freud-marxАвтор: Лъчезар П.Ненков

Д-р З. Фройд  е емблематична личност в световната философия, личност като неговата може да  бъде сравнена само с тази на Ч. Дарвин, хора гении преобърнали мисленето на  човечеството сложили край на вярата в божествения произход на човека, създали  такива еволюционни теории, които преобръщат човешкото мислене. Със създаването  на психоанализата, която първоначално Фройд нарича теория на неврозите, се поставят  основите на нова философска школа. По стечение на обстоятелствата психоанализата  възниква по същото време по което и нова философия, дотолкова революционна и  модерна за времето си оставила своите следи в световната култура, философия и  история, а именно марксовият диалектически материализъм или както тук ще бъде  наричана теория на комунизма.*

Макар и двете  революционни за времето си теории да възникват по едно и също време, те са ако  не пълни антиподи, то поне противоречащи си в някои фундаментални аспекти на  тяхната философия. Настоящото  изследване разбира се няма за цел да обяснява превъзходството на едната спрямо  другата и няма претенцията за точност и изчерпателност по отношение на същите,  двете ще бъдат разгледани само като невероятни постижения на културната човешка  дейност. Обясненията на К. Маркс  относно класовото развитие и осъзнаването на масите, в чиито основи стои  натрупването на капитали, еволюцията на буржоазната прослойка, създаването на  интернационално общество подчинено на ”естествения” присъщ на човека, както твърди  Маркс комунизъм (за него това  безспорно се обяснява с осъзнаването на масите)  изповядването на ”битието определя съзнанието” определено създава една философия  подчинена на социалното. Мястото на индивида в него е сведено до толкова  колкото той е част от масата. Загърбването на индивидуалното за сметка на  социума, и базирането на тази философия на основите на сомато-психичното, е в  сериозен конфликт с теорията на неврозите на З. Фройд. Пренебрегвайки това че  психоанализата в първоначалния си вариант   е по близка до медицината отколкото до философията, Фройд създава изцяло  нова концепция за човешкото поведение работейки с философския понятиен апарат и  използвайки философския органон. Неговата теория е антитеза на ”битието  определя съзнанието” (в отлика от идеалистите той не твърди, че умозрителното е  над-всичко, неговото несъзнавано е различно от кантовата умозрителна философия  то по скоро се доближава до иснтинктивната поведенческа теория на Дарвин т.е.  по скоро философски антропологично разглеждане на аз-а, отколкото метафизчно) ако можем да перефразираме Хегел неговото  верую би изглеждало така: ”несъзнанието определя битието”. С две думи съзнанието което условно  наричаме его или аз, (макар че то е и  част от компонента на несъзнатото в известен смисъл) е подчинено на несъзнаното (макар всъщност аз-ът да реперезентира  несъзнатото и да е единствената му връзка с реалното а и от там източник на  впечатления, които малко или много са в основата на реакцията на баланс или  дисбаланс между id и superego) т.е. процесите които настъпват в едно  общество се базират на несъзнателни лични интенции и желания,  а не на каквото и да  е било осъзнаване, самата дума осъзнаване в  езика на психоанализата звучи цинично.
Втората голяма отлика на психоаналзата от теорията на Карл  Маркс за социалното развитие, се състои в това че психоанализата (тази на Фройд наречене ортодоксална  психоанализа, по-късното и развитие  начело с такива изтъкнати съмишленици, ученици  и последователи на Фройд като Г. Юнг, Алфред  Адлер, а дори и по-късният Вилхелм Райх, както  и наши съвременници напр. проф. дфн Михаел  Хайне, отчасти опровергават това, особено  Адлер в чиято теория липсата на чувство за съобщност,  е тази която води до психични проблеми) свежда влиянието на общественото до  толкова колкото индивидуалното е зависимо от него, ergo като източник на опит
Такъв важен компонент на несъзнатото, каквото е id – то първоосновата на  несъзнатото, и индиректна основа на аз-а се състои от нагони и желания, които  малко могат да бъдат изменени от осъзнатите маси, такива, каквито ги разбира К.  Маркс. Т.е. философската школа на психоаналитиците е далеч от отричането на  социума като нещо важно и определящо в развитието на човека, но поставя  неговият персонален несъзнателен инстинкт (този за самосъхранение например) и сексуалното като водещи в схемата на  изграждане на човека.

