Stanislav_Dospavski_-_Saints_Cyril_and_Methodius

“Времето, което тече неудържимо с вечно движение, повлича и отнася всичко съществуващо, за да потъне то в пропастта на забвението – както събитията, недостойни да задържат вниманието, така и тези от тях, които са велики и достойни за паметта. Или както е казано в трагедията, то (времето) ражда скритото и открива открито”.

Анна Комнина

Свети Методий е светец на Източноправославната и Католическата църква, личност с изключително значение за цялостния исторически път на Европа. Най-важният извор за неговото интелектуално присъствие в духовната съкровищница на историята е Пространното му Житие, написано в края на ІХ в. от Свети Климент Охридски. Други книжовни извори, в които се говори за Св. Методий са: “Пространно житие на Кирил”, създадено във Велика Моравия преди 882 г., Службата за Методий от Константин Преславски, “Похвално слово за Кирил и Методий”, “Проложно житие на Кирил и Методий”, написани от Кирило – Методиевите ученици, Пролог към “Небеса” от Йоан Екзарх, “Проложно житие на Методий”, създадено в България през ХІІІ в., “Истинная повест”, сътворена от архиепископ Теофилакт, чешкото житие на Св. Църха и Страхота от втората половина на ХІV в. и пр. Ценни сведения се съдържат в някои ранни латински извори от ІХ в.: “Поменик от Райхенау”, Послания на папа Йоан VІІІ (872-882), “Италианска легенда” и “Залцбургски меморандум”. За дейността на Св. Методий говорят и някои по-късни съчинения с чешки, унгарски, немски и хърватски произход – н-р “Кристианова легенда” (ІХ в.), “Моравска легенда” (между ХІІ-ХІV в.), богословският трактат на марошварския епископ Гелерт (980-1046) върху първите три стиха от глава 3 на библейската Книга на пророк Даниил, Beatus Cyrillis (XI-XII в.), Quemadmodum (XIVв.),Diffundente sole (XIII-XIVв.), Чешка хроника на Козма Пражки (1045-1125), Хроника на Презвитер Магнус, каноник на манастира в Райхсберг, Хрониката на сплитския архидякон Тома и др. В някои византийски творби са предоставени частични данни за Св. Методий – н-р “Дюканжовия списък”, (ХІІ в.), “Пространно житие на Св. Климент Охридски” (ХІ-ХІІ в.) и “Кратко житие на Св. Климент Охридски” (ХІІІ в.).

 Методий е монашеското име на славянския Апостол. Според Архиепископ Теофилакт – автор на “Истинная повест” – “Методий, след като изучи Светото Писание стана войник. Той беше смел и много достоен; затова стана известен и в царския двор”. Неговите способности не остават незабелязани от знатните солунчани, а византийският император го назначава за управител на славянско княжество, включено в състава на Византия – областта Стримон, намираща се на север от гр. Солун.

 В глава 2 от “Житието на Методий” се казва: “Като че ли предвиждаше, бих казал аз, че ще го изпрати за учител и пръв архиепископ на славяните, та да изучи всичките им обичаи и постепенно да ги обикне”. В “Похвално слово за Кирил и Методий” се подчертава: “Цъфтейки с мъдрост като благоуханно цвете, беше обичан от всички управници. В беседите си се представяше като Соломон, привеждайки чудни притчи, поучения и въпроси… и като служеше добре на всички беше като крилат. На война беше страшен като Самсон, Гедеон и Иисус Навин”. Според “Проложно житие на Методий”: “от младини младежът беше мъдър и силен телом”. След този период Методий се оттегля в манастир на планината Олимп, в областта Витиния, напускайки светския живот. Според гл. 3 от “Житието на Методий”, в манастира той “се занимава усърдно с книгите”, а според гл. 7 от “Житието на Кирил”, там Константин “беседвал с книгите и денонощно се занимавал с тях заедно с брата си”. Според някои медиевисти тук се ражда славянската писменост. През втората половина на 860 г. Методий взема участие във важна църковно-религиозна и политическа мисия, изпратена от византийския император в Хазарския каганат. В тази мисия Методий участва по покана на брат си Константин. На 30 януари 861 г. Константин намира мощите на Свети Климент, които тържествено се пренасят в гр. Херцов и се полагат в Църквата “Свети Димитър”. Константин Кирил – Философ написва “Похвално слово” и Химн за Св. Климент. Този химн се пее в гръцките училища в Италия и след смъртта на Кирил, за което споменава Анастасий Библиотекар в свое писмо. Според “Истинная повест” няколко години след Хазарската мисия “при цар Михаил дошли и посланици от Българския владетел Борис. Те го молели да им изпрати учители, които да проповядват на народа му християнството и му обещали той да се покръсти и да им бъде другар в напредъка и помощник в борбата. Царят и Патриархът отново извикали достойните за вечна памет учители, молейки ги да идат и да  просветят този заблуден народ. Тези свети учители приели с радост… И когато решили да направят това, те се отдали на пост и непрестанни молитви и с Божията помощ не се посрамили в своето намерение – за четиридесет дни съставили българската азбука…; най-напред преведоха на български език стихове и тропари, след това и Светото Евангелие на Йоан. И като видяха това Царят и Патриархът заедно прославиха Господ Бог. След голямото си и пречудно дело те напуснали Цариград, като дошли в България и били приети с големи почести от Българския владетел Борис. Тогава те, блажените учители му показали новоизмислените от тях букви за неговия език. След това били доведени малки деца, които те започнали да учат на буквите и да четат вечерната, сутрешната и цялата служба и Псалтира. Накрая владетелят и всичките негови хора се покръстили”.

