father-656734_1920

Детските бисери са сред най-забавните вицове. Това, което едно дете може да измисли е непосилно дори за най-добрите копирайтъри и сценаристи, а въпросите им са едни от най-истинските и смислени, които получаваме в живота. Вероятно затова казваме, че трябва да пазим детето в себе си и за цял живот да оставаме искрени и директни като дребосъците. Подбрахме за вас 20 дочути ситуации с деца, които ще ви разсмеят до сълзи.

Дочут откъс от разговор на две усмихнати хлапета (цели в прах и драскотини), докато се разминаваме на вратите на 213:
– И как ще навиеш вашите?
– Измислил съм го. Няма да се къпя две седмици.

***

Люлките в парка.
2 деца се люлеят и разискват неща.
– На сестра ми и падна зъб и сега го държи в една кутийка.
– А пък баба си държи зъбите в чашка.

***

Дете на 8 години:
– Ето за това искам да имам фейсбук.
– За кое?
– Ми, за да се посмея малко.

***

Под прозореца ми малко дете и майка му:
– Искам да работя шеф!
– Трябва много да учиш, за да станеш шеф.
– А тати как е станал тогава…
Майката с минорен тон…
– Не знам…

***

Южния Парк. Седнала съм в едно заведение и кучето ми седи до мен. Идва млада госпожица (5-6-годишна може би?) и му се радва 5 мин. И накрая казва:
-Сигурно и той ще стане на жаба…
-Как така на жаба? – питам аз.
-Те така са кучешките породи. Ще каже квак-квак един ден и ще стане на жаба.
-Аха…
-Да, те така правят.

 ***

Тази сутрин в магазин DM в подлеза на СУ. Едната касиерка е с много красива, дълга руса плитка. Малко момиченце и майка му плащат на касата.
Момиченцето: – Много красива плитка имаш. Като на Елза.
Касиерката (въздъхва): – Ех, преди да се появи Елза бях като Рапунцел.

***

Петгодишен юнак с родителите си в ресторантче в “Княжево”.
Мама и татко: – Хайде нещо да си поръчаш.
– Не, не искам.
Мама: – Едно тараторче поне ще изядеш ли?
– Не, не. Нищо не искам.
Татко: – Защо не искаш?
– Защото съм бесен.
Родителите в хор: – Защо си бесен? Едно кюфтенце поне?
– Не искам кюфтенца.
– Ама те са вълшебни.
– Стига сте ме бъзикали.
– Никой не те бъзика. Вълшебни са. Ще станеш силен като Супермен.
– Стига сте ме бъзикали и престанете да ме тъпчете като баба!

 ***

Борисовата градина. Отегчен млад баща с интелектуален вид, а до него – дете на 6-7 години, тичащо с вятърна въртележка в ръка. Спира и гледа как вятърът я завърта и не може да ѝ се начуди. Пита баща си:
– Егати, как става това, как се завърта от нищото?!
Бащата продължава да върви с поглед, вперен напред и без никаква емоция отвръща:
– Ба ли му майката бе, Ники. Мистерия.

***

По Раковска 3-4 годишно дете тътрейки крака:
– Мамоо, това още ли е София? Кога ще свърши?

***

Сега в метрото.
Детето:
– На другата спирка слизаме, нали?
Майката:
– Да. И НИКАКВО махане на ватмана! Веднага тръгваш по стълбите. Разбрахме ли се?

 ***

В Борисовата градина – майка и около 12-13-годишна дъщеря.
– Мария, много ти се моля, влез в релси най-накрая.
– Мамо, аз не съм влак, много ти се моля.

***

Действието се развива в парка Гео Милев. Жена строява 3 момиченца на 6-7 години да правят лицеви опори. “Падни-стани! Долу горе!” Аз наблюдавам в захлас и точно се чудя дали да снимам клипче и жената се оглежда и пита:
– Някой от “Закрила на детето” няма ли?

 ***

Баща изпраща детето си на детска градина. Започва да се отдалечава, изведнъж се спира, обръща се и му казва:
– Няма по-хубаво създание от теб на света, да знаеш!!!

***

В Мола на Цариградско. Майка и син на около 15 години.
– Виж колко ти е намачкана ризата!
– Мамо, никой не обръща внимание, всички са смачкани от живота.

***

Влак за Петрич. Качват се баба и внуче. Бабата:
– Седни до прозореца, ако искаш.
Детето:
– Не ща.
– Седни, де, тъкмо ще си гледкаш.
– Аз не гледам.
– Ми какво правиш?
– Джиткам.

 ***

В столична пицария. Малчуган на 7-8 г. пита сервирьорката:
– Имате ли пържени картофки със сирене?
– Имаме, разбира се.
– Дайте ми тогава едни без сирене.

***

Спирка на автобус. Баба държи момиченце на 5-6 годинки за ръка. В другата ръка държи торба. Бабата обяснява:
– Сега какво искаш – да те върна в детската да чакаш татко ти у нас?
– Не знам. Искам си вкъщи!
– И аз не знам, Лили. Ти прецени.
Момиченцето се муси и мълчи нацупено.
– Бабо, в косата ти има оса. А може и да е пчела.
Бабата нервно и уплашено, но не пуска нито торбата, нито ръката на детето:
– Е оса ли е или пчела?!
– И аз не знам, бабо. Ти прецени.

 ***

Столичен мол, 7-8 годишно момче, с ужасно отегчен вид:
– Добре де, мамо, като нямаш пари, що ги гледаш тези дрехи?

***

Дете на спирката ме пита :
Искаш ли да станем приятели? Ти на колко години си ?
– 27- казвам аз
– Аз съм на 7. А кой клас си? – пита пак
– Завършил съм още преди да се родиш . – отговарям
– Да бе да… знаеш ли това, кооооолко отдавна е това!!!!! – възкликна детето на 7…

***

Участници в случката са 5 годишния ми син и дружелюбния ни съсед, таксиметров шофьор. София. “Бели брези”. Асансьор. Возим се тримата заедно и съседът започва разговор с дребния:
– Оооооо, как си?
– Добреее.
– На детска ходиш ли?
– Дааааа.
– Гадже имаш ли си вече?
– Даааа. (тук аз се ококорвам, защото съм убедена, че и идея си няма какво означава тази дума, или поне никога не я е чувал от мен, а предвид фактът, че баща му не е българин – и от него едва ли). Съседът продължава:
– Вернооо? И как се казва?
– Мишо.
Съседът е в шок и настъпва неловко мълчание, а аз едва сдържам смеха си…

Източник: Дочуто в София