RAN

Автор: Неделин Бояджиев

Реконструкция на руската наука

В края на октомври 2010 г. руският министър на науката и образованието Андрей Фурсенко обяви резултатите от своя опит за съживяване на науката в университетите на страната. Той е предложил “мега грантове” до 5 милиона долара за привличане на водещи изследователи от цял свят, които да създадат нови лаборатории в руските университети. Сред първите успешни кандидати са: Ферид Мурад от университета на Тексас в Хустън – нобелов лауреат в областта на медицината през 1988 г. и математика Станислав Смирнов от Университета в Женева, Швейцария, получател на медала на Фийлдс през 2010 г.

“Би могло да се изгради един много добър мост между Франция и Русия в тази област”, казва друг носител на този медал, Жерар Муру, директор на Лабораторията по приложна оптика в гр. Палезо, Франция и един от пионерите на ултрависоките интензивни лазери.

Колко такива мозъци ще привлекат мега грантовете и ще стимулира ли това руската наука? Първоначалната идея е била чуждите учени да пребивават в руските университети 6 месеца годишно. От чуждите учени се изисква да прекарват само 1/3 от годината в Русия. Това са около 120 дни или четири месеца. Всъщност, това е един семестър. „Четири месечен престой в руски университет е твърде малък  ангажимент за тези пари.”, казва Алексей Хохлов, заместник-ректор на Московския държавен университет. На тази „въдица” все още не са се хванали откривателите на графена и нобелови лауреати по физика – Андре Геим и Константин Новоселов. Двамата са родени и обучени в Русия, но сега работят в университета в Манчестър, Великобритания.

Много голяма част от най-добрите руски учени, десетки хиляди, са емигрирали в чужбина по време на икономическата криза през 90-те години на миналия век и сега обслужват чужди университети и икономики. “Никога не съм наблягал на своите собствени нужди.”, казва по повод възможността да се възползва от руските пари А. Геим. И добавя: “Изключително трудно е да се управляват две лаборатории едновременно. Това не е ефективно.”

Руската наука извървя дълъг път, откакто Геим и Новоселов напуснаха родината си през 90-те години на ХХ век, време, когато някои изследователи едва свързваха двата края, работейки на няколко места, например – и като таксиметрови шофьори, за да припечелят достатъчно, за да се нахранят. Заплатите бавно са се увеличили и около средата на 2000 г., от руското правителство признават, че Русия не може повече да живее от своите природни ресурси. И бяха стартирани програми за насърчаването на научните изследвания в модерни научни области, например – нанотехнологиите. Руски учени от страната и чужбина приветстват тези програми, но се оплакват, че правителството продължава да отделя недостатъчни средства за фундаментални изследвания и не извършва необходимите реформи, особено – в Руската академия на науките (РАН) – http://www.ras.ru/, която все още не се е променила от времето на Съветския съюз, когато държавата подпомагаше голям брой непродуктивни институти и научни работници.

Затова руското правителство противодейства на критиците с поредица от програми за насърчаване на повече изследвания в университетите на Русия, които са извън контрола на РАН. Но много руски учени все още не гледат оптимистично на всичко това. Те са били свидетели и на корупция, и на половинчати реформи.

Бавно възстановяване
В разгара на Съветския съюз, научните занимания са били високо престижна дейност. РАН, в която са били извършени най-много фундаментални изследвания, е добре финансирана и привлича учени от стотици институти. Голяма част от научните изследвания в СССР са били правени в градчета, разпилени из необятната шир на Съветския съюз, и най-често са били свързани с руската военна промишленост. В съветско време научната кариера не е била за пренебрегване. Според виц от онова време научната кариера е начин да задоволяваш любопитството си за сметка на правителството.

През 1990 г., точно преди СССР да се срути, в страната е имало почти 2 милиона учени, инженери и техници, работещи в повече от 4 600 институции.

Само 4 години по-късно много от някога оживените лаборатории са били празни, тъмни и неактивни. Изследователите не са можели да си позволят покупка на ново оборудване, на реактиви, на консумативи и дори – на електричество, необходими им за извършването на експерименти.

Все още има научни проекти за научни лаборатории, които стоят недостроени. Само два примера – огромен ускорител на частици в Института по физика на високите енергии в Протвино, който би могъл да съперничи на този в CERN и лаборатория в Гатчина (близо до Санкт Петербург) за изследвания в областта на физиката и химията.

Според официалната статистика 25 000 руски учени са емигрирали между 1989 и 2004 г., но според независими изчисления учените в емиграция от 1989 г. до днес са над 80 000.

