http://image.nauka.bg/news/other/stres1.jpg

Автор: Неделин Бояджиев

Дали децата днес са твърде стресирани? Отглеждаме ли поколение от стресирани деца?
Когато става дума за дистреса, много от нас мислят за неща, които ни притесняват като възрастни: сметки за плащане, проблемите в работата или в семейния живот, работа на смени, спазване на срокове, изпълняване на норми, поправяне на грешки, задоволяване на нечии изисквания, постигане на цели, посрещане на предизвикателства, твърде много отговорности, неудобни условия на труд, липса на място за паркиране, и много други.

Но дистресът не обхваща само за възрастните. Много деца и младежи също страдат от проблеми, свързани с дистреса. Няколко изследвания на нивото на детската тревожност стигат до извода, че децата и младежите днес са по-стресирани от своите връстници от предишните поколения.

Тревожността при децата и младежите идва от много посоки: количеството на джобните пари, проблемите в семейството (семейно насилие, развод на родителите, смърт на родител, преместване в друго селище), продължителното пътуване до училище и обратно, проблемите  с решаването на домашните и с успеваемостта в училище, извънкласните дейности, проблемите, свързани със социализацията, загрижеността за околната среда и глобалното затопляне… Родителите също могат несъзнателно да допринесат за нивото на детската тревожност, като натоварват детето с прекалено високи очаквания от най-ранна възраст, като редовно го пращат да участва в най-разнообразни конкурси или като го записват на най-различни кусове и спортни тренировки.

Хубаво е децата да са ангажирани с разнообразни дейности през деня, за да не мислят за глупости, но какво се случи с идеята те да се учат чрез игри, развиващи въображението им?

От страхотиите, с които плашим малките деца, през изпитването в училище, та чак до матурата в 12-ти клас и кандидатстудентските изпити дистресът засяга децата от всички възрасти.

Първото нещо, което родителите могат да направят, за да помогнат на своите деца да се справят със стреса, е да изградят силна семейна единица чрез включване на децата в семейните дискусии, изслушване на тяхното мнение и изострено внимание за проявите на детската тревожност. Чрез обучение как децата да се справят с дистреса в ранна възраст може да им се помогне да развият умения и техники за разпознаване на стресорите и управление на стреса. Тези здравословни навици ще им помогнат да станат по-щастливи възрастни.

Какво става в тялото ни по време на стрес:
–    Сърдечният ритъм се учестява и кръвното налягане се повишава
–    Мускулите се напрягат и се стягат, в готовност за действие
–    Белите дробове се нуждаят от повече кислород и дишането се учeстява
–  Храносмилателните процеси се забавят и количеството на храносмилателна киселина в стомаха се увеличава

Видими симптоми на стреса са: гризане на нокти, често прехапване или облизване на устните, учестено мигане, следи от умора, плач, драстична промяна в навиците на хранене и пиене – от въздържание до прекаляване, необичайно забързана реч, емоционални изблици, некоординирана реч, щракане с химикалка, дрънкане с връзка ключове, въздишане, обилно потене, зачервяване на лицето, проява на нетърпение, раздразнителност или гняв, употреба на ругатни в речта и др.

Разпознаване на симптомите на дистреса при децата

Малките деца с недостатъчно развити умения за комуникация може да показват тревожността и безпокойствието си по много по-различен начин от този на един възрастен.  Често дистресът при децата се изразява чрез физически симптоми – грипоподобни симптоми като главоболие, болки в корема и гадене.

Деца под стрес може да имат регресивно поведение – напикаване по време на сън, долепване до тялото на родителя, криене зад тялото на родителя, чест плач. Поведенческите симптоми могат да бъдат изключително разнообразни. А едно обикновено активно дете може да стане апатично или хиперактивно, или да има пристъпи на трудно обясним гняв.

Някои признаци на дистрес при децата дори може да бъдат лесно объркани с детски психични разстройства.

Какво трябва да правите, за да избегнете стреса?

Яжте здравословно. Хранете се редовно. Не пропускайте хранене. Здравото тяло по-добре може да издържи на стрес-индуцирани заболявания.

Енергичните упражнения са добър начин за облекчаване на стреса. Точно като възрастните, и децата имат нужда от време за физическо натоварване. Ако децата ви са привързани към  видео игрите, телевизията или компютъра, отделяйте ги от тях за известно време и ги насърчавайте да използват активни играчки като топки, въже за скачане, гири, велосипед.

Бъдете ясни в определянето на правила и дисциплина. Децата живеят в „черно-бял“ свят.
Понякога една прегръдка или една целувка има по-голяма стойност от хиляда думи.

Друг начин за физическо облекчаване на стреса може да бъде нежен масаж на врата и раменете на детето.

Научете се да бъдете добър слушател. Когато детето ви иска да поговори с вас за своите проблеми, не го критикувайте. Освен това, не винаги е необходимо да се дават съвети. Понякога децата просто трябва да бъдат изслушани (това се отнася и до жените). Окуражавайте ги да споделят с вас с отворени въпроси като: „И какво се случи след това?“ „Какво мислиш за това?“, „А ти как се почувства в този момент?”

Ако ситуацията го изисква, използвайте лични примери за стресови ситуации, с които вие сте се сблъсквали по време на детството си и начина по който сте се справили с тях. Научете детето си, че всеки човек (включително и вие!) прави грешки. Погледнете с чувство на хумор на своите собствени грешки.

Създайте някакъв кът, в който детето да може се разтоварва от стреса. Място, където то би могло да се отпусне, да регулира дишането си, да медитира, да прави гимнастически упражнения или кати (форми) от карате…

Играйте заедно с детето си. Шахматът е дълбоко интелектуална игра, която би могла да разсее играчите и да свали стреса и от млади, и от стари. Други възможности са съвместното решаване на кръстословици, настолните игри с думи, подреждане на кубчето на Рубик, играта „Не се сърди, човече”…

Компютърните игри може също да свалят стреса и при млади, и при стари. Играйте заедно с детето си в екип или бъдете негов противник в играта, в зависимост от самата игра.

По материали от:

http://www.stressmanagementtips.com/
http://childcare.about.com
http://www.more4kids.info/