Небостъргачите в Хонконг

Небостъргачите в Хонконг

Зигурат

Високите шумерски храмове, описани в училищните учебници и в историята за вавилонската кула, започват да се строят преди 3000 г. пр. Хр. в Южна Месопотамия. Най-старият зигурат в Ерек вероятно е построен за поклонение на небесния бог Ан. Той се е състоял от продълговат храм 20 на 25 метра, поставен върху плоскост от изравнена земна маса, която се е издигала на 15 метра над заобикалящата я земна повърхност.

Небостъргач

Приблизително през 280 г. пр. Хр. на малкия остров Фарос, който е бил част от Александрия в Египет, е построена Фароската кула или Александрийският фар. Оценките на височината варират от по-малко от 100 до около 200 метра. Изглежда по-вероятно височината да е между 125 и 150 метра. Ако това е вярно, тя е била едва третата или четвъртата по височина сграда в Египет – по-ниска от най-високите пирамиди и приблизително на височината на съвременните четирийсететажни сгради. За разлика от пирамидите тя е наречена „небостъргач” заради своята източена форма и разделянето й на етажи със стаи. Стите са били разположени около външните фасади на сградата. В централната й част е имало по всяка вероятност лифт и стръмно спираловидно пешеходно платно. Конструкцията от варовик била облицована с мрамор и украсена със статуи. На върха имало мощен осветител, който изпращал светлина далеч в морето чрез изпъкнали отражатели. Неговите лъчи осигурявали мерките за безопасност. Той е бил предназначен основно за целите на навигацията, като е водел корабите директно към пристанището. Грамаден надпис на външната фасада на сградата обявява за архитект гърка Зостратос от Книдос.

Пагода

Пагода Якусидзи край Нара, Япония
Пагода Якусидзи край Нара, Япония

Пагодата е в резултат от индийското архитектурно влияние в Северен Китай. Преди 2000 години в Индия са строени светилища за будистки поклонения, известни като „ступа”. Китайски будисти, вероятно от края на династията Хан (II в. след Хр.) възприемат същия метод, но техните проекти се отклоняват от яките очертания на индийската ступа и напомнят в много отношения високите тесни кули от тухли и дървен материал, които вече са разпространени в Китай. Украсявайки получения хибрид с орнаментални балкони и навеси, китайците създават пагодата.

Строителство на високи домове

През II век пр. Хр. в град Рим блоковете с жилища, наречени „инсула”, започват да стават много високи. Тези сгради са описани от Витрувий в неговия „Десетотомник по архитектура” (I в. пр. Хр.):
„Тъй като приземните етажи не могат да поберат многобройното население на града, ситуацията повелява необходимостта да се потърси изход чрез създаване на високи сгради. В тези високи комплекси, извисяващи се с колоните си от камък, със стени от изпечени тухли и прегради, зидани с камък, които се издигат етаж след етаж, горните етажи могат много изгодно да бъдат преградени на отделни стаи. Тъй като броят на жилищата между стените по този начин се умножава заради многото издигащи се нагоре етажи, римските граждани лесно могат да намерят отлични места за живеене.”
По същото време във финикийския град Тир, разположен на остров до брега на днешен Ливан, е имало строителство на високи домове – необходимост, наложена от ограниченото на острова пространство за строеж.

Църковен покрив с прозорци

Разделянето на централния кораб на църква на две нива с редица от прозорци е дело на древните египетски архитекти като начин да се вкарва светлина във високи сгради. Най-ранният пример е храмът на фараон Хафре в Долината на царете (от около XXXI век пр. Хр.), намиращ се до Сфинкса в Гиза. Централният покрив се поддържа от масивни четвъртити гранитни колони, а прозорците на него са съвсем тесни, полегати процепи.

Метална сграда

Най-ранната известна постоянна метална сграда е китайски храм от 688 г. след Хр., отлят от желязо. Той бил висока, тясна триетажна конструкция, извисяваща се на височина 100 метра. Това е по-малко от една трета от височината на Айфеловата кула, но въпреки това сградата е твърде амбициозна за нова концепция. Сега вече я няма, но с нея започва традицията на конструкциите от желязо и бронз, която в Китай продължава няколко столетия.

Постройка от стъкло

В столичния град Северен Уей, в който сега влиза провинцията Шанси, по време на управлението на Тай У (424 – 452 г. след Хр.) е конструиран подвижен „стъклен дворец”. Той е построен, за да се използва западната технология за масово производство на стъкло, въведена наскоро от чуждестранни технолози от Централна Азия. Новосъздадената сграда побирала над сто души. Това разточителство налагало размер, който бил съвсем умерен в сравнение с безразсъдния Кристален дворец в Лондон, една аналогична постройка от XIX век.