stressful birth

 Автор: Неделин Бояджиев

Бебетата, които преживяват трудно раждане и се изваждат с помощта форцепс, е по-вероятно да развият проблеми като агресия по време на своето детство, в сравнение с тези, родени с цезарово сечение, според проучване, проведено в Китай. Изследователите смятат, че някои поведенчески проблеми могат да бъдат причинени от високото ниво на кортизол в организма. Кортизолът е хормон, който организмът произвежда по време на дистрес, включително – и при трудно раждане.

“Връзката между начина на раждане и евентуална последваща психопатология в детска възраст е причинена от високото ниво на хормона кортизол в организма.”, пишат учените в статия, публикувана в „Международен вестник по акушерство и гинекология BJOG” – http://www.bjog.org/ .

Предишни изследвания са установили, че нивото на кортизола в кръвта на пъпната връв е най-ниско при бебетата, родени с помощта на цезарово сечение, а на следващо място – при децата, родени по естествен начин.

Най-високите нива на кортизола са открити при бебетата, родени с помощта на форцепс или на вакуумна екстракция.

Други причини за агресивното поведение на децата може да са: нестабилни брачни отношения на родителите им, проява на различни форми на домашно насилие от страна на родителите, на които децата са свидетели или жертви, неумение за упражняване на родителски грижи, насилието, показвано по телевизията, в интернет и в компютърните игри и др.

Освен агресивно поведение, такива деца проявяват още тревожност, депресивни състояния, антисоциално поведение, хиперактивност и трудна концентрация на вниманието. Може да се добавят още липса на морални и социални задръжки, по-слаба чувствителност към страданието или болката на околните.

Агресивното дете често е по-емоционално и има повече академични и социални проблеми, в сравнение с неагресивните деца. Агресивните деца често се конфронтират с връстниците си и с възрастните и имат по-малко приятели. Ако не са харесвани от повечето деца в своя клас, агресивните деца могат да станат част от група, състояща се от членове с девиантно поведение. Често те се чувстват по-нещастни, имат ниско самочувствие и не вярват, че могат да получат адекватна помощ от своите родители и учители.

В допълнение, малко вероятно е, че тези деца ще превъзмогнат проблемите си; по-скоро те може да имат нови проблеми в юношеството и в зрялата си възраст, включително – отпадане от училище, юношеско родителство, трудности при упражняване на родителските грижи, извършване на насилия в семейството, безработица или извършване на различни престъпления, вандализъм, дори – убийства…

Според изследване, проведено в Канада, случаите на агресия са по-чести сред момчетата, отколкото – сред момичетата. Учените установяват, че агресивното поведение на момичетата може да има по-дългосрочни последици. 6% от момичетата и 11% от момчетата на възраст от 9 до 11 години са били идентифицирани като агресивни. Докато агресията при момчетата по-често има физическа изява, то при момичетата тя е изразена по-често в словесна форма. Момчетата по-често не се подчиняват на своите родители и на своите учители.

Конфликтните деца са разглеждани като “нарушители на реда”, като „непослушни” или като “палави”. Корените на това гледище трябва да се търсят в Средновековието, когато децата били възприемани от възрастните като лесно податливи на въздействията на Злото.

Ролята на възрастните – родители и учители – е да покажат на децата подходящи стратегии за разрешаването на конфликти, както и да учат децата да се опитват да разбират други гледни точки, различни от тяхната. Учените смятат също, че конфликтът понякога може действително да служи положително за развитието на социалната компетентност на децата.

Много често актовете на детска агресия имат за цел просто да привлекат нечие внимание. Агресията на детето трябва да бъде просто пренасочени – окуражавайте го да закове пирон в дъска, вместо да се самонаранява или да наранява друг човек, да целуне братчето си, вместо да го захапе, да погали майка си, вместо да я удари. Покажете му, че има силата да привлече вниманието ви, но – чрез извършването на добри дела, а не – с лошо държание. С този подход, децата ще бъдат в състояние да разрешат много от проблемите си и агресията им ще намалее. При по-сериозни проблеми е препоръчителна намесата на психолог, психотерапевт или психиатър.

По материали от:
http://www.reuters.com/