young woman in office is overwhelmed with work. burnout in work or study.

Автор: Мария Кирова

През последните няколко месеца светът беше разтърсен от „решението“, на един на пръв поглед, млад, усмихнат и професионалист в работата си, пилот, да „приземи“ самолет с 150 души на борда и да реши съдбата им. Започна разнищване на случая – а въпросът какво е накарало, един психически здрав човек, в разцвета на силите си, да отнеме собствения си живот и живота на толкова невинни души, остава без ясен отговор. България също се нареди в списъка с агресивни прояви на работното място със случая на акушерка, с дългогодишен опит, професионализъм и добра репутация, която пребива 4-дневно бебе.

И отново редица психолози, психиатри, репортери и граждани се заемат с това да отговорят на въпроса какво е довело до тук. Как за една нощ можеш да полудееш и да не виждаш реално света около себе си? Една от възможните теории е „професионалното прегряване”или синдромът BURNOT.

Някои го наричат чумата на века, други – болестта на XXI век, но с какво по-точно се характеризира, нашумелият и излязъл от кабинета на психолога, синдромBURNOUT, ще разкрием в следващите редове.

През не дотам далечната 1974г., един американски психолог и психиатър, на имеХърбърт Дж. Фройденбергер, пише статия озаглавена „Прегарянето: Високата цена на високите постижения”. С нея се появява и термина BURNOUT или т.нар. „изпепеляване/изгаряне на мозъка“. До преди това симптомите му се обозначавали като стресиране, депресия и пр., причинени от предозиране от работа. Няколко години по-късно (1980г.) психологът издава и книга по темата с пълното разяснение за синдрома, неговите отличителни белези и стадии на развитие.

Синдромът BURNOUT е психологическо състояние при здрави хора, с добра и успешна кариера, но работещи най-често в емоционално напрягаща работна среда, с отговорност към околните. Фройденберг го описва така: „изчерпване на енергията при професионалистите в сферата на социалната помощ, когато те се чувстват претоварени от проблемите на хората, с които работят“.

Най-застрашени от прояви на синдрома са професиите на лекари, медицински сестри, социални работници, учители, адвокати, полицаи, пожарникари,служители в заведения за бързо хранене, както и такива в киносалона и театъра, счетоводители, журналисти и пилоти.

Накратко това е състояние на емоционално, физическо и умствено изчерпване, съпроводено с хронична депресивност, чувство на безпомощност и негативен поглед към живота, работата и околните. Гневът, страхът и отчаянието също са отличителни белези.

Синдромът BURNOUT се проявява в няколко групи симптоми, които често се отдават на стрес и преумора, но всъщност са невидимите белези на влошено психическо здраве:

Физиологични – хроничната умора, слаб имунитет, главоболие, отслабване и др.;

Емоционални – чувството за „професионален провал“, безпомощност и безнадеждност, недоверие в околните, скука, раздразнителност и т.н.;

Когнитивни – слагат спирачки в мисленето и действията си, дистанциране и отбранителна нагласа спрямо проблемите които трябва да разрешат, отрицателно или цинично отношение към работата и колегите;

Поведенчески – работоспособността е намалена, мрънкане и недоволство, рисково поведение – повишена употреба на цигари, алкохол, опиати и др.;

При синдрома емоционално изтощение набира връх пред физическото. Стадиите на BURNOUT също са четири.

Започва се с т. нар Стадий на „медения месец“, отличаващ се с това, че работещият все още е удовлетворен от работата си. Свободата, която му е предоставена на работното място е важен фактор, защото му позволява да има високи очаквания.

Вторият стадий е Стадият на пробуждането – индивидът осъзнава, че е прибързал с преценката си по отношение на професията си, че професионалните му очаквания са били по – високи отколкото е в действителност. В резултат на това работата му става по – интензивна и продължителна. По този начин той увеличава стреса и преумората, с цел да постигне първоначалните си мечти.

Пристъпване към Загубата на работния тонус – при този стадии постоянната умора и раздразнение изместват интереса към работата. С това могат и да се променят и битовите навици на работещия като ритъма на хранене и сън, често се среща и увеличената консумация на алкохол и цигари, а в по-тежки случаи се стига и до употреба на наркотици. Тъй като интересът към работата се губи, съответно продуктивността също намалява, критичността към колегите и работодателя надделява.

Последният и критичен стадий е Стадият на пълно „изгаряне” – настъпва чувство на отчаяние. Индивидът е в безизходица и единственият изход за него е да напусне работа, но той смята, че отговорността му към нея е прекалено голяма и това би било грешка.

Времето между четирите стадия при всеки страдащ от симптома е индивидуално. При някои то протича с години, а при други са нужни само няколко месеца за да се стигне от стадий 1 до 4.

Последиците от BURNOUT, а могат да бъдат тежки и дълготрайни са мозъчен инсулт, нервно-психическо изтощение, а при познатите ни случаи и много по-страшни и трагични.

Как да се избавим и по-добрия вариант – да избегнем „професионалното изгаряне“?

Най-важното е да успеем да регулираме времето си и да можем да отпочиваме пълноценно като балансираме между работата и почивката. Поставянето на нови цели в живота и кариерата дава устрем за нови възможности и разнообразяване на монотонното ежедневие, но тези цели трябва да бъдат премени и постижими, за да не се допълва стреса с поредния неуспех. Новото хоби дава същия ефект на отмора и Разбира се, един от най-успешните начини за справяне с проблема еразговора със специалист и споделянето с близките приятели и семейство.

Нашият съвет е бъдете успешни, гледайте само напред и на горе в професионалното си развитие, а когато усетите, че прегрявате отпуснете се и релаксирайте по начина,който за вас е най-добър – разходка в планината, хубав филм, масаж или просто един 8-часов дълбок сън.

предишна статия2 мин. ходене на час ще удължи живота ни
Следваща статияТова, с което се храни баща ти преди да се родиш