Anastasia (1956)

Нейният живот продължава само 17 години, но името й не слиза от устните на руската аристокрация почти век по-късно. Смъртта на княгиня Анастасия, най-малката дъщеря на фамилията Романови остава загадка и до днес. Някои все още вярват, че гръцкото значение на името Анастасия – „възкръснала“ ще се сбъдне и наяве и някъде там съществува семейството на вече покойната княгиня.

През 50-те години на миналия век бушуват страстите на много Анастасии, опитващи се да убедят околните, че именно тяхната история е истинската. Сред тях ярко се откроява образът на Анна Андерсън, за която вече ви разказахме и чиято история ще послужи за основата на филма „Анастасия (1956)“ на режисьора Анатольй Литвак. В главните роли виждаме великолепната двойка Ингрид Бергман и Юл Бринър, които ни разказват историята на Анна Андерсън, успяла да се спаси от разстрел, да се добере до Берлин, където в отчаяние ще се опита да се самоубие. Девойка, страдаща от силно психическо разстройство, не знае от къде е и кои са близките й. Към този момент много момичета твърдят, че имат връзка с династията Романови и генерал Сергей Павлович запретва ръкави, за да издири онази, която има външна прилика с княгинята. Случайната им среща ще последва от месеци обучения по изтънчени обноски и изучаване на родословното дърво на Романови, както и имената и навиците на стотици приближени в двореца. Уроци по танци, пиано и рецитиране на руска поезия и всичко това с една цел – да бъде впечатлят и убедят императрица Мария Фьодоровна, че Анна е нейната внучка.

Разбира се, зад всяка идея стои огромна сума пари, които генералът иска да спечели и разбира се, всяка интрига поражда силна и искрена любов. Точно в момента, в който трябва да поднови годежа с братовчед си Анастасия ще избяга. Да, да, точно Анастасия, защото една кашлица ще изведе истината наяве и Анна Андерсън ще се окаже истинската дъщеря на Николай II. Но пътят до признанието й е красив и продълживащ час и половина филмово време ще донесе на екипа пет награди и три номинации.

Снимка: Imdb