Не знам дали така е замислено, но мястото наистина впечатлява с японското си присъствие. На времето изглежда е имало някакви по-амбициозни намерения, но напоследък присъствието на Страната на изгряващото слънце се забелязва, само ако сте по-наблюдателни.

Като тръгнете от входа на Южния парк III-та част откъм бул. „Витоша” по централната алея, скоро стигате при поляната, където се намира монумента „Гълъбите”. Отпред има спортна площадка, тук често се провеждат и празненства.

В по-далечната част на поляната е въпросният Японски кът. През пролетта, още от далеч, ще ви направят впечатление разцъфналите японски вишни. През останалото време на годината ще трябва да се отклоните от алеите около поляната и да преминете през тясна алея, разделяща голямата поляна на две.

Малката алея минава край обработен мраморен блок, на който е написано: „В знак на приятелството между българския и японския народ, януари 1975 година”.

За посочената 1975 г. година открих такова съобщение: „В средата на 70-те години, на 5 юни 1975 г., по време на официалното посещение на Петър Младенов в Япония, за първи път в историята на отношенията между двете страни са разменени писма между министрите на външните работи, които имат силата на междуправителствено споразумение за сътрудничество в областта на науката, изкуството и културата.” Какво обаче е станало у нас пет месеца по-рано – през януари 1975 г., не можах да узная. Може би някакъв отговор ще даде разчитането на японския текст от другата страна на мемориалния блок?

„Японски” в това място или кът, освен паметника са и няколкото дървета, най-вече японски вишни, явно посадени, за да се оформи пространството като близко до бита на съответния етнос.

Могат да се видят няколко вида японски вишни: Prunus sargentii, Prunus speciosa, Prunus serrulata. Оформителите са демонстрирали оригинално решение, като са засадили на някои места заедно дръвчета от различни видове. Едните имат бял цвят, другите – розов. Вероятно са искали да намекнат за японското знаме?

Разбира се, японските вишни в Южния парк не могат да представят великолепието в Япония, когато цъфтят там вишните. Но създават донякъде елемент на екзотика. Вероятно не всички обръщат внимание на мемориала, но първите вишневи цветове и листа привличат хората да ги разгледат и да си направят снимка с тях. Най-нетърпеливите още преди да разцъфтят дърветата напълно, си закачат по тях мартениците.


Още един любител на вишневия цвят.


Мястото е привлекателно за разходки.


През почивните дни тук е многолюдно, особено когато цъфтят вишните.


През делничните дни е по-спокойно.
Най-разгорещено става, когато младите хора си устройват военни игри.

Не навсякъде в парка е така, но тук тревата редовно се коси, а дръвчетата се подрязват и окопават.

Текст и снимки: К. Гербов