Характерът на квантовите явления„всичко или нищо” – означава, че поведението на отделните ком­поненти не може да се предвиди, като се позоваваме на познатите закони. Това е все едно да се улучи ре­зултатът от футболен мач, преценявайки малките раз­лики между способностите на отборите, след като крайният резултат може да се изрази само с голове. През 1927 г. германският физик Вернер Хайзенберг (1901-1976) въвежда принципа на неопределеността, де­финиращ тази непредсказуемост. Той посочва, че при субатомните компоненти колкото по-точно се измер­ва една от двете двойки физически величини – место­положението/моментът, толкова по-неопределена ста­ва другата двойка – енергията/времето, и обратно. Малките размери и огромният брой квантувани явле­ния означават, че механизмът на вероятностите до­вежда до мащабни явления, които строго се придър­жат към законите на традиционната физика. Обаче неопределеността на микроскопично ниво кара някои да отрекат строгата връзка между причина и следствие и да постулират, че в материалните явления роля играе шансът или някакъв неизвестен фактор. В съвремен­ната наука това е иновация на XX век, но още Епикур си представя атомното отклонение като непредсказу­емо явление, защото то се случва независимо от външни физически причини. Епикур приема възгледа на атомистите Левкип и Демокрит, че всички явления са материални – дори волята и въображението. Но той също така вярва в свободната воля и не приема, че тя може да действа, ако всички явления са предопреде­лени съгласно законите на механистичната физика. Тъй като отклонението възниква независимо от външна причина, то осигурява физическото обяснение на Епикуровия антидетерминизъм. „Епикур смята, че неизбежността на съдбата се избягва с помощта на отклонението на атома, пише римскияттълкувател Цицерон, но Демокрит предпочита да приеме възг­леда, че всичкисъбития произтичат по необходимост, вместо да лиши атомите от тяхното естествено дви­жение.” Противоречието, описано от Цицерон, след двайсет столетия се преражда в несъгласието между Алберт Айнщайн и квантовите физици. „Бог не играе на зарове”, възразява Айнщайн.