Анасон — Pimpinella anisum L.

Сем. Сенникоцветни — Umbelliferae

http://nauka.bg/pic/bio/bil/Pimpinella_anisum_0.jpg

Разпространение. Само като културно  растение в най-топлите части на страната. Произхожда вероятно от Средиземноморската   област.

Описание. Едногодишно тревисто растение  със слабо вретеновидно задебелен главен корен и с цилиндрично, слабо набраздено  към върха разклонено стъбло, високо до 60 см. Листата в основата и в долната  част на стъблото закръглено сърцевидни, цели или врязано назъбени до наделени,  с дълги дръжки; в средната му част също са с дълги дръжки, тройно наделени, а  връхните са приседнали, с линейно ланцетни делчета. Цветовете са бели, с  5-делна чашка, 5-листно венче, 5 тичинки и  един плодник с долен яйчник и 2 стълбчета. Събрани са в сложни сенници, всеки с  по 7—15 лъча. Плодовете яйцевидни, наребрени. Анасонът е медоносно растение. Цъфти през май-юни.

Pimpinella anisum L

Използваема част. Плодовете, които  се берат през юли-август. Анасонът се жъне рано, малко преди пълното узряване,  за да се избегне оронването на плодовете. След жътвата се оставя да доузрее,  след което се вършее. Анасоновите плодове са сивозелени с характерна миризма и  сладникав вкус. Допустимата влажност е 12%, а на неразредените — 16%. Опаковат  се в конопени или четирислойни книжни торби. Необходимо е да се пазят от влага,  тъй като при овлажняване потъмняват. Съхраняват се в сухи и проветриви  помещения. Изнасяна билка.

Химичен състав. Етерично масло  (съдържа до 90% анетол, до 10% метилхавикол, анисов алдехид, анисов кетон и  анисова киселина), до 24% мазнини, до 20% белтъчни вещества, смола, танин,  горчиви вещества и др.

Лечебно действие и приложение. Анасонът притежава подчертани отхранващи и възбуждащи чревната дейност  свойства. Има пикочогонно и болкоуспокояващо действие. Засилва функциите на  млечните жлези. Употребява се при кашлица от различен произход: възпаление на  бронхите, ларингит, ангина,  хронични  белодробни катари, възпаление на фаринкса, задух при болки в стомаха и червата,  възпаление на стомашната лигавица (гастрити), колики, газове; възпаление, пясък  и камъни в бъбреците и пикочния мехур; за увеличаване на млякото у кърмачките.
В българската народна медицина се употребява още при пресипнал глас, безсъние,  главоболие, за регулиране на недостатъчна и болезнена менструация, хълцане и  др.
Начин на употреба. 1 чаена лъжичка счукани плодчета се киснат 1 час в 0,5 л  гореща вода. След прецеждането от течността се пие по 1 винена чаша преди ядене  4 пъти дневно. От етеричното масло се взимат по 1—2 капки на бучка захар.
В българската народна медицина се употребява и дивият анасон, или бедреницата  (Pimpinella saxifraga L.). Прилагат се корените за същите болести, както и  анасонът. Освен това се използва още при подагра, за регулиране на недостатъчна  менструация, при безсъние, главоболие. Външно се прилага за лапи при циреи и  отоци.

предишна статияБилките в миналото и днес
Следваща статияУправление на дистреса в семейната среда