 Взаимните интереси на Византия и Моравската държава обуславят мисията от Константинопол, която е израз на политическия и военния съюз между двете държави. Моравският владетел Ростислав предварително се съветва с придворните си и с моравските първенци относно изпращане на посланици във Византия. Ростислав изслушва по този въпрос и Светополк, съвладетел от Нитренското княжество, който напълно се съгласява с него. Водени от обстоятелството, че езичеството е окончателно отхвърлено, Моравският княз и Светополк поискват епископ и учители, които да разясняват учението на християнската вяра на славянски език. Моравия е вече християнска държава и мисията на учителите е да задържат покръстилите се моравски поданици в лоното на християнската вяра и ги доведат до духовното равнище, с което блестят християнските държави, една от които е Византия. В по-важната част от молбата се настоява императорът да изпрати епископ, който да насочва учителската дейност и да организира самостоятелността на Моравската църква, в която да се служи на славянски език, а не на латински или гръцки. Византийските учители Кирил и Методий пристигат при княз Ростислав. Константинополският Патриарх Фотий не желае да предизвика конфликт с Рим, поради което не изпраща епископ на територия, където служат главно латински мисионери. Моравският епископ трябва да се излъчи от средите на моравското духовенство. Задачата на Константин и Методий е да въведат славянска литургия и да подготвят духовници от средите на самите моравци, за което са необходими книги. Мисията им изисква преводаческа и учителска работа. Безценна помощ им оказват учениците, “мислещи подобно на тях”, които ги придружават във Великоморавия – Климент, Наум, Ангеларий и заварените гръцки мисионери – Лука и Лаврентий.

 Във Великоморавия се начева обучаването на поданиците и на славянски език. За средновековното училище е характерна взаимоучителната метода. Като основа учениците научават глаголицата, след това да четат, да смятат и да пеят. За учебници на новите ученици служат преводите на Константин Кирил Философ. Когато Солунските братя заедно с учениците си тръгват за Рим, за да получат папско разрешение относно отслужване на славянска литургия, папа Адриан ІІ (867-872) одобрява преведените от славянските Апостоли църковни книги, както и службата на славянски език. Най-древният глаголическо – славянски текст, т. нар. “Киевски листове” ни осведомява за въведения от Константин и Методий ред в църковната служба. “Киевските листове” са преписани през Х в. в Чехия от оригинал, написан във Великоморавия. Те представляват превод на латинска литургия, която е наречена от гърците “Литургия на Св. Петър”. През VІІІ в. тази литургия намира своето битие в Италианските и в Адриатическите Гръцки Църкви.

 През есента на 864 г. положението на византийската мисия се влошава поради поражението, което търпи княз Ростислав от войските на крал Людовик Немски (843-876). Подписан е мирен договор с крайно неблагоприятни клаузи: Признаване на франкската хегемония и обновяване на латинската мисия. Във възродената латинска мисия участват духовници от Пасавското и Фрайзингенското епископство и от Залцбургското кардиналство. При новите условия славянските учители и техните ученици започват тежка борба с представителите на немското духовенство, което започва да се разпорежда в страната.

