malki_ribki

Когато времената са добри, си струва да си голяма риба в морето, след бедствие обаче е добре да си по-малък.

Автор: Магдалена Джунова

Масово измиране в Древността води до доминация на дребните рибки в океаните според палеолозите.

Според ново проучване, проведено от Университета в Пенсилвания, масово измиране от преди 359 милиона години, познато като Хангбергското събитие, предизвиква драматични и дълготрайни трансформации върху екосистемата и гръбначните животни по Земята. Преди това големите същества са доминирали поне 40 милиона години и отмирайки отстъпват мястото си на по-малки рибки.

Палеолозите и еволюционните биолози дълго време водят дебати относно причините, стоящи зад промените в големината на животинските тела. Една от основните теории, известна като правилото на Коуп, гласи, че размерът на тялото на определена група видове постепенно се увеличава с течение на времето, заради предимствата от това да бъдат по-големи – напр., избягването на хищници и възможността за по-голям улов. Други теории предполагат, че животните са склонни да се уголемяват при наличието на повече кислород или ако пребивават в студен климат. Друга идея, която е позната като “ефектът на лилипута”, твърди, че след масово измиране има временна тенденция към намаляване размера на тялото. Потвърждението на тази теория е силно обсъждано, заради ограничените сведения.

За разрешаването на тази загадка учените изследват 1120 фосила на риби, които обхващат периода от преди 419 до 323 милиона години. Събрана е информация от публикувани документи, музейни екземпляри, снимки и късчета от фосили, основана на определени белези на видовете, благодарение на която може да се предположи реалния размер на животното. Анализите разкриват, че в съответствие с правилото на Коуп, гръбначните животни постепенно увеличават размера си по време на Девоновия период от 419 до 323 милиона години пр. н. е. В края на този период е имало риби с челюсти с размера на училищни автобуси и сухоземни, с почти същите размери. Съществували са и някои малки гръбначни, но повечето обитатели на екосистемата, от низшите  до върховните хищници, са били дълги над метър. След това идва масовото измиране, което опустошава живота на планетата и повече от 97 процента от гръбначните видове са заличени.

В резултат имаме океан, в който повечето акули са под един метър и масово рибите са по-малки от 10 сантиметра. За да се проверят дали съществуващите теории, свързващи модификацията в размерите с атмосферния кислород или с температурата, учените съпоставят измененията на телата и климатичните модели от този период.  Не е имало връзка нито с едно то двете, което преобръща представите ни за гръбначните животни днес и в миналото. Вместо това, заключват учените, може да се каже, че тенденциите се базират изцяло на екологична основа.

Резултатите предполагат, че масовото измиране предизвиква трайност на споменатия ефект на лилипута. Преди измирането екосистемата е стабилна и процъфтяваща, така че организмите имат достатъчно време да достигнат по-големи размери преди да се размножат. Но след него това се оказва лоша стратегия в дългосрочен план и малките бързо възпроизвеждащи се риби превземат света. Проблемът със световните рибни, популации и с опасенията, че планетата е изправена пред шестото голямо измиране, този път причинено от хората, резултатите трябва да алармират за дългите периоди, които биха били необходими на видовете да се възстановят. В изследването участват учени от университета в Пенсилвания, колежа Каламазу, университета в Мичиган и Мичиганското общество на стипендиантите.

Източници:
Университет в Пенсилвания
http://www.sciencedaily.com

предишна статияЦветно изображение от Плутон с висока резолюция!
Следваща статияЗагубата на лед в Антарктида променя гравитацията