Немалка част от руските изследователи са се оттеглили от своите научни занимания завинаги. По това време научните занимания не са били престижна дейност. Така страната изгубва едно поколение учени.

А други са имали късмет и са успяли да намерят алтернативни източници на финансиране, например – като си партнират с лаборатории в чужбина и печелят договори за изследвания на международни корпорации. Други са си намерили частни спонсори, един от които е Международна научна фондация на Джордж Сорос. До края на 2000 г. руското правителство е отделяло малки и недостатъчни средства за финансиране на руската наука. Руската фондация за фундаментални изследвания (РФФИ) http://www.rfbr.ru/, която финансира някои научни проекти, има малки възможности за финансиране. До края на миналия век основната цел на руските учените е била физическото им оцеляване, а не – научните изследвания.

След 2000 г. тежкото положение на руските изследователи постепенно се подобрява. Руското правителство бавно увеличава заплатите. Днес учените в РАН печелят 5-6 пъти повече, отколкото – преди десет години. “Това не е достатъчно, но в сравнение с преди няколко години е приемливо. Заплащането в РАН е по-високо от средната работна заплата в Русия.”, казва Фурсенко. Той се надява, че руската наука ще се пробуди като мечка след зимен сън.

Обединеният институт за ядрени изследвания (ОИЯИ) – http://www.jinr.ru/, една от най-известните лаборатории на Русия и водеща в световен център за ядрена физика, също започна да разтваря крилете си. “Първите 12 години след края на Съветския съюз са били много трудно време за института. Нашият бюджет е бил ограничен и не е било плащано от страна на правителството.”, казва Михаил Иткис, директор на ОИЯИ. През този период не е имало модернизация на оборудването. Международна финансова подкрепа успява да съхрани наличното оборудване. Създадена като съветска ЦЕРН през 1950 г., ОИЯИ е разполагал учени от 18 страни-членки на СССР. Те са останали там, въпреки че някои от техните държави са вече членове на НАТО и ЕС. „Тези учени ни помогнаха да оцелеем.”, споделя М. Иткис. През 2000 г. новоизбраният президент Владимир Путин признава значението на лабораторията със закон, като й дава специален статут и я обявява за безмитна зона. Скоро след това Институтът получава пълния си бюджет отново, но това пак не е достатъчно. През 2005 г.бюджетът му е само 37 милиона долара за институтите с 5 000 служители. ОИЯИ тази година поиска от всички свои членове да увеличат вноските си с 20% и възнамерява да продължава да ги увеличава, докато те достигат общо 200 милиона щатски долара до 2016 г. Бюджетът за следващата година ще възлиза на 100 милиона долара. Институтът в момента е в процес на изграждане на нови съоръжения, а други се подобряват. Иткис завършва разказа си с думите: „Ние не можем да бъдем световен лидер във всички области на науката, но в някои области от нея ние бихме могли да сме водещи. Тук са били открити девет нови свръх тежки елемента.”

Преодоляване на пропастта
В началото на втория мандат на Путин през 2004 г., когато Фурсенко е назначен на сегашния си пост, руското правителство започва да преодолява различията между научните изследвания и икономиката на страната. Съветската система за приложна наука, която служи на военната индустрия, се разпада. Не е имало механизъм за преминаване на науката от военни релси към цивилни изследвания в полза на промишлеността. “Руската индустрия не се интересува от науката. Тя е щастлива с това, което е. Необходими са инициативи, които да насърчават взаимодействието между тях.”, казва Хохлов.

През 2007 г. правителството залага на нанотехнологиите. То основава руска нанотехнологична корпорация (Rusnano) – http://www.rusnano.com/, като за целта са изразходени 6 млрд. долара с надеждата, че приходите от дейността на корпорацията през 2015 г. ще бъдат в размер на 30 млрд. долара. Rusnano разпределя голяма част от тези пари като помощи за компании, за да комерсиализира нанотехнологичните продукти, но научноизследователски центрове също получават парче от пая. В институт „Курчатов” в Москва е създадена ядрена лаборатория за синхротронно рентгенови лъчения и нанотехнологии – http://www.kcsr.kiae.ru/ . ОИЯИ създава нов международен иновационен център за нанотехнологии, финансиран с 33 милиона долара от Rusnano. Някои учени свързват „нанотехнологичната треска” на правителството с американската „треска за злато”.

