Представителите на семейство Върбови са събрани в 3 рода и около 400 вида. Освен познатите ви родове Върба и Топола към него се числи още един малко познат род — Шозения (Cbosenia). Непопулярността му се дължи на това, че от него е познат само един вид, а разпространението му е твърде ограничено (Източен Сибир, Сахалин, Северна Япония и Северен Китай) . И така, върбовите (без рода Шозения) са разпространени предимно в умерения климатичен пояс на северното полукълбо, но отделни видове са проникнали и в субтропичните, та дори и в тропичните области както на северното, така и на южното полукълбо. Много малък брой видове са достигнали чак до ледените пустини на Арктика, а други са жители на алпийските части на високите планини.

Всички Върбови са листопадни дървета или храсти, но между тях наред с високите дървета се срещат и храстчета-джуджета, които са едва няколко сантиметра високи или са с няколко сантиметра дълги пълзящи стъбълца. Такива са арктическите и алпийските върби. Тревисти растения между върбовите няма.

Върбовите растения са двудомни, а цветовете им са еднополови. И мъжките, и женските цветове обикновено са без околоцветник и само при някои видове се развива чашка, която е превърната в диск или в нектарни жлезички. Отделните цветове са събрани в съцветия-реси или в топчести класчета. Сред върбовите има и ентомофилни, и анемофилни растения.

Върбовите растения имат плодове, които ботаниците наричат суха кутийка. Тя е обикновено с удължено яйцевидна или закръглено елипсовидна форма. При узряване на семената кутийката се разпуква надлъжно и те излитат свободно във въздуха, носени от своеобразните им „парашутчета“, които са образувани от множество прави реснички или са под формата на пухкава обвивка около всяко семенце.

В нашата флора семейство Върбови е представено с два рода — Върба и Топола, а общият брой на видовете им е 22, но по-разнообразни и многобройни са върбите.

Растенията от семейство Върбови служат на човека отдавна. Дървесината им се използува за строителен материал, в мебелната и хартиено-целулозната промишленост. Кората им съдържа висок процент танин и затова служи за дъбене на кожи, използува се и за извличане на багрилни вещества. От кората на някои върби се получава влакно за плетене на въжета и чували, което по якост не отстъпва на влакното, получавано от ленените растения. Немалка е ролята им за залесяването на крайречните долини, за укрепването на речните брегове, а също и за украсата ссна паркове и улични алеи в селищата.

ИВА
(Salix caprea)


Ивата се среща в цялата страна — от низините и предпланините до високите части на планините, където можете да я намерите и на 2500 м надм.в. Най-благоприятни условия обаче тя намира по влажните горски почви из широколистните и иглолистните гори, но често ще я видите и край реките, и край планинските потоци.

Ивата е листопаден вид, най-често силно разклонен храст, но тук-там се развива и като ниско дърво, достигайки 8 — 10 м височина. Отличава се с добре развита коренова система, с много странични и плитко разположени корени. Стъблата и са покрити с кафяво-сива кора, която е силно мрежовидно напукана. Клоните на ивата са така приповдигнати, че образуват корона, която наподобява неправилно кълбо. Към края на пролетта клоните на ивата се разлистват и приближите ли скоро раззеленил се върбов храст, ще усетите приятен свеж полъх. Листата и са със заострено елипсовидна форма, дълги са от 6 до 15 см, а ширината им е от 3 до 8 см. Горната им повърхност е тъмнозелена, а долната — сиво-зелена, дори сива, защото е покрита с многобройни сиво-бели къдрави власинки. Върху всеки лист се наброяват от 8 до 10 двойки странични жилки, които по горната повърхност изглеждат потънали в листната тъкан. Ръбът на листната петура най-често е неравномерно плитко и закръглено назъбен и не във всяко зъбче влиза по една жилка. Това е така, защото повечето от жилките са свързани помежду си със своеобразни бримки, чиито разклонения са насочени към зъбчетата.

Редом с ивата често растат и други върби. Най-често обаче я придружават силезийската (Salix silesiaca) и пепеля-волистната (Salix cinerea) върба. (У нас растат общо 17 вида върби.) Силезийеката върба обаче има силно изпъкнали жилки по долната повърхност на листата, а зъбците по ръба на петурата и са остри, дори с къси осилчета. Листата на пепеляво-листната върба са плътно покрити с белезникави власинки отгоре и отдолу и отдалече се вижда пепеляво-сивият им цвят.

Ивата е двудомно растение. Нейните мъжки и женски цветове са събрани в ресовидни съцветия. Мъжките реси са овални или елипсовидни. В тях са събрани по няколко цвята, всеки, от които има едно жълтозелено прицветно листче с власинки, а от центъра му излизат 2 тичинки с жълти прашникови торбички. Женските реси приличат на цилиндърчета, а отделните цветове също имат по едно прицветно продълговато листче, което обхваща само основата на конусовидния плодник. Върху него е разположено късо стълбче с двуделно близалце. Както мъжките, така и женските цветове са без околоцветник и вместо него те имат развити малки нектарници.

Ивата цъфти през пролетта преди разлистването. След опрашването и оплождането на мястото на прецъфтелите женски реси се образуват плодни клонки с наредени по тях многобройни плодчета, всяко от които представлява продълговато яйцевидна кутийка. Във всяка кутийка се развиват няколко дребни семенца с „парашутчета“ от копринени власинки, разположени на върха на семенцето. Вятърът разнася семенцата с лекота на далечни разстояния и осигурява разпространението на ивата из цялата страна. Ивата се размножава не само със семена, но и по вегетативен начин — чрез издънки.

Ивата е медоносно растение, особено през пролетта, когато все още са малко разцъфтелите растения. Освен това кората и съдържа дъбилни вещества, които могат да се използуват в кожарската промишленост.

Източник: nauka.bg

предишна статияСемейство Кръстоцветни (Brassicaceae)
Следваща статияСемейство Брезови (Betulaceae)