Листопад

Не обичам, когато някоя хубава книга се опорочава с филм, създаден по нея. Точно така се случи с романа „Листопад“ на Решат Нури написан през 1930 година. Когато случайно попаднах на старото издание на книгата у нас, потръпнах от изненада. Филмът тъкмо беше в разгара си и всички изпадаха в двете крайности – защитавайки правото на сериали от различни държави да бъдат излъчвани в българския ефир или поскачайки при споменаване на нещо „турско“. Повлечена от тази глупост, и аз се отнесох с недоверие към книгата, но любопитството надделя и посегнах към нея, за да затворя задната корица час и половина по-късно.

Познато ви е усещането, когато книгата, която четете, говори единствено и само на вас и всяка дума, написана там е близка и разбираема, нали? Припомням отново, романът е написан в началото на 20 век, няколко години преди Втората световна война и само половин век след освобождението на България, което неизбежно създава невидим разговор между турската и българската реалност. Голямото и силно семейството на Али Ръза бей се разкъсва между разсъждения на Запада и традициите на Изтока – битка, от която всички стават губещи. Синът и дъщерите му  загърбват силата на старите заръки и се повеждат по новото, което прекрачва прача на този дом, за да го разрушат завинаги.

Този красив разказ за семейните борби, написана преди толкова години, не по-малко актуална днес, плени моето съзнание. След тази книга потърсих и другия известен роман на турския писател – „Чучулига“, но това е съвсем друга история, за която ще ви разкажа друг път…

Материалът е публикуван първоначално в сайта http://www.momichetataotgrada.com/

предишна статияДизайн и оформление на книгата
Следваща статия“Аз чета с Настя” – “Винаги в същия ден”, “Да отвориш сърцето си” и “Преди да стана Боб”