„Rusnano не е финансиране на научните изследвания. Това е комерсиализация!”, казва Гуриев. Най-голям е скептицизмът на руските учени за проекта на правителството да бъде създадена в Сколково, недалеч от Москва, руска „Силициева долина” (често неправилно наричана „Силиконова”) с технологични оранжерии, в които се очаква да дойдат 12 000 учени и бизнесмени, които да работят върху правителствените приоритети – енергетика, информационни технологии, телекомуникации, биомедицина и ядрени технологии. Институт „Курчатов” и Московския държавен университет „М. Ломоносов” – http://www.msu.ru/ са вече свързани с проекта, а също така – и много не-руски компании, включително – Boeing.

“Проектът за Сколково е много странен. Има много научни центрове в Русия. Защо да влагат пари в това ново място? Нашите сгради стоят празни.”, казват някои учени от Института „Курчатов” и от ОИЯИ.

„Проектът за Сколково е ново предизвикателство за младите хора и ще се превърне в сериозен конкурент на съществуващите структури.”, отговаря министърът.

Завръщане към фундаменталните науки
Правителственият акцент въху приложните науки проправя пропаст между тях и фундаменталните науки. “Те просто не разбират как фундаменталните науки създават
иновации и вярват, че всички фундаментални изследвания трябва да доведат до нещо полезно като приложните науки.”, казва Георгий Георгиев от Института по генна биология към РАН. На занемаряването на фундаменталните науки в Русия е било обърнато вниание преди година, когато над 200 емигрирали руски изследователи са изпратили писмо до руския президент Дмитрий Медведев. В писмото те обръщат внимание на факта, че „Въпреки че някои руски учени правят изследвания от световна класа, катастрофалните условия за провеждане на фундаментални научни изследвания в недалечно бъдеще ще доведат до нова агония на науката в Русия.”.

В доклад на Thomson Reuters се обръща внимание на спада на публикации на руски учени в международни научни издания. Русия имала 29 000 научни публикации в международни научни издания през 1994 г., но през 2006 г. публикациите на руските учени са спаднали до 22 000. В същия период учение в страни като Китай и Индия драстично увеличиха броя на своите научни статии. В последните 5-6 години в Русия са произведени само 2,6% от всички такива публикации в световен мащаб – по-малко от Китай (8,4%), Канада (4.7%) и Австралия (3,0%). “Това е деликатен въпрос за нас. Това е културен проблем. Някои руски изследователи публикуват само на руски език от чувство на национална гордост.”, казва Фурсенко. Някои учени пък искат да бъде създадена руска система за оценяване на научните публикации в световен мащаб. Според тях създаването на индекса на цитиране, на импакт фактора в  международните списания е търговски проект, зад който стоят огромни пари и различни национални интереси.

През последната година правителството започна редица програми за насърчаване на науката в държавните университети, които са 40. Както по-горе бе казано, основната идея е в руските университети да бъдат поканени чужди учени, които да развиват различни науки в тях. Повече от 500 чужди учени са участвали в конкурса. Сред 40-те победители 20 са руснаци, като15 от тях живеят в чужбина. Няма да има покана за втори конкурс за безвъзмездна помощ до края на 2010 г. Един от победителите – биологът Алексей Kондрашов от университета в Мичиган – казва: “Аз познавам лично 8 от 40-те победители, и гарантирам, че всички те са сериозни учени. По този начин може да се очаква положително въздействие върху руската наука.”.

Къде е мястото на РАН в стратегията за съживяване на науката в Русия?
РАН е много по-силна от всяка друга научна институция и няма реална конкуренция. Голямата подкрепа на идеята за вкарванет на науката в университетите повдига въпроса, какви са действията на правителството за съживяването на науката в РАН? В Академията все още се правят повечето от фундаменталните научни изследвания в Русия, но 50 000 служители трябва да оцеляват с държавни средства – само 1,6 млрд. щатски долара годишно – по-малко от 30 000 $ на човек – за заплати, оборудване, консумативи, реактиви, електричество. РАН няма никакви други източници на финансиране; няма дори доход от наеми на земя и сгради.

За много външни лица, РАН е останка от една отминала епоха. Тя запазва твърда йерархична структура с всемогъщ президиум. От ключово значение е репутацията, а не – броя на публикациите. Според критиците РАН продължава да подкрепя голям брой непродуктивни учени и институти. Не съществува процедура за закриване на стари и отваряне на нови институти и лаборатории. Системата трябва да стане по-гъвкава.

