1. Лешоядите се завръщат в Кресненския пролом

Интервю с Атанас Грозданов

Автор: Яна Ненчева

Д-р Атанас Грозданов е роден в София. Завършва Националната природо-математическа гимназия „Акад. Л. Чакалов“. Дипломира се като бакалавър по биология, магистър по зоология и доктор по зоология в Биологическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Автор на над 40 популярни и над 30 научни статии, свързани с орнитологията, херпетологията, консервационната биология и др. Участва като ръководител или експерт в над 20 научни проекта. Лектор в Erasmus Intensive programmes в Испания и Португалия. От 2004 г. до момента работи като асистент и главен асистент в Биологическия факултет на СУ, където е и член на Факултетния съвет. Член на Управителния съвет на ФДФФ (Фонд за дивата флора и фауна http://fwff.org/BG/ ).

  1. Познавам Ви от няколко години, склонен сте да увличате студентите към най-различни инициативи и експедиции. Но самия Вие как решихте да се занимавате с наука? Така ли си представяхте мечтаната работа като дете? Въобще как на човек му хрумва да се занимава с това ? Тръпката да откриеш нещо ново ли е движещата?

Честно казано, нещата наистина се случиха спонтанно. Спомням си, че още в ранното ми детство имах голям интерес към насекомите и ги преследвах сред тревата. След това започнах да наблюдавам птиците, които ми се струваха нещо много далечно, непознато и любопитно, а впоследствие намерих и други хора с такива интереси, записвайки се в Българско дружество за защита на птиците. После беше по-лесно, защото учех много от по-опитните орнитолози, а и имах приятна среда в лицето на останалите млади доброволци. През тези години желанието ми за научна работа се засилваше все повече и повече и така си остана и до днес. Така че, за мен науката е основно вътрешно усещане и нямам много прагматични мотиви.

  1. Много от завършилите още бакалавър се насочват към чужбина, защото казват, че тук няма реализация. Вие обаче сте тук, реализирате се успешно, какво е отношението Ви към науката в България?

Позицията на хора като мен, които изследват природата е особена. Аз също знам, че в други страни ще получа добри възможности за обучение, но българската природа, която е на „световно ниво“ е силен стимул да работя тук, защото науката е добър инструмент за нейното опазване. Това май е нещо като патриотизъм, но далечен от онзи, показният и комерсиализираният.

  1. Какво смятате, че пречи на науката в България да се развива?

Сигурно факторите могат да бъдат дискутирани много дълго, но ми се струва, че най-вече хората трябва да се променят. Да възприемат по-висши цели за живота си, за това което искат да постигнат за себе си и за обществото. Когато направиш първата крачка, резултатите се връщат към теб мултиплицирани и започваш да напредваш все по-бързо в правилната посока.

  1. Какво Ви дава работата? Как ви вдъхновява?

Струва ми се, че съм най-щастлив от възможността да правя нещо, което обичам и най-вече че имам възможност да общувам със стотици млади хора. Изключително ми е приятно и интересно да изследвам техните гледни точки и да се опитвам да ги модифицирам  в посока, която смятам за важна. Така че, до голяма степен вдъхновението ми са студентите и колегите във Факултета.

  1. Знам, че сте идеолог на С.К.О.Р.Е.Ц. Ще ни разкажете ли малко повече за това? С какво се занимавате? Доста от студентите са в тази организация, как ги „запалихте” по идеята?

Студентският клуб за образование и развитие с екологичен център, или накратко С.К.О.Р.Е.Ц. е доброволческа инициатива, която създадох със запалени студенти в катедра Зоология и антропология, малко след като постъпих на работа. През годините съм участвал в различни организации и определено съм почитател на различни форми на сдружаване на хора с общи цели. Скоро си мислех към кой точно е насочен този клуб и сякаш най – правилната дефиниция, която ми хрумна е, че той е място за хората, които се чувстват на мястото си в Билогическия факултет. От самото начало на идеята до момента, в клуба идват най-активните студенти с много интереси и желание за повече дейности извън задължителните в учебната ни програма. С тях организираме постоянно експедиции в търсене на интересни видове, имаме много интересна колекция от живи животни, пишем малки проекти, каним интересни лектори и какво ли още не. Получаваме и много важна подкрепа от Студентския съвет на Факултета и Университета, която ни помага да разширяваме дейностите си. Привличането на студенти в клуба се случва почти спонтанно, просто хората с интереси лесно се намират взаимно и неусетно започват да работят заедно.

