Астрологията (от гръцки: αστρολογία = άστρον λόγος) е систематичното антропологично-митологично тълкуване на положението на определени небесни тела (най-вече планетите от слънчевата система) и оттам на тяхното влияние както върху отделната личност, така и върху съдбата на цели народи и държави; бива причислявана към езотериката.

XII Constellations of Zodiac and Its Planets the Sovereigns. Astrological Celestial Chart. (Ultraviolet Blueprint version).
XII Constellations of Zodiac and Its Planets the Sovereigns. Astrological Celestial Chart. (Ultraviolet Blueprint version).

Астрологията не е астрономия. Астрономите често са притеснени, че ги бъркат с астролозите. Много астролози използват астрономически термини в техните предсказания. Учените отхвърлят астрологията и я смятат за псевдонаука, тъй като тя не следва научния метод.
В миналото, астрология и астрономия са били тясно свързани и ясно разделяне на две датира от времето на Галилей. Той за пръв път използва научна методика, за да провери обективни твърдения за небесните тела.
Целта на астрономията е да научи за физическите механизми, управляващи вселената. Астролозите използват астрономическата наука, за да изчислят взаимните положения на небесните тела и зодиака спрямо Земята и се опитват да ги свържат със земните събития. Най-разпространената форма на астрологията е наталната (рождена) астрология. Тя се опитва да използва астрономически данни от времето на раждане на субекта и (използвайки астрологически техники) да разкрие индивидуалните черти на личността. Други астролози смятат, че съществува връзка между геологически феномени (като земетресения и изригвания на вулкани) с астрономически феномени (движенията на небесните тела спрямо Земята).
Много видни учени от ранната история на западната астрономия, включително Тихо Брахе, Йоханес Кеплер и самият Галилео Галилей се издържат, практикувайки астрологията за богати благородници. Съществува разпространено вярване измежду астролозите, че Исак Нютон се е интересувал от астрология. За такова твърдение обаче няма очевидни доказателства, тъй като нито един негов труд или статия не споменава темата, а няколкото книги от неговата библиотека, в които става въпрос за астрология, третират други теми (и само споменават астрологията).
Някои биологични феномени са свързани с движенията на небесните тела (например циркадните ритми, вижте Хронобиология). Тези резултати не доказват или опровергават астрологическите претенции, но предполагат, че някои влияния не са напълно разучени. Научните опити да се докажат астрологичните влияния водят до отрицателни резултати, по много причини.
Учените твърдят, че гравитационната сила на Луната (която е причината за приливите и отливите) е изключително слаба върху малка площ (като човешкото тяло), за да има какво да е влияние върху биологичните организми. Астролозите отговарят, че според научния метод, не е работа на експериментатора да открие механизми за свързани статистически аномалии и че може би не гравитацията е механизмът на астрологичното влияние.
Астрологичните концепции са убедителни и се задържат в много общества, въпреки големите усилия, полагани от учените, за да ги дискредитират.

Според субекта и начина на изучаване астрологията се дели на:

* натална (рождена) — тълкувание на планетните влияния в индивидуалната звездна карта;
* монданна — изучаване на планетните действия върху природните явления, времето;
* светска — изследва нациите, политическите и икономическите цикли на развитието им;
* хорарна — изучаване на определен въпрос;
* синастрична — изучаваща взаимоотношенията (любовни, приятелски, делови) между два и повече индивида;
* кармична — проблеми, способности и цялостни тенденции под влияние на кармичното минало;
* медицинска — изучаване на силните и слабите страни на организма, предразположеността към заболявания и най-адекватните начини за лечението им;
* прогностична — прогнозиране на общите тенденции в живота на отделен индивид или нация, и други.

Най-често използваните в астрологичните тълкувания небесни тела и точки са : Слънце, Луна, деветте планети от Слънчевата система, Хирон /смятан от някои за малка планета/, Северен и Южен лунен възел /точките, където Лунната орбита пресича еклиптиката/, Черна и Бяла Луна /перигей и апогей на Луната/, множество точки,изчислени чрез отношението на определени небесни тела едни спрямо други. Важни за построяването на звездна карта са датата,мястото и часа на раждане на конкретната личност. Чрез тези данни се открива асцендента /изгряващия на източния хоризонт по време на раждането зодиакален знак/, а спрямо него се ориентира цялата карта с нейните общо 12 астрологични дома. Всеки от тях определя дадена област от живота и символично е под ръководството на определен зодиакален знак и планета. Истинското значение на домовете обаче се разкрива благодарение на планетните аспекти / градусите, на които се намират едно спрямо друго 2 или повече небесни тела/, които се делят на два основни вида :

* напрегнати — квадратура /90 градуса/, куинконс /150 градуса/, опозиция /180 градуса/;
* благотворни — съвпад /0 градуса/, секстил /60 градуса/, тригон /120 ;

Т.нар. напрегнати аспекти се разглеждат като аспекти на израстването — благоприятстващи развитието на личността чрез създаване на напрежение, стимул и мотивация за движение в определена област/-и от живота. Отрицателната им страна е свързана с негативни характеристики като бягство от проблемите, самосъжаление, инциденти. Т.нар. благоприятни аспекти създават лекота в областите, които повлияват; правят по-лесно усвояването на опит, създават предпоставки за успешен изход от проблемни ситуации. Те обаче имат и друга страна — лекотата, която създават, може да доведе до леност, равнодушие, липса на мотивация у индивида. От личността зависи коя характеристика на всеки аспект ще използва. Основното правило, на което почива астрологията е, че „Звездите дават, но човек разполага”.

предишна статияЗаконите на Кеплер
Следваща статияСушата: Има ли тя почва у нас?