество на въздуха за 21 век.“

Според Алън увеличаването на парниковите газове не само ще затопли планетата, но също така и ще окаже влияние върху климата по много различни начини. Например, парниковите газове ще доведат до промяна в хидрологичния кръговрат и в големи мащаби – на атмосферната циркулация. Тези промени от своя страна ще повлияят върху съдържанието и качеството на въздуха и разпространението на аерозолите – независимо от промените в аерозолните емисии.

„Измененията в хидрологичния кръговрат и атмосферната циркулация са комплексни и все пак могат да доведат до промени в разпространението на аерозолите“, казва той.„Моделите показват, че затоплянето, причинено от парниковите газове, ще увеличи средногодишните валежи, което от своя страна би трябвало да намали аерозолите, защото те ще „се извалят“. Все пак затоплянето, предизвикано от парниковите газове, също ще доведе до редуциране валежите в определени региони. Тези две последни промени, от които се очаква да допринесат за увеличаване товара на атмосферните аерозоли, надделяват над първата промяна. Резултатът е повече аерозоли в атмосферата.”

Алън и неговият екип стигат до своите резултати, използвайки много модерен набор от данни: Проект за взаимно сравнение на атмосферен химически и климатичен модел, който е допълнен от Версия 5 на Проекта на съчетания модел за взаимно сравнение. Изследователите анализирали базата данни на двата проекта, използвайки модели с фиксирани аерозолни емисии (базирани на 2000 г.), но различни климати – едните, базирани на 2000 г., а другите на 2100 г., с разликата от двата експеримента, сочещи аерозолите, отговорни за затоплянето в резултат от парниковите газове.

Учените също така провели подобно проектирани експерименти, използвайки 4 и 5 версия на моделите на Националния център за атмосферни проучвания и Обществена атмосфера. Резултатите  от тези модели показват, че дори когато емисиите аерозоли се задържат постоянни, парниковите газове, причиняващи глобалното затопляне, са на път да увеличат  аерозолния товар и да повишат концентрацията на аерозолните видове на Земната повърхност до 2100 г.

„Изненадващо е, че във всички модели наблюдаваме увеличение на аерозолите“ , казва Алън. „Свързваме това нарастване в броя аерозоли с намалянето на влажното отстраняване на аерозоли, основният механизъм за отстраняването им, който е задвижван от намаляването на средногодишните валежи – особено тези през летните месеци в Северното полукълбо“. 

Пътищата за бъдещо проучване за този екип от изследователи включват по-дълбоко разбиране на механизма в аерозолните емисии. Екипът се интересува конкретно от това защо моделите предвиждат намаляне на средно годишните валежи в Северното полукълбо през месеците Юни-Юли-Август.

В проучването към Алън се присъединяват Уилям Ландуйт от ЕкзонМобил, изследователска дейност и инженерство, Ню Джърси и Стивън Р. Ръмболд от университета в Рединг, Обединено кралство.

Проучването получава субсидии от НАСА и Националната научна фондация.

Източници: 

Калифорнийски университет, Ривърсайд

http://www.sciencedaily.com