Арийци

Ариус (280 – 336), либийски презвитер, живял в Александрия, нарушава каноните с твърдението, че Бог Отец е старши в Светата Троица и сам е сътворил Logos (Словото) – автор на нашия свят. Независимо че този възглед среща силна съпротива, Ариус бързо печели и много последователи, сред които двама епископи, седем презвитери, дванайсет дякона и седемстотин монахини. Смутена от силата на тази секта, църквата отнася въпроса към Вселенския събор, свикан през 325 г. в Никея. Там арийците признават, че отхвърлят теорията за единството на Бог Отец и Бог Син, и съответно учението им е обявено за ерес.

Гностици

През втората половина на I век, когато християнството се разпространява и далеч извън пределите на Юдея, някои християни предимно в Сирия и Египет се отказват за пръв път от юдейската част в тази религия. Те осмиват Стария Завет и бога на евреите и възхваляват Христос като земна проява на истинския Бог. Впоследствие се разделят на многобройни школи, в които са заимствани идеи от зороастризма, питагорейството и гръцката философия. Коринт (първата половина на I век) е един от основателите на сектата на гностиците. Тя среща силна съпротива от страна на ортодоксалната църква и след III век постепенно отмира.

Копти

Монахът Евтих (след 440 г.) дръзко изопачава ортодоксалната вяра. Той проповядва, че Исус Христос има само божествена/единствена природа и никога не е добивал телесен/материален облик от девственицата Мария. Сектата е отлъчена от Вселенския общоцърковен съвет, свикан през 451 г., но успява да оцелее в Египет като египетско християнство или копти.

Несторианци

Нестор е монах от Антиохия в Западна Азия, който става патриарх в Константинопол. В края на двайсетте години на V век той започва да проповядва разграничаване на божествеността на Исус от човешката природа на Христос. Това му позволява да отрече възможността девствената Мария да е майка на Бог и младенецът Христос (въпреки божествената природа, която му се приписва) да е достоен за преклонение обект. Тези убеждения вбесяват Кирил, патриарх в Александрия, който организира благочестивата съпротива на всички правоверни християни от Египет и Италия. На Вселенския събор, свикан през 431 г. в Ефес, Кирил успява да постигне обявяването на възгледите на Нестор за ерес, като урежда гласуването да стане преди пристигането на повечето от привържениците на Нестор.

Албигойци

Гностиците изчезват, но след като са дали основа за развитие на друга по-жизнеспособна секта, манихейството, прераснало в албигойската секта (по името на град Алби във Франция), широко разпространена в Европа през XII век.

Англиканска църква

След радикалния теолог Джон Уиклиф (1320 – 1384) много от християните в Англия оспорват върховенството на римокатолическата църква. Независимо от това те формално остават в лоното й чак докато крал Хенри VIII се възкачва на трона (през 1509). Хенри VIII се жени за своята втора жена Анна Болейн през 1533 г. Английската църква обявява предишния му брак с К-терина за недействителен. Но не минава много време и папата се произнася с противното становище – валиден е първият брак. Това изправя краля пред твърде сложен проблем. Решението на Хенри VIII е просто и ефективно – той анулира върховенството на римокатолическата църква за територията на Англия, лишава дъщерята на Катерина от наследство и обявява англиканската църква за самостоятелна организация, оглавявана от него самия. Тези, които не са приели новата структура, са осъдени на смърт. В допълнение новата доктрина е разгласена, а старата вяра – преследвана. Ражда се англиканската църква.

Лютерани

За повечето хора Лутер олицетворява Реформацията в Църквата през XV век. Но през 1529 г. той подхваща остър спор с други реформатори относно значимостта на Тайната вечеря. Неговите последователи в този спор са наречени „лютеранци“ и от този момент може да се идентифицира самостоятелна Лютеранска църква.

Реформаторски църкви

Опонентите на Лутер в спора от 1529 г. основават този клон в протестантството, наречен по-късно Реформаторска църква. Техен лидер е шведският теолог Улрих Звингли (1484 – 1531). Те твърдят, че тялото на Христос всъщност не може да бъде представено посредством хляба и виното по време на Светото причастие, и следователно нямат необходимите общи възгледи с лютеранците, за да останат в една и съща църква.

Протестанти

Повечето от по-късните разклонения на Църквата се обединяват от общото име протестанти. Отначало това е било оправдано, защото всички те са били обединени от протест срещу декрет на Втория международен конгрес, състоял се през 1529 г., прокълнал всяко ново развитие в религията.

Първият протестантски водач е Мартин Лутер (1483 – 1546), който през 1511 г. публикува във Витемберг (в родната му Германия) своето изобличение за папската система за раздаване на индулгенции на грешниците. Лутер отхвърля върховенството на папата и управлението на църковните съвети. Той изтъква Светото писание като единствен авторитет за християните. Лутер отхвърля принципа за безбрачие на християнските свещеници като привнесен по-късно към вярата и сам дава пример, като се жени за калугерка.

Калвинисти

През 1533 г. френският ученик Жан Калвин (или Ковин) (1509 – 1564), преоблечен като търговец на вина, напуска Париж, където възгледите му на протестант са предизвикали гнева на властите. След това той много пътува и пише – резултатът е създаване на калвинизма. Първата калвинистка църква възниква от Реформаторския събор в Женева, чието управление Калвин е поел през 1537 г. Доктрината на калвинизма в действителност съвпада в голямата си част с написаното от Свети Августин (354 – 430), римски теолог от Северна Африка, в „Столицата на Бог“. Допълнението, наложено от Калвин, е изискването за пуританско поведение от всички посветили се на похода срещу греха.