2.Позираме в Източни Родопи (без бинокъл – Атанас Грозданов)
Позираме в Източни Родопи (без бинокъл – Атанас Грозданов)
  1. Имате доста сериозно участие на конференцията Климентови дни (http://reintro.biofac.info/ ) доколкото разбрах. С какво сте се захванали?

Младежката научна конференция Климентови дни е прекрасно традиционно събитие на Биологическия факултет, където младите изследователи и техните ментори могат да представят резултатите от изследванията си. Тази година обаче към тази конференция организираме и още една – Първа национална конференция по реинтродукция на консервационно значими видове. Както и името и подсказва, за първи път в България в един научен форум ще бъдат представени резултати от почти всички проекти у нас, посветени на завръщането на изчезващи видове растения и животни. Конференцията е под патронажа на Министерството на околната среда и водите, а организациите Фонд за дивата флора и фауна и Зелени Балкани съорганизират събитието.

  1. Подочух, че освен всичко останало има и една много интересна изложба! Как се организира изложба и как Ви остава време въобще и за това?

Много съм щастлив че към предстоящите конференции успяхме да добавим и едно по-различно съпътстващо събитие. Изложбата „Голямото завръщане“ е тематична и представя рисунки, посветени на видовете, които са обект на реинтродукции у нас. В нея участват както едни от най – известните български анималисти, така и млади художници и любители, чиито творби бяха избрани чрез конкурс в електронната група „Художници на българската природа“. Черешката на тортата е, че благодарение на голямата помощ на издателство Пенсофт, всички участвали картини и художници ще бъдат представени в цветен каталог, който очакваме съвсем скоро.

Постер

  1. Често организирате групи и извън България, за да наблюдавате птички. Как протича едно такова пътуване? Кой момент Ви се е запечатал?

Пътуванията сред природата със студенти и приятели са прекрасни преживявания. Те съчетават интересни и забавни моменти и са един от най-ефективните начини да запалиш хората по изучаването и опазването на природата. Моментите, които помня са много – от влизането с лодки в гръцкия язовир Керкини, през изнасянето на мърша за подхранване на лешоядите в Кресненския пролом, до наблюдението на изключително рядкото за България пустинно каменарче по склоновете на Врачански Балкан.

Посещение на Кресненския пролом
Посещение на Кресненския пролом
4. Лопатарка на Керкини
Лопатарка на Керкини
  1. Разбрах, че създавате „жив музей” в двора на Биологическия факултет. В какво се състои тази инициатива и как върви?

През тази година в клуб Скорец спечелихме микрогрант по проект на неправителствената организация „За земята“, с който искаме да създадем по-добри условия за биоразнообразието в зелените площи около Биологическия факултет и да поставим информационни табели за студентите и посетителите в този район. Поставяме къщички за птици, садим интересни видове дървета и храсти, поставихме резервоари за събиране на дъждовна вода и много други. Надявам се, че така дворът ни ще стане по – гостоприемен за градските видове и по – вдъхновяващ за студентите биолози.

5. Къщички за птици от студентите на С.К.О.Р.Е.Ц. в двора на Биологичесния факултет
Къщички за птици от студентите на С.К.О.Р.Е.Ц. в двора на Биологичесния факултет
6. Поставяне на хранилка от студентите на С.К.О.Р.Е.Ц в двора на Биологическия факултет
Поставяне на хранилка от студентите на С.К.О.Р.Е.Ц в двора на Биологическия факултет
  1. С какво друго се занимавате?

Продължаваме да организираме пътувания, да участваме в нови инициативи за опазване на природата, да се грижим за по – добрите условия за обучение в нашия Факултет.

7. Обучение по опръстеняване от Д-р Борис Николов
Обучение по опръстеняване от Д-р Борис Николов
  1. Какви са бъдещите Ви инициативи?

Имаме желание да увеличим видовете в живата ни колекция, да напишем нови проекти, да поканим нови интересни лектори и разбира се, да се забавляваме правейки наука.

  1. Знам, че National Geographic публикува Ваши снимки. Фотографията ли е хобито ви?

За много биолози фотографията е на границата между хобито и работата. В моя случай снимането е нещо много приятно и в същото време често придружава работните ми дейности. Обичам да „преследвам“ животните, но и да снимам хора, пътувания и интересни дейности.

  1. Лешоядите се завръщат в Кресненския пролом
    Лешоядите се завръщат в Кресненския пролом

    И любимият ми въпрос – как си почива един учен след дългия работен ден?

Начините са много и някои от тях изглеждат като продължение на работата – сортиране на снимки от пътуванията, кроене на нови планове за проекти и разбира се, да не забравяме и малко вдъхновяваща музика.