Автор: Петьо Петков
Приликите между динозаври и птици стават все по-многобройни: структурата на скелетите, перата, а сега и гнездата. Популярно схващане е, че повечето динозаври са заравяли своите яйца подобно на крокодилите, но сега ново изследване показва, че някои от тях са строили отворени гнезда по земята, като така са поставили основата на конструкциите използвани от съвременните птици.
Въпросът как са изглеждали гнездата на динозаврите е в основата на изследване, проведено от Дарла Зеленицки, палеобиолог от Университета в Калгари, Канада и нейни колеги. Проблемът, който се открива пред екипа учени е, че анализирането на доказателства за жизнената дейност на фосилни животни, каквито са гнездата, е обезсърчително, тъй като подобни структури и материалите използвани за направата им, обикновено не са добре консервирани и не се запазват с времето. Когато палеонтолозите открият гнездоподобна структура, в чиито състав има клечки или друга растителност, въпросът, който изниква е: „Дали те са част от оригиналната структура на гнездото или са се появили по-късно със седимента, който е помогнал за консервирането на гнездото“. За да придобият представа за гнезденето на динозаврите, Зеленицки и нейните колеги обръщат погледа си към най-устойчивата част от гнездото – яйцето. Изградени основно от калциев карбонат, те често остават изключително добре запазени. В обектива на наблюдение са размерите и подредбата на порите по древните черупки на яйцата. В заровени гнезда, като тези на крокодилите, топлината необходима за излюпване на яйцето идва от разлагането на лежащата отгоре органична материя и абсорбираната в почвата слънчева светлина. Притокът на въздух в заровените гнезда е ограничен и поради тази причина е необходимо яйцата да имат повече и по-големи пори, които да осигуряват достатъчно кислород. При птиците е тъкмо обратното, заради откритото съприкосновение с въздух и слънчева светлина, техните яйца остават слабо порести.
На базата на този опит учените сравняват шупливостта на черупки от яйцата на 29 различни вида динозаври (включващи гигантските тревопасни зауроподи, двукраките хищни тероподи, а също и хадрозаури) с тези на 127 съвременни вида птици и крокодили. Учените забелязват, че по-голямата част от динозавърските яйца имат белезите на такива инкубирани в заровени гнезда, но яйцата на една определена група – подгрупа тероподи, смятани за най-близките родственици на съвременните птици – имат ниска шупливост, което предполага, че са мътени в открити гнезда.
Някои палеонтолози като Луис Чайп от Националния исторически музей в Лос Анджелис са доволни от резултатите и подчертават, че това откритие се вписва сред други изследвания, според които някои птицеподобни динозаври са били топлокръвни същества. Това им е позволило да мътят своите яйца в открити гнезда, вместо да зависят от гниеща растителност или слънчева светлина. Чайп предполага, че практиката на тези динозаври да строят открити гнезда е възможно да е довела до още една стъпка в птицеподобното гнездене – преместването на гнездата върху дървета, където те биха били на по-сигурно място.
Антъни Мартин палеонтолог от Университета Емъри в Атланта е на мнение, че разглеждането само на два типа гнезда – заровени и открити – е прекалено опростено. Той смята, че някои динозаври – подобно на някои видове съвременни птици – може да са разполагали своите яйца в дупки, което да е осигурявало стабилна температура, а също и защита от хищници, условия характерни и за заровените гнезда, но все пак яйцата в такива дупки е възможно да са имали слабо порести черупки. Антъни Мартин подчертава, че заровените гнезда не са условие за голям брой пори върху черупките. Той изтъква, че подобни гнезда често са създадени по различен начин, като някои от тези начини могат да позволят на яйцата да имат сравнително малки пори – например неуплътнен слой растителност отгоре, който да осигурява по-голям приток на въздух. Все пак Мартин смята, че това изследване е „добра начална крачка към отговора на въпроса как са изглеждали гнездата на динозаврите.“
Източник: sciencemag.org
