Към това семейство наред с познатите ви от нашата природа родове бук, дъб и кестен се числят още 5 рода, разпространени в различни части на земното кълбо. Цялото семейство включва общо около 900 вида, които се срещат предимно в тропичния, субтропичния и умерения климатичен пояс на Северното полукълбо. В Южното полукълбо и в студените климатични зони те са застъпени с много малко видове. Например в Южна Америка, Австралия и Нова Зеландия буковите са представени с един-единствен род — Нотофагус

Дъб
Дъб

Почти всички букови са дървета, малка част са храсти, а лиани, епифити и тревисти представители сред тях изобщо няма. И всички образуват къде по-обширни, къде по-ограничени гори или храстови съобщества от листопадни или вечнозелени видове.
Ако попитате кое всъщност обединява тези 8 рода и около 900 вида в едно семейство, ще ви отговорим, че устройството на цветовете и плодовете ги свързва най-здраво. Цветовете на всички букови са еднополови, а растенията са еднодомни. Най-често и мъжките, и женските цветове са групирани по 2 — 3 заедно в обща чашковидна люспа. Тези малки цветни групички се наричат дихазии. На всяко растение обикновено се развиват множество мъжки и женски дихазии, събрани в еднополови съцветия, които при различните родове са ресовидни, класовидни или топчести.
Плодът на буковите е едносеменно орехче, което най-често се нарича жълъд. При всички членове на семейството плодът е обхванат напълно или частично от вдървеняла обвивка — купула. Нейната повърхност при едни видове е гладка, а при други е покрита с люспи, брадавички или шиловидни израстъци.
Буковите растения са предимно анемофилни, но някои видове са ентомофилни растения.
В нашата флора от семейство Букови растат 2 вида бук, 1 вид кестен и 15 вида дъб.
Между буковите почти няма вид, който да не допринася някаква полза за човека и животните. Те са основен източник за получаването на строителен материал за най-различни цели; тяхната дървесина е ценна суровина за хартиено-целулозната промишленост. Плодовете им, смлени като брашно, са добра храна за животните, а плодовете на кестена са вкусни и за човека.

Класовидно съцветие е това, при което цветовете са приседнало наредени по оста, която е неразклонена. А топчестото съцветие в случая е силно скъсен клас, който понякога се нарича главицовиден клас.

Обикновен кестен или Сладък кестен (Castanea sativa)

B_kesten_durvo

Обикновеният кестен се среща сравнително рядко в нашата природа в диво състояние. Ще го откриете на ограничени пространства из широколистните гори в Беласица, Славянка, Огражден, Родопите, Пирин и Западна Стара планина от 500 докъм 1300 м надм.в. Навсякъде той расте на дълбоки кафяви горски почви, богати на хранителни вещества, и то там, където влажността на въздуха е по-висока. Не понася засушаванията и сухите ветрове.
Обикновеният кестен е листопадно дърво със силно развита в широчина и дълбочина коренова система, поради което е устойчив на ветровали. Стволът му е строен, покрит с тъмнокафява при старите и сивозеленикава при младите дървета кора.
Тя е надлъжно напукана, образувайки дълги разкривени улеи по целия ствол. Клоните на обикновения кестен са яки, почти хоризонтално разперени и образуват мощна и красива широко яйцевидна корона. На височина достига 35 — 40 м.
Листата на обикновения кестен са прости, цели, с широко ланцетна форма. На дължина достигат 25 см, а на ширина — 8 см. Те се открояват с лъскавата си тъмнозелена горна повърхност и остро назъбения си ръб, всяко зъбче на който завършва с тънко осилче; отдолу листата са светлозелени. Повърхността им е пронизана от 12 до 25 двойки странични жилки, завършващи в зъбците. Листните петури се прикрепват към клонките със сравнително къси дръжки.
Обикновеният кестен е еднодомно растение. Мъжките му цветове са събрани в твърди ресовидни съцветия, които се появяват в пазвите на листата и достигат 15 — 20 см дължина. Всеки цвят има 5 — 6 жълтозелени околоцветни листчета, сраснали във формата на звънче. Навътре от тях са наредени 10 — 20 тичинки. Няколко цвята образуват дихазия, а няколко дихазии формират мъжката реса. Женските цветове са събрани най-често по три и образуват също дихазии, които са обхванати от обща обвивна люспа, която по-късно (след оплождането) се превръща най-напред в мека, а скоро след това в твърда вдървеняла плодна обвивка (купула) . Всеки женски цвят е съставен също от 5 — 6 околоцветни листчета, а навътре от тях е конусовидният плодник с няколко стълбчета и близалца. Женските дихазии обикновено се развиват в основата на мъжките реси.
Обикновеният кестен цъфти през юни и юли. Плодовете му, наричани кестени, узряват през октомври същата година. Тогава купулата вдървенява, повърхността й се покрива с бодливи израстъци и се разпуква на 4 части. От всяка купула излизат по 2 — 3 кафяви лъскави кестена. Обикновеният кестен започва пълноценно да плодоноси след петдесетина години.
Красиво и полезно растение е обикновеният кестен. Плодовете му са богати на скорбяла, захари, азотни вещества и мазнини, поради което са вкусна храна за човека. Листата му съдържат дъбилни вещества и витамин К. Кестеновите дървета са чудесна украса на парковете в по-топлите райони на страната. Но той е неустойчив към гъбни паразити и обикновено след 100-годишната си възраст започва да сграда от гъбно заболяване, което причинява разрушаване на дървесината му и в крайна сметка загиване на растението. Пределната възраст на обикновения кестен е около 500 — 600 години. Познати са обаче случаи, при които възрастта на обикновения кестен е изчислена на 3000 години. Такъв екземпляр е познат от остров Сицилия.

Източник: nauka.bg

предишна статияСемейство Брезови (Betulaceae)
Следваща статияОтдел Покритосеменни или цветни растения