Това малко семейство обхваща само два рода с общо 15 вида. Единият от родовете му се нарича Билия (Billia) и неговите 2 вида са много редки растения. Срещат се само в някои райони на Централна и Южна Америка. Другият род е Конският кестен (Aesculus) с около 13 вида, които са обитатели предимно на субтропичните области в Северното полукълбо. Единственият му диворастящ представител, който расте при умерени климатични условия, е конският кестен, разпространен и в нашата страна.
Конскокестеновите растения са листопадни дървета, много рядко вечнозелени или храстовидни (някои от представителите на род Билия). Отличават се с двуполови правилни цветове, събрани в своеобразни пирамидални съцветия. Всеки цвят е съставен от 5 чашелистчета, 4 — 5 венчелистчета и 5 — 8 тичинки. По-голямата част от видовете на семейството имат в цветовете си нектарници с формата на малък диск.HippocastanaceaeНай-забележителни са плодовете на конскокестеновите. Те са едри кълбовидни кутийки. Повърхността им е покрита с много шипчета или брадавички. Във всеки плод има по едно едро лъскаво семе, което ние обикновено наричаме „кестен”.
Растенията, които се числят към семейство Конскокестенови, са ентомофилни.
Преди много столетия хората са оценили значението на конскокестеновите растения като чудесни декоративни дървета за паркове и улични алеи. И още през XVI век конският кестен започнал масово да се отглежда и развъжда в европейските страни, но никой не знаел откъде всъщност е започнало неговото първоначално разселване. Едни предполагали, че отечеството му е Индия, а други – Северна Америка. Едва през XIX век станало ясно, че единственият диворастящ конски кестен на нашата планета произхожда от Балканския полуостров (той има няколко ограничени находища в България, Гърция и Албания) .
През последните десетилетия се установило, че семената на конския кестен съдържат гликозиди, сапонини и масла. Така започнало използуването им в медицината за изготвяне на някои лечебни препарати и в парфюмерийната промишленост. От семената на растението се получава и скорбялно брашно.

Конски кестен

(Aesculus bippocastanum)

Някои от вас сигурно ще помислят, че това е конският кестен, с който са засадени много градски паркове и улични алеи. Тук не става дума за него, защото всички паркови и алейни дървета са културни форми, произлезли от кръстосването на диворастящите видове конски кестен, между които е и единственият представител на рода в нашата страна. Тъкмо за него ще ви разкажем. Той расте само в Източна Стара планина — в онази нейна част, известна като Преславски Балкан. Там, в прохладните и влажни долове край Дервишка и Зурлева река, е царството на конския кестен. Природата е надарила този вид с мощна коренова система, която държи здраво високите и масивни стволове на дърветата. Кората на стволовете е тъмносива, плитко напукана във вид на малки и неправилни по форма плочки. Клоните са приповдигнати и образуват силно развита закръглена и гъста корона. На височина конският кестен достига 25 — 30 м.
През май конският кестен се разлиства и огромни зелени ветрила покриват короната му. Листата му изглеждат така, защото са съставени от 5 до 7 отделни, свързани само в основата си едри листни дяла, които наистина приличат на голямо разперено ветрило. Тези листа са сложни и ботаниците ги наричат дланевидно перести листа. Отделните им дялове имат удължена обратно яйцевидна форма с късо източена и заострена връхна част, а ръбът им е двойно назъбен. Дяловете са различни по размер — най-малките са около мястото на прикрепването на цялата петура за дръжката й, а най-едрите са в средата на „ветрилото”. Дължината на един лист от конския кестен може да стигне до 35 см.
Цветовете на конския кестен се появяват много скоро след разлистването му. Те са двуполови, съставени от 5 сраснали в камбанка чашелистчета, 5 бели с розови петна венчелистчета и 5 до 7 нишковидни тичинки, а навътре от тях е разположен удълженият конусовиден плодник с едно стълбче. Цветовете са събрани в едри, изправени и своеобразно устроени сложни съцветия, които ботаниците наричат „тирс”. И когато всички „тирсове” на конския кестен разцъфтят, дървото се превръща в огромен и красив белоснежен букет. Тази привлекателна картина може да се види през втората половина на месец май.
В края на лятото из короната на конския кестен се появяват причудливи зелени топки с многобройни израстъци по повърхността им. Това са плодовете му. Те са месести кутийки със заострени, но меки шипчета. Във всяка кутийка се развива по едно едро меднокафяво и лъскаво семе, което узрява през септември. Тогава кутийката се разпуква и то изпада от нея.
Когато разглеждахме семейство Букови, ние ви запознахме с обикновения кестен (Castanea sativa). Съвпадението в имената не трябва да ви заблуждава, че между двата вида има сходство. Напротив, те са членове на две далечнородствени семейства, а сходството в устройството на плодовете им е само привидно, защото те са образувани по съвсем различен начин. Купулата на обикновения кестен всъщност отговаря на обвивката на плодната кутийка на конския кестен, а същинският плод на обикновения кестен („кестените”, както обикновено хората ги наричат) отговаря на семената на конския кестен.
Конският кестен е забележително дърво не само заради особените си листа, съцветия и плодове, но и с много ограниченото си разпространение. Той расте в диво състояние, както научихте от общата характеристика на семейството, към което принадлежи, единствено из някои планински гори в Гърция, Албания и у нас. А това означава, че конският кестен е балкански ендемит.
Конският кестен е полезно растение. Освен че е красиво дърво и от него чрез кръстосване са произлезли много паркови форми, семената му съдържат полезни вещества (гликозиди, сапонини и масла), които могат да се използват в медицината и в парфюмерийната промишленост. От семената може да се добива и скорбялно брашно.
Пределната възраст, до която доживява конският кестен, е 200 години.

Hippocastanaceae1.jpg (345×485)

Източник: nauka.bg