През 1927 година проф. Томас Парнел започва т.нар. „Експеримент на капещият катран“. В Куинсландския университет в Австралия той поставя черен смолист катран,  за да се види колко бързо ще тече. Този експериментът продължава и днес, а средно на девет години по еднакапка катран капва от фунията. Няма свидетели, които да са видели с очите си как става това. Заключението направено засега е, че вътрешното триене (вискозитетът) на катрана е приблизително 230 милиарда пъти по-голям от вътрешното триене (вискозитетът) на водата. Ако имаме щастието да доживеем края на този експеримент, може и да узнаем и някой друг извод…

University_of_Queensland_Pitch_drop_experiment-white_bg

Дата Събитие Продължителност в години
Месеци
1927 Създаване на експеримента
Октомври 1930 нарязване
Декември 1938 1-ва капка 8.1 98
Февруари 1947 2-ра капка 8.2 99
Април 1954 3-та капка 7.2 86
Май 1962 4-та капка 8.1 97
Август 1970 5-та капка 8.3 99
Април 1979 6-та капка 8.7 104
Юли 1988 7-ма капка 9.2 111
Ноември 2000 8-ма капка 12.3 148
Април 2014 9-та капка 13.4 156