През XX в. пр. Хр. Банум, офицер и таен агент от акадския град Мари на реката Ефрат, докладвал своите наблюдения за предаването през комуникационната мрежа на една съседна страна:

„Вчера напуснах Мари и прекарах нощта в Зурубан. Всички бенжаминити запалиха сигнални огньове. От Саманум до Илум-Мулук, от Илум-Мулук до Мишлан, всички градове на бенжамините в окръг Терга запалиха в отговор сигнални огньове и аз досега не съм установил значението на тези сигнали.” От праисторически времена до появяването на радиото сигналните огньове били използвани да се пращат съобщения по-бързо, отколкото биха могли да се пренесат документи. С тях са можели да се изпратят различни съобщения в зависимост от различното им подреждане и време на запалване. Това само по себе си не може да се нарече телекомуникация, която включва дълги разстояния и скорост. Но бенжамините били създали верига от щафетни станции, които да предават съобщения на големи разстояния. Системата била толкова ефективна, че цял окръг можел да получи съобщението за една нощ. Други стари съобщения за широко използване на сигнализирането с огън идват от Мари и Северозападна Месопотамия вероятно е родното място на телекомуникациите.

tin-can-telecom

Tелеграфен код

Единственото изобретение от голямо значение за телекомуникациите през следващите 3500 години е телеграфният код, разработен за пръв път в Китай по време на Периода на непримиримите държави (481 -221 г. пр. Хр.). С него станало възможно да се пращат съобщения на хиляди километри по всяко време, във всеки час на деня чрез биене на барабани по линии с барабанни станции, всяка в областта на чуваемост на съседните. Повечето станции били изградени на главните пътища и пътниците можели да чуват съобщенията. Това е предшественикът на морзовата азбука, изобретена в САЩ в края на трийсетте години на XIX век от Самюел Ф. Морз за електронна, а не акустична употреба.

Електронно предаване

Работите върху електричеството, които довели до изобретяването през 1745 г. на така наречената „Лайденска стъкленица”, възбудили нов интерес към възможностите на телеграфа. Във Франция игуменът Жан-Антоан Ноле (1700 -1770), физик и биохимик, свързал 200 монаси от Картузианския орден в кръг с дължина повече от километър и половина. Всеки монах държал по две жици, свързващи го със следващия монах от двете му страни. Когато зарядът минал по жиците, всички монаси получили електрически удар. Това доказало на игумена възможността за електрическа телекомуникация. Той бил впечатлен от бързината на електрическите импулси.

History of of telecommunications

Електрическа телеграфна мрежа

След експерименталното предаване на игумена били инсталирани няколко къси линии, които почти нямали принос за комуникациите. За пръв път електромагнитна трансмисия, а не на статичното електричество, е използвана в Санкт Петербург от барон фон Шилинг. Фон Шилинг обяснил своята система на Уилям Фотърджил Кук, който след това заедно с проф. Чарлс Уитстоун усъвършенствал метода и започнал да строи телеграфи в Англия. Първата им линия, от Лондон до Западен Дрейтън, била изградена през 1831 г. за железопътната компания „Грейт Уестърн”. Тя била дълга само 21 километра, но през следващите няколко години двамата свързали и други центрове и през 1846 г. била създадена Електрическата телеграфна компания. Така Англия се сдобила с най-старата в света електрическа мрежа. Когато я създали, Кук и Уитстоун се скарали кой е по-заслужил, като всеки твърдял, че частта на другия е по-малка.

Телекс

През 1841 г. Уитстоун направил приемник, който можел да печата телеграфните съобщения във вид на букви – първия телекс, но той не намерил приложение.

Безжичен телеграф

Херц не бил убеден е значението на своето откритие за комуникациите, но оттогава до 1895 г. редица експериментатори изследвали безжичното предаване при тестови условия. Преди него Дейвид Хюджис, изобретателят на микрофона, забелязал, че понякога от микрофона се чуват звуци дори след като връзката е прекъсната. Хюджис описал явлението като въздушно предаване. Най-голям успех от всички експериментатори имал италианският електроинженер Гулиелмо Маркони (1874 – 1937), който през 1894 г. започнал да прави радиооборудване. През 1895 г. направил антена и открил, че може да улови радиосигнали с приемник, намиращ се зад хълм. Предаването на дълги вълни от Маркони през 1895 г. на разстояние над километър и половина може да се смята за първото практическо радиопредаване. Маркони отишъл в Англия и основал там радиотелеграфна компания. През декември 1901 г. той създал първата трансатлантическа радиовръзка, като успешно предавал сигнали в двете посоки. През 1909 г. получил Нобеловата награда по физика.

Спътникова телекомуникация

През 1960 г. по решение космическата администрация на САЩ, НАСА, бил изстрелян нов тип спътник, „Ехо 1″. Той летял на сравнително ниска височина – около 1600 км. Когато излязъл на орбита с помощта на надуваем балон от пластмасова материя, наречена „милар”, спътникът се уголемил до размер от 100 метра. Миларът имал отражателно покритие от алуминий. Радиосигналите, изпращани от Земята към „Ехо 1″, се отразявали от повърхността на спътника и можели да се приемат от Земята далеч от мястото на първоначалното излъчване. „Ехо 1″ успешно предавал глас, музика и картини между Америка и Европа, но през 1968 г. изчезнал от небето.

Телефон

В своята родина Германия между 1860 и 1864 г. Йохан Филип Райе (1834 – 1874), бивш търговец, който се заел с преподавателска дейност, изработил и демонстрирал серия от еднотипни устройства, всичките наречени телефони. Устройството можело да предава на разстояние някои от особеностите на човешката реч. Приемникът, който използвал Райе, включвал игла, обвита в жична спирала, която бързо се намагнитизирала и размагнитизирала от импулси, разпространяващи се по линията от предавателя, когато някой говорел или пеел в него. По този начин приемникът възпроизвеждал глас, макар че сериите от звуци, чувани от слушателя, не можели да бъдат описани като членоразделна реч.

Мобилен телефон

Първите мобилни телефони били специализирани устройства, предназначени да помагат на телефонните техници при работата им. Мобилни телефони за обществено ползване били въведени през шейсетте години на XX век от държавното управление на железниците на Франция в престижните експресни влакове на дълги разстояния.

mobile_phone

Телефони на слънчеви батерии

През 1974 г. телефон на слънчеви батерии е свързан в австралийската телефонна система в Уилкатана, близо до Порт Аугуста. Той е първият от такива телефони, сега обичайни в отдалечени райони без електроснабдяване. Скромните изисквания за мощност се покриват от слънчеви генератори и акумулиращи батерии. Телефонните съобщения се предават щафетно от първата „цифрова система за съсредоточаване на радиосигнали”, базираща се на разположените на големи разстояния кули за ретранслиране на радиосигнали и внедрена през 1978 г. от Телекомуникационните изследователски лаборатории в Мелбърн.

Факс

Телефаксната машина, позната ни от съвременните канцеларии, е сравнително груб вариант на апаратурата, използвана в продължение на много десетилетия за предаване на вестникарски фотографии. Професор Артур Корн изобретил прототипа на системата в Германия през 1902 г. и през 1904 г. пръв успял да предаде картина по телеграфната линия от Мюнхен до Нюрнберг. Първото известно предаване през океана е на една снимка, публикувана през 1907 г. в лондонския „Дейли Мирър”, след като била изпратена по факса от Париж.

предишна статияХимичния състав на космическия лед
Следваща статияИстория на радио и телевизия