Безспорно гореизложеното сравнение, и посочените отлики и  прилики във фундаментите на двете философски школи, дават основание за разсъждение относно понятието култура в  светлината на тези две теории. Зигмунд  Фройд като основоположник и най-типичен представител на ортодоксалната  психоанализа, счита че ”културните”  пориви са плод на сюблимационен момент, Ерос либидинозните  аспекти на несъзнателните щения на инстинктивното желание за надмогване на id. За да разберем по лесно  фройдовото ”reduction in primam figuram”(К.Г.ЮНГ-  тавистокски лекции,стр.96) трябва отново да се обърнем към несъзнателното т.е.  към твореца, несъзнателните пориви за  творчество са именно такива – несъзнателни т.е. изкуството е винаги плод на  противоречие между id, ego и super ego, разбира се тук с Фройд може да се поспори  защото е трудно да се обясни един пърформанс или една инсталация на Марсел  Дюшан да не говорим за кристалинното при Бойс със несъзнателни импулси, (за справка доц. Кр. Делчев/С У лекции спец. курс  философия на модерното изкуство 2005г. ) като  че ли е точно обратното техните работи предполагат умисъл и желание за внушение,  за вменяване Например При Бойс умишлено показва липсата на топлина с неговите филцови  костюми (пак доц.Делчев) и т.пр. и  все пак сюблимацията на Фройд малко или много обяснява нещата, разбира се на  моменти това е доста досадно, защото  доколкото си спомням една от критиките на Карл Попър срещу психоанализата се  състои точно в това, че може да обясни всичко, а доколко културата е плод (вж.5  реда по-нагоре) на несъзнателни  интенции може да се поспори и това ще се случи когато прехвърлим нашите разсъждения към К.Маркс (Макар и  Фройд по мое скромно мнение да е изключително прав, твърдейки че, авторитет не  се гради с педантичност, пунктуалност и сколарни разсъждения- Все пак Маркс се  е занимавал главно с това, а и не само Маркс….)

Марксовото  разбиране за културата, както твърди Magee, (вж. Magee, B. – The Great Philosophers, chapter 28, K. Marx) е разбираемо в контекста на теорията на комунизма, марксовата културна база се изгражда върху солидният постамент на човешката еволюция, нейната  надстройка също, странно в това отношение е едно друго марксово разбиране, а именно ”телеологичното” т.е. това за полезност. Културата трябва да излиза от масите, а не да идва към нея от някой  сложен, неразбран и в крайна сметка идеологически ”не-полезен” субект. Как разбира в контекста на това Маркс напр. Донатело или Мане или Тулуз-Лотрек (е  за Йожен дьо ла Кроа може да се направи компромис) ме хвърля в дълбоко объркване,  но както и да е… Марксовото обяснение относно културата и цивилизацията тук  вече има общо с фройдизма, а именно и неговата теория може да обясни всичко. При психоаналитиците това всемогъщо и  творящо начало беше несъзнателното, а  при Маркс осъзнаването. И то в няколкото смисъла на думата култура, в единият като култура и цивилизация и в другия, като култура състояние на човешката екзистенция.

В заключение можем да кажем, че не бихме могли да си позволим  каквато и да било оценка, върху двете теории освен тази, че и двете са  изключително постижение на човешкия ум, и символ на световната културна еволюция, допринесли за развитието на човечеството за години напред…

Използвана  литература:

Зигмунд Фройд   Психоанализа. Теория и терапия. Антология ИК “Критика и  хуманизъм/Д.Я.”
Маркс, К. –  Икономико-философски ръкописи; Немската идеология; Капиталът. Т.
Magee, B. – The Great Philosophers, Oxford, New York,  1988, 1989

Източник: nauka.bg