Леля Хулия и писачът

Убийте ме с камъни, но латино сериалите ми липсват!

Това беше мисълта, която се завъртя в главата ми от първите няколко страници на „Леля Хулия и писачът” на Марио Варгас Льоса. И не защото съм ги гледала чак толкова много, а защото тези филми бяха пълно с емоции – къде необходима за сценария, къде пресилена, но емоцията беше на лице. Всеки от героите, които ронеше сълзи за любимата си, а тя питаше Света Мария, защо не могат да бъдат заедно, при положение, че и двамата са млади, свободни и влюбени, но има слух, че са брат и сестра…

А после той си губи паметта, а тя се омъжва за друг…. КРАСОТА! Тази емоционалност често ми се губеше в книгите, на които „налитах” напоследък, но добрият Льоса ми я върна с пълна сила. И не защото книгата му има нещо общо с латино сериалите, освен „радио-пиесите”, които присъстват в сюжета. Просто от всяка страница лъха емоции, любов, страх и възбуда.

Пригответе се да помните много имена, не заради количеството герои, които подобно на Маркес, нахлуват в сюжета, а поради много истории, които той включва.

А всичко ще започне с едно невинно описание на град Лима, където младежът Варгитас учи право и припечелва пари, съставяйки новинарски емисии в „Радио Панамерикана”. И тъй като емисиите „се раждат” от изрезки от вестници, тази дейност му позволява да бъде доста свободен младеж, който ходи на кафе, обяд, вечеря, кино, буквално в работното си време. При една такава вечеря Варгитас се запознава и с леля Хулия – неговата бъдеща съпруга и уви, настояща леля, по-възрастна с доста години от него.

Но за любовта, особено латиноамериканската, спирачки няма.

И сюжетът е забързан и интригуващ се превръща в безобразно различен и интересен. А тяхната история ще бъде примесена с измислените сюжети на радио-сериалите писани буквално „на килограм” от Писачът и… Всичко ще завърши добре. Както и повелява правилото за писане на един латиноамерикански сериал. Или книга, която му наподобява по стил.

предишна статияЗайката Агата вдъхновява Instagram
Следваща статияINTERIEUR