Chinese construction workers build Fangjiashan Nuclear Power Plant, the expansion project of Qinshan Nuclear Power Plant Phase One in Haiyan county, Jiaxing city, east Chinas Zhejiang province, 31 October 2008. China now has 11 nuclear power reactors in operation. Among them, three use domestic technologies, two are equipped with Russian technology and four with French technologies, and two are Canadian designed. All the 11 reactors employ second-generation nuclear power technologies. Earlier in September, SNPTC (State Nuclear Power Technology Corporation) announced the countrys plan to begin construction of the worlds first nuclear plant using the AP1000 technologies, a type of third generation nuclear power reactor introduced by Americas Westinghouse company, at Sanmen Nuclear Power Project in Zhejiang province in March 2009. China planned to have 40-million-kilowatt installed capacity of nuclear power by 2020, accounting for 4 percent of the total power capacity. However, the current installed capacity of nuclear power is only about eight million kilowatts.

Според съобщения в международните медии и по Китайската държавна телевизия CCTV, китайски учени са изработили технология за регенериране на ядрено гориво, имаща потенциал за революционен скок във без въглеродната енергетика с мащабни икономически последици.

Откритието би позволило да се увеличи многократно количеството произведенa енергия, като материали от отработеното гориво могат да се преработват в ново. След екологичния волунтаризъм на 90-те, няколко страни от ЕС, Русия, Индия и Япония явно заложиха отново на ядрената енергетика и започнаха да регенерират ядрено гориво. Процесът включва отделяне на неизползваният уран и плутоний от горивото, намаляване на отпадъка и безопасно затваряне на ядрения цикъл.

Не се уточнява кога регенерирането в Китай ще започна в промишлени машаби. Китай вече надмина САЩ по обем на консумираната енергия и все още е силно зависим от въглищата. Страната обаче има 13 атомни електростанции и планира нови 26 реактора, както и евентуално мащабен строеж на стотици нови.

Регенрирането на гориво е по-скъпо, като регенирираният плутоний може да се ползва и за ядрено оръжие. Това не би следвало да е проблем, тъй като Китай така или иначе е със статут на ядрена държава.

Процесът на регенериране може да позволи увеличението на произведената енергия в някои случаи до 60 пъти, което би несъмнено би означавало икономически тласък с исторически мащаб. Китай към момента разполага със 171400 тона ядрено гориво, което ще може да бъде използвано при внедряване на новата технология.

Изглежда, светът няма алтернатива на ядрената енергетика, ако иска истинско развитие.

В САЩ промишленото регенериране на плутоний е спряно от президента Джими Картър (1976-1980 г.) поради опасения от прекалено разрастване на ядрената енергетика. Джордж Буш прави опит да рестартира програмата, но Националният изследователски съвет на САЩ намира, че това би било икономически неефективно. Понастоящем Барак Обама е прекратил всякаква дейност в тази насока.

предишна статияБитката на Тримата крале
Следваща статияОт проекта на леонардо да винчи до съвременните вертолети гиганти