1280px-Попов_Балаганы-в-Туле_1873Най-често в историческите документи балаган се споменава във връзка с 1702 година, когато по заповед на Петър I е построен в Москва, в Китайския град. Помещението имало дължина 40, ширина – 30 и височина – 15 метра. В качеството на актьори били поканени немски комедианти.

Постоянните коледни и комедийни балаганни представления се появили в Русия в средата на XVIII век. Ежегодно, през месец януари, в специално отделени места се появявали пъстри редове дървени постройки, с покриви от зебло.

В Петербург ги строяли на Адмиралтейския площад, а през 1873 година – на Царичиното поле (рус. „Царицыном лугу”, близо до Марсово поле). В Москва – на Новинския булевард, а в последствие на Девичото поле. Там, в дните между Сирна неделя и Страстната седмица, се стичали огромни количества хора. Пред всеки балаган се строи раус (балкон), от който клоуните гръмко привличали публиката на своите театрални представления.

На тези места се разигравали арлекинади, фарсове, излизали борци, фокусници, акробати, куклени артисти със своите петрушки и марионетки, играели се пиеси, базирани на исторически сюжети или преиначени и съкратени сюжети на класиците Пушкин, Лермонтов, Толстой.

Недостатъците на актьорското майсторство и примитивните декори, се компенсирали от силния шум на барабани, изстрели, ръкопляскане. А самото понятие „балаганни” започнало да се възприема като нарицателно за нещо грубо и шумно.

Превел: Мая Джамбазова
Източник: Vokrugsveta