(песни без мелодия)
Малка мома и славей се надпяват
Седнала е малка мома
сутрин рано под трендафил
да си шие ситен ръкав.
Както шила, тъй запяла.
Отгде дочу пъстър славей,
той на мома отговаря:
— Ой те тебе, малка моме,
хайде да си попееме,
двамка да се надпяваме.
Ако ли ме ти надпееш,
отрежи ми дясно крилце.
Ако ли те аз надпея,
ще ти взема дясна ръка,
дето шие ситен ръкав,
дето жъне на нивата.
Пели два дни, пели три дни.
Колко пее малка мома.
толкоз глае й се отваря,
колко пее пъстър славей,
толкоз глас му премълнява. (отмалява)
Пъстър славей й се моли:
— Ой те, моме, малка моме,
не ми режи дясно крилце,
ще измътя два славея
да ти пеят сутрин рано,
кога шиеш ситен ръкав,
кога жънеш на нивата.
Девойко мари хубава
Девойко мари хубава, девойко,
сипни ми винце да пийна, девойко,
балото да си кажиме, девойко,
чие е бално по множко, девойко,
Моесо бално по множко, девойко,
че имам служба да служа, девойко.
– Моесо бално по множко, юначе,
че имам руба да правя, юначе,
– Моесо бално по множко, девойко,
че нема да се зомиме, девойко.
Невесто мори убава
Невесто мори убава,
що одиш толку на вода
на тая чешма студена
со тие стомни шарени?
Невесто мори убава,
що одиш толку на вода?
Да не ти тежат стомните
Или ти тежит герданот?
Ни ти ми тежат стомните
Ни ти ми тежит герданот.
А най ми тежит меракот,
Меракот ми е далеку…
Меракот ми е далеку,
Меракот ми е далеку,
Во тая пуста Битола,
Со тие темни зандани.
Лудо младо
Лудо младо сън засънило
на ръчица бела момина.
А мома се чудом чуди
милно й е да го буди,
драго й е да го гледа.
А мома се чудом чуди
милно й е да го буди,
драго й е да го гледа.
Па му рекла: съм те жалила.
Ставай, лудо, че е ранина.
Милно ми е да те будя,
ала слънце веке иде,
ала слънце ке ни види.
Милно ми е да те будя,
ала слънце веке иде,
ала слънце ке ни види.
Лудо младо проговорило:
как да стана, малкай момеле?
Как да стана, мило либе,
като нямам веке сила,
като ти си я изпила?
Как да стана, мило либе,
като нямам веке сила,
като ти си я изпила?
Дете и рибка
Малко дете вода лее
със две малки дудуленца.
Мряна рибка го задиря,
то на рибка отговаря:
— Недей, мренке, ме задиря,
да не кажа на майка си,
на майка си, на татка си,
да оплетат тънка мрежа,
да я хвърлят, да те хванат,
сладка чорба да те сварят.
Майчина поръка
Слънчо си порти разтваря.
Слънчова майка думаше:
— Слънчице, мило мамино,
чуй какво ще ти поръчам!
До пладне силно да грееш,
по пладне в облак да зайдеш,
да падне сянка по поле
— да се разхладят косачи,
косачи още жетварки
и рожбите им в люлчица!
Стоян и агънце
Поблеяло ми агънце
на Стоянова кошара
сутрина преди слънчице.
Като агънце поблея,
цялото стадо разблея.
Стоян агънце думаше:
— Агънце мило байново,
що ми тъй жално поблея
та ми стадото разблея?
Агънце дума Стояну:
— Три пъти стадо пребродих.
моята майка не видях
— дали я вълци изядоха,
или се с стадо измеси?
Стоян агънце думаше:
— Агънце мило байново,
нито я вълци изядоха,
нито се с стадо измеси,
добра й цена дадоха,
та я банко ти продаде.
За тебе банко остави
дор девет майки сирици
— банко ще да те поддои,
хубаво ще се насучиш.
Агънце дума байну си:
— Вълци ти яли сирици,
кога не ще е майка ми,
кротичко да ми постои,
сладичко да се насуча!
Яна, сокол и малка птичка
Сокол гони малка птичка.
Птичка кацна у градина,
у градина на трендафил.
Хванала я бяла Яна.
Помоли се мала птичка:
— Не ме пускай, бяла Яно
ще ти пея вечер късно,
вечер късно, сутрин рано,
кога пластиш росна трева,
росна трева детелина,
кога тъчеш тънко платно,
тънко платно копринено . . .
Овчар
Овче поле широко,
из него стадо голямо,
пред стадо овчар засвирил
със шарената свирчица,
със сребърното кавалче.
Овчарова майчица
— Овчарова майчица,
къде ти е овчаря?
— Отишъл ми,
отишъл в калинова горица
да си бере пръчици,
да си гради кошарк
Първата му кошарка
пълна-равна с агънца,
втората му кошарка
пълна-равна с яренца,
третата му кошарка
пълна-равна с конченца,
четвъртата кошарка
пълна-равна с теленца,
петата му кошарка
пълна-равна със пчели.
Стоян мами дума
Стоян мами дума:
— Ще отида, мамо,
в гора буковина,
да отсека, мамо,
дърво буковино,
да направя, мамо,
люлки полюлейки,
да се залюлеят мало и голямо . . .
Снощи видях малка мома
Снощи видях малка мома
да се пременува
във градинка под калинка,
под червен трендафил.
Облякла е бяла риза,
ах, като бял облак,
забрадила синя кърпа
като теменужка,
запасала й жълта фуста
като минзухарче,
разрешила руса коса
като паун перо.
Заспала е Дамянка
Заспала е Дамянка,
Дамянчице, капчице,
на овчарско коляно.
Овчар си я будеше:
— Стани, стани, Дамянке,
та да видиш, Дамянке,
от кой облак дъжд иде,
да заградим градинка,
да посадим латинка.
Тънка ми свирка засвири
Тънка ми свирка засвири
в равни широки ливади;
вакло ми стадо захрупа
крехка зелена тревица.
Събраха ми се, набраха
овчари, още козари;
вито ми хоро завиха
и го до пладне водиха.
Ще й купи герданче
Дълга, дълга къпина,
до два боя висока,
до четири широка.
Всичките я минаха.
Рече Пенка да мине
— закачи си герданче,
изсипа се Маргарит.
Викна Пенка да плаче.
Майка й й думаше:
— Мълчи, мълчи, дъщерко,
ще ти купя маргарит,
ще ти купя герданче.