 През есента на 866 г. Светите братя смятат мисията си за завършена и потеглят за Рим, за да ръкоположат учениците си. След пренията във Венеция духовната свита продължава пътя си до Рим по море, за да се отзове на поканата, която отправя към тях папа Николай І (858-867) и в края на 867 г. пристига в Рим, където е приета от новия папа Адриан ІІ (867-872). Пристигането на Кирил и Методий се отразява благоприятно на папата, защото те носят мощите на Св. Климент. Папа Адриан ІІ тържествено приема солунските братя и води шествието на римските жители, които със свещи в ръце посрещат мощите на мъченика Св. Климент Римски. Главата на Римо – Католическата църква тържествено приема старобългарските литургични книги, освещава ги и ги полага в Църквата “Санта Мария Маджоре”. Предстои организирането на славянската Църква, която има нужда от свещеници. Заради това по поръка на папата епископите Формоза Портуенски и Гаудерик Велетрийски ръкополагат за свещеници в Църквата “Св. Петър” двама от учениците на Константин и Методий. По това време трима от учениците се произвеждат в по-нисък духовен сан. След това в 4 – те най-известни Църкви на Рим се отслужва славянска литургия. В края на церемонията с помощта на епископите Арсений Ортоански и Анастасий Библиотекар се изпълнява славянска литургия и при гроба на Апостол Павел .

 От непрестанните изпитания по време на мисионерската дейност Константин се разболява. На 14 февруари 869 г. в Рим умира един от най-светлите умове на човечеството само на 42 г. Папата е дълбоко покрусен от смъртта му и сам организира погребението, което се извършва така, както подобава на папа. Земните останки на Константин – Кирил се полагат в Църквата “Св. Климент”, вдясно от олтара.

 След смъртта на Константин Методий, като папски легат, потегля за Панония. Папа Адриан ІІ назначава Методий за архиепископ в гр. Срем, издавайки Була, адресирана до Коцел, Ростислав и Светополк, в която Методий е охарактеризиран като “мъж правоверен и с широки познания”. По-нататък Папата осведомява споменатите князе, че удовлетворявайки молбата им разрешава славянска литургия. В същото време Адриан ІІ предупреждава, че ще отлъчи от Църквата всеки, който си позволи да хули старобългарските литургични книги.

 Главният източник, свързан с дейността на Методий като епископ на Панония е съставеният от анонимен баварски монах ръкопис, известен в науката като “Conversiobagoariorum et carantanorum“ (“Покръстване на баварците и карантаните”), който представлява Обвинителен Акт срещу Методий. Наблюдавайки успехите на Методий, Залцбургското кардиналство започва да търси аргументи в каноническото право, за да осуети дейността му. Така през 870 г. историята на църквата записва в аналите си историческия “процес” срещу Панонския епископ. Този процес става възможен, поради факта, че свещениците не могат да пребивават в Панония повече от 3 месеца без епископско разрешение. Въз основа на каноническото право Методий е обвинен като ”бродещ свещеник”. В резултат на усилията на Херманрих Пасавски, Анон Фрайзингенски, Адалвин Залцбургски и крал Людовик Немски Методий е осъден и заточен в манастира Райхенау. През 872 г. папа Йоан VІІІ (872-882) в специални писма осъжда поведението на Баварската Църква и нарежда незабавното освобождаване на Методий. В писмо до Карломан, сина на крал Людовик Немски, се постановява следното:“Нека бъде позволено на споменатия по-горе наш брат Методий, който беше назначен от Апостолическата катедра, свободно да изпълнява епископските си функции съобразно стария обичай”.

 През втората половина на 873 г. Методий е освободен от епископ Павел Анконски. След завръщането си във Великоморавия, въпреки изпитанията и гоненията на немското духовенство, превежда съчиненията на своя брат от гръцки на старобългарски език и ги систематизира в 8 книги. С превода на църковно-светския кодекс,наречен Номоканон, Методий поставя основите на Моравското право и спомага за регулирането на светския живот в епархията.

 Обкръжен от своите ученици, архиепископът на Панония се отправя към Горния Йерусалим на 6 април 885 г. като оставя за свой наследник Горазд (Първи светец на Словакия). Славянският учител е погребан с почести в главната Моравска Църква от лявата страна в стената, зад олтара на Света Богородица с опело на славянски, латински и гръцки език. В гл. 17 от “Житието на Методий” четем: “Събра се народ от безчислено множество, хора, които го изпроводиха със свещи, плачейки за добрия учител и пастир: мъже и жени, малки и големи, богати и бедни, свободни и роби, вдовици и сираци, чужденци и туземци, недъгави и здрави – всички оплакаха оногова, който беше всичко за всички, за да спечели всички”.

Теомира – Десислава Петкова

предишна статияПластмаса в 99% от всички морски птици до 2050 г.
Следваща статия“Хормонът на любовта” и социалните мрежи