До момента правителството не смята да се намесва сериозно в работата на академията. „РАН е независим орган.”, казва Фурсенко. Все пак, през 2007 г. правителството убеден РАН, че всички промени в нейния устав трябва да бъдат одобрени от общо събрание на РАН и на руското правителство. Всеки нов директор на РАН ще се нуждае от одобрението на това общо събрание. “Тези промени бяха преценени от членовете на Академията като разумни, тъй като тя е държавна организация.”, казва Евгений Свердлов от Института по молекулярна генетика в РАН.

Бившият президент Путин казва: “РАН не трябва да се плаши от програмата за научна модернизация. Вътрешната трансформации в системата на РАН е въпрос от първостепенно значение. Това ще позволи подобряване на качеството на изследователските и развойни проекти.” Има изследователи, които предпочитат да бъдат независими от РАН. Много учени, които говорят за науката в страната, смятат, че РАН се нуждае от реформа. За някои от тях най-належащият проблем е разчистването на „болните и мъртви дървета”.

В  РАН има правило, според което директорите на институти могат да работят не повече от 10 години и трябва да се пенсионират на 70-годишна възраст. Но това правило е било пренебрегнато през 2007 година.

РАН трябва да предостави възможността на младите, активни и амбициозни учени да оглавяват различните институти в Академията, ако те предложат дългосрочна програма за развитие на своя институт. Друг модел за промяна на РАН са партньорските проверки, които се използват, за да бъдат избрани най-добрите проекти. Освен това, на младите изследователи трябва да се даде по-голяма академичната свобода.

„Между РАН и някои университети е установена добра връзка, но за подобряване на участието на младите хора в научните изследвания трябва да се подобри тяхната научна среда. Един университет, в който не се провеждат научни изследвания, не е истински университет. А университетски професор, който не се занимава с научни изследвания, не е истински учен.”, казва Фурсенко.

“Рано или късно по-голямата част от членовете на РАН ще разберат, че единственият начин за възстановяване на финансирането й е провеждане на реални реформи. Запазването на статуквото или едва забележими козметични промени не са полезни за нея. РАН трябва да бъде реформирана така, че да финансира най-добрите изследователи, а не – тези с най-добрите връзки. Това е една трудна битка .”, казва Хохлов.

Някои обаче твърдят, че реформирането на РАН е загубена кауза. Дали е така? Времето ще покаже…

Бъдеща династия?
Съществуват няколко алтернативи за финансиране на изследователите в РАН. РФФИ остава относително малък играч. Международните финансиращи организации също отделят малко средства. Но един от новите супербогати руски предприемачи създаде частна фондация за подкрепа на научните изследвания. В съветско време Дмитрий Зимин е разработвал антибалистични ракетни системи. По-късно той основава една от най-големите телекомуникационни компании в страната (VimpelCom). През 2000 г. той продава акциите си в дружеството и създава фондация „Династия” – http://www.dynastyfdn.com/english/. “Целевата група, подкрепяна от нашата фондация, са младите талантливи хора.”, казва изпълнителният директор Анна Пиотровская.

Всяка година фондация „Династия” дава безвъзмездни средства на над 130 млади руски математици и теоретични физици, което им позволява да продължат да работят в Русия. Отделят се пари за лаборатории по биология, химия и науки за земята. Фондацията подкрепя финансово ежегодно над 500 университетски преподаватели, организира публични лекции, поддържа научно-популярен уеб сайт и подкрепя публикуването на научно-популярни книги и списания.

Автобиографичната книга на Дмитрий Зимин може да бъде разгледана тук:http://www.dynastyfdn.com/english/zimin/book/

„Напоследък интересът от страна на младите хора към научните изследвания се увеличава. Преди десетина години студентите, кандидатстващи в научни специалности, са били считани за загубеняци. Сега това вече не е така.”, с радост отбелязва министърът.

-Г-н Министре, кажете как виждате бъдещото развитие на руската наука?
Андрей Фурсенко: И фундаменталните, и приложните изследвания трябва да бъдат много по-разнообразни, с по-голяма степен на конкуренция. При фундаменталните изследвания ние  имаме нужда от по-голямо международно сътрудничество. Бих искал да видя два – три водещи международни изследователски центъра в границите на Русия. Също така е необходима и по-голяма интеграция между научните изследвания и висшето образование, както – и между висшето образование и бизнеса.

Колкото до РАН, Академията трябва да участва по-пълноценно в обучението на магистрите, докторантите и постдокторантите.

Източник:
Сп. Nature – 19.11.2010
Российская академия наук
Снимка: www.pravmir.ru

предишна статияКарта на Антарктика без сняг и лед
Следваща статия2 мин. ходене на час ще удължи живота ни