opticsОсновните теореми на оптиката са развити почти едновременно на Изток и на Запад. Най-ранното ки­тайско изложение е в „Мао Джин”, сборник от научни и философски трактати, събрани от членове на Мохистската школа в Северен Китай през V и IV в.пр. Хр. Сред другите оптични свойства те са знаели за движението на светлината по права линия, фокусните точки и причината за обръщане на образите, отражението като същност на видимостта, ъглите на пречуп­ване и коничната форма на фигурите, генерирани от светлината. Това знание е представено и в книгата „Оп­тика” от гръцкия учен Евклид от Александрия, който е живял през III в.пр. Хр. Докато Евклид е писал сво­ята „Оптика”, „Мао Джин” е била вече завършена, та­ка че китайците са първи.

Анализ на перспективата

Оптиката на Евклид обаче включва първото науч­но обяснение на перспективата – явление, което вече е било взето под внимание от художниците, използва­ли перспективата на точката насъбиране.

Анализ на лещите

Когато са се правели тези изследвания, единствени­те лещи са били прости двойно изпъкнали, използвани за запалване и като увеличителни стъкла; следо­вателно древните оптици са пропуснали да направят истински анализ на лещите. Първият датира от около 940г., когато е публикувана „Книгата на трансформа­циите (Хуа Ши)”, при писана на Тан Чао, в която се обясняват оптичните явления на четири типа лещи –двойно изпъкнали, двойно вдлъбнати, плоско-изпъкнали и плоско-вдлъбнати.Следващото важно нещо е използ­ването на комбинация от лещи, практическата стъпка преди изобретяването на телескопа.