Баптисти

През началото на XVI век една секта, наречена анабаптисти, набира сила в Европа. Тя проповядва, че младенците не трябва да се кръщават, защото малките деца все още не разбират смисъла му. Те смятат всички блага за общи, включително и жените. Анабаптизмът е разгромен – през 1535 г. последователи на протестантите атакуват и разбиват неговата главна квартира в Мюнстер – Германия. През периода 1530 – 1550 г. умерени последователи на същата секта основават една по-приемлива за обществото църква в Холандия. Те запазват своите възражения срещу кръщаването на младенците, но за всичко останало възприемат доктрините на Реформаторските църкви. Основатели са художникът върху стъкло Давид Джорис (1501 – 1556) и свещеникът Мено Симонс (1496 – 1561). Известни са в Холандия като менонити, в Германия – като тауфгесинти, а в англоговорящите страни – като баптисти.

Квакери

Джордж Фокс (1624 – 1691) е един обикновен 19-годишен чирак обущар в селската част на Англия, когато духът му подсказва да изостави шилото и да приеме битието на странстващ мистик. В Манчестър през 1648 г. той се захваща с приспособяване на християнството към собствените си възгледи. Той проповядва присъствието на Христос в сърцето на всеки, като тази вътрешна светлина измества всички външни източници за религиозна вяра, включително Светото писание. Безредията, предизвикани от поведението му, го водят към затвора на Манчестър – първото от много следващи посещения на затворите заради проповедите му. Името „квакери“ последователите му получават през 1650 г., защото Фокс им заповядва да треперят при споменаване на думата Бог. Името, което самите те си дават, е Обществото на приятелите.

Методисти

Сектата на методистите е основана в Англия от Джон Уисли (1703 – 1791), едно от деветнайсетте деца на англиканския пастор Самуел Уисли. Джон Уисли изказва пожеланието „Божието име не трябва да се споменава повече, иначе ще потъне във вечно забвение“. Той няма намерение да основава нова секта, а по-скоро да каже това изречение на хората, чиято вяра е пренебрегвана от регистрираната църква. Този акт има толкова силно въздействие, че Уисли спечелва много последователи – в Британия, Азия, Америка и островите на Тихия океан. Появява се нова църква.

Мормони

Много са забележителните религии, създадени в Съединените щати на Америка, все пак не са много тези, които имат свръхестествено начало като това на „Църквата на Исус Христос и Светците от Късния ден“ -наречена мормони. През 1823 г. един американски ангел, наречен Морони, посещава Йосиф Смит (1805-1844) от Ню Йорк. Ангелът разказва за книгата на Мормон и му разрешава да я изрови през 1827 г. Смит успява да разчете йероглифите с помощта на специални очила, които намира заедно с книгата. За да направи английския превод, той използва камък във формата на яйце, покрито с шоколад. Смит и неговите последователи основават новата църква в Манчестър, Ню Йорк през 1830. Вярата включва някои свойствени догми – една от тях е, че краят на света е много близо. Една от задачите им е да основат нов Йерусалим, но в Америка, и то в Солт Лейк Сити.

Тайпин

Религията Тайпин е създадена в Кантон. Двайсет и три годишният студент Хюн Сюшоан, след като е скъсан за пореден път на изпит, се разболява. В съня си той разбира, че е по-малкият брат на Исус Христос, а мисията му е да унищожи злото и фалшивата религия. През 1843 г., след като е разбрал напълно смисъла на съня си, той основава обществото на „Богомолците“ и започва да проповядва нов вариант на християнството – отхвърлящ иконите, алкохола и наркотиците, величаещ комунизма и равенството между мъжа и жената. Бог е дал на своя по-малък син задачата да опровергае фалшивите вероизповедания на будизма и даоизма и нечестивото светско учение на Конфуций. Привържениците на Тайпин са десетки милиони. През 1850 г. те вдигат въстание в Китай. През 1863 г. Хюн търпи провал в мисията си, след като бунтовниците от Тайпин са разбити от армия, водена от последовател на Конфуций.

Адвентисти от Седмия ден

През 1831 г. американският проповедник Уилям Милер основава движението на адвентистите от Седмия ден. Милер учи последователите си да се въздържат от алкохола и наркотиците, да направят почивен ден събота и че краят на света ще настъпи през 1843 г. Движението приема неговото име през 1860 г., а се конституира като църква през 1863 г.

Свидетели на Йехова

Чарлс Ръсел основава сектата във Филаделфия през 1872 г. Тя съчетава проеврейска активност с вярата, че Исус е бил обикновен смъртен, съвършен човек, но не и божествен. Неговите „Международни ученици на Библията“ не празнуват рождени дни, включително Коледа, нито признават зависимост от светската/временна власт. Те приемат името „Свидетели на Йехова“ през 1931 г.

Обединена световна църква

През 1936 г. Исус Христос се явява на шестнайсетгодишния Сун Мюн Мун от Северозападна Корея и го кани да завърши делото Му на Земята. Обстоятелствата пречат на младият Мун, докато е в Северна Корея. Той бяга на юг през 1950 г., където успява да формира малка група от последователи. През 1954 г. създава „Асоциация на Светия Дух“, сега широкоизвестна като „Обединена световна църква“ или „Мунисти“/“Църквата на Мун“. Нейната задача е да избистри идеите в световното християнство и да обедини християните от целия свят зад веруюто на Мун и под неговото ръководство. В Корея, Япония и Америка тази секта има много последователи и членове.

предишна статияИстория на металургията
Следваща статияБойни полета от периода на ранната бронзова епоха