Психичното развитие и аутистичните проявления  на детето в периода от 0 до 11 годишна възраст

Автор: Ирина Цветанова

За да осъзнаем и направим разлика между дете с нормално протичащо развитие и дете с отклонения в аутистичния спектър, трябва да се запознаем с поведенческите прояви както в единия така и в другия случай.  Първо ще разгледаме психология на развитието на деца в различните възрастови етапи, а после какви са проявленията на децата от аутиситчният спектър.

От 0 до 1 година новороденото дете  в първите седмици от живота си проявява прости реакции отправени към новия и непознат за него свят , диктувани изцяло от несъзнаваното или казано по друг начин нагоните. Тези реакции представляват вродените рефлекси. Характерно за този възрастов период е следене и реагиране на ярка или внезапна светлина , втренчване и гледане на хората и движещите се предмети, оживена реакция при страничен говор и издаване на звуци като продължително гукане, крещене, плач. При подаване на дадена играчка детето я хваща и задържа, това е характерно за повечето предмети които му направят впечатление. В следващите месеци до края на годинката се наблюдават опити за самостоятелно обръщане , ставне, сядане, адекватни движения с ръцете, пълзене.

От 1 до 2годишна възраст започват опитите за използване на думи (от 1 до 10думички). Мускулите заякват и движенията на ръцете стават по-целенасочени и стабилни, пример за това може да бъде драскането с молив по лист. Забелязват се плахи опити за изправяне на крака, което води до загуба на равновесие и падане, породено от страха, нестабилността. Поради тази причина децата търсят упора в най-близкия предмет или човек до тях.

От 2 до 3годишна възраст започват стабилно да си седят на краката като преодоляват страха и нестабилността и до края на третата година прохождат свободно. Започват да свързват изречения, да осъществяват контакти с други деца и да се опитват да се социализират. Съобщават редовно за физиологичните си нужди. Мисълта и речта текат адекватно и свързано. В дадена игра се опитват да влизат в роли и да се вживяват в тях.

Oт 3 до 4 годишна възраст речта в по-голяма степен е развита и детето свободно изказва своите мисли (преживявания). Появяват се първите желания за самостоятелна работа, като детето иска да прави някои неща само.

От 4 до 5 годишна възраст детето вече напълно е усвоило езиковите форми и преодоляването на речевата стена родител – дете не е проблем. Играта се явява като проектиран обект на детските желания. Появяват се първите трайни спомени и се заражда егоцентризъм във формата на абсолютизъм на детската гледна точка.

От 5 до 6 годишна възраст се зараждат уменията за учене и запомняне на числа и букви. Ако родителя се занимава с детето си то започва да усвоява четенето и писането в един по елементарен и конкретен вариант. Чрез натрупания до този момент опит детето е наясно с някои житейски понятия за разнообразни явления и особености на всекидневието.

От 6 до 7 годишна възраст детето осъзнава и преживява различно както светът около него така и само себе си. Открива много нови явления различни и непознати за него. Прецептивните възможности  у него претърпяват известни промени, като то започва да обръща повече внимание на формата отколкото на цвета.

От 7 до 8 години нарастват възможностите на вниманието. Поражда се волево внимание. Това се отразява върху детето, като то проявява заинтересованост от нещо по- различно от игра за периода около 10 минути. Пораждат се умения за разказ по картинка.

От 8 до 9 години . В този възрастов период  се наблюдава значителна промяна в социалното виждане на детето .Социалната среда на развитие се промени и от изцяло семейна тя става и училищна, класова. Появява се желание за приобщаване към извън семейният социум.

От 9 до 11 годишна възраст се наблюдава момента за оценка и зараждане на самооценка. Поради изграждането на самооценката детето приема като такава оценката на семейството си и обкръжаващия го детски и училищен социум.  Когато в един по късен етап се развие напълно способността за самонаблюдения и само оценяване  тогава детето само ще се само оцени без да се влияе от семейството си или от обкръжаващия го социален свят.

Що е Аутизъм?

Първо и съществено по важност, което трябва да се знае за аутизма е, че той не е болест а състояние. Състояние което влияе както на самите деца аутисти така и на техните родители, семейства, близки. То променя живота на хората ежедневно. Ето защо от изключителна важност е как ще се преодолее, кога ще се започне работа с детето, по какъв начин ще се проведе терапията за изкарване от състоянието, как самите родители ще подходят към детето и как самите те с помощта на направления от терапевти работят с детето си.  В следствие от различни интервенции успехът се усъществява при широк спектър от случаи с аутизъм.

Кратка история на Аутизма

Клинично аутизма е на 50 години. За него е започнало да се споменава в резултатна две напълно независими изследвания и дискусии, чиито  автори са Лео Канер и Ханс Аспергер. Те идентифицират тежко психично състояние, което се отразява върху социалното взаимодействие, общуването, поведението и развитието предимно на деца. Един от първите които правят публикация за това състояние е Лео Канер. След 5 години работа (изследвания) върху 11 случая, той публикува статията Autistic distur bances of affective contact( аутистични нарушения на емоционалния контакт). Той идентифицира два основни елемента на аутизма аутистична самота и желание за неизменност.

Аутистичен спектър

Аутистичния спектър предполага едно непрекъснато множество от разстройства на развитието в детска възраст, които в основата си са свързани с някои основни прилики. В рамките на Аутизма и синдрома на Аспергер и на границата на тези две състояния се предполагат няколко  различни типа подгрупи и класификации. Основните разделения на аутистичния спектър са представени за пръв път от Уинг и Гулд. Те описват 4 групи Отчуждена група; пасивна група; активна ,но особена група; формална група.

Отчуждена група – Характерното за тази група е дълбоко изолиране от обществото и невъзможност или нежелание за взаимодействие и социализация с другите хора. За тази група може да се каже че е типична проява на аутизъм. Комуникацията е изключително нарушена, речта е крайно ограничена до пълна немота.

Пасивна група – Чертите на тази група имат много общо с отчуждената група. Комуникацията, социализацията са в голяма степен ограничен, но разликата между двете ече тук се проявява желание за тях въпреки затрудненията. Речта е развита до по-високо ниво.

Активна, но особена група – Тази група може да се разгледа като опит за иницииране и социализация, но по особен и неподходящ начин. Индивидите влизащи в тази група се социализират под формата на ограничена игра на роли, продиктувана от собствен, измислен, нереален сценарий.  Характерно е по-високо ниво на интелигентност и физиологични нарушения в двигателната система.

Формална група – В тази група влизат индивидите с по-лека форма на аутизъм и развити речеви способности. Социализацията в тази група се формира от общоприети правила и норми за комуникация, които се изучават и спазват стриктно и непрекъснато. Оформя и се изгражда един определен стереотип, от който не се излиза.

Използвана литература:

– Лекционен курс по психология на развитието в детска и юношеска възраст- Борис Минчев
– „Разбиране на аутизма” – Стивън Оливър изд. Oxford Brookes University 1998 превод: Екатерина Дечева – Атанасова, майка на аутистичен младеж на 21г.

Източник: nauka.bg

предишна статияРоля на единственото дете в семейството
Следваща статияХомосексуалиста при децата и нейното развитие