anna-anderson

След семейния разстрел на царската династия Романови през 1917 година, над 30 жени се представят за дъщерята на последния руски император Николай II – княгиня Анастасия, но само една е жената, която успява да заблуди света почти 7 десетилетия. Тайната на мълчаливата и арогантната Анна Андерсън е разкрита едва след смъртта, когато науката напредва достатъчно, за да бъдат направени ДНК тестове, които със сигурност могат да определят, че госпожата, живяла цял живот под чужди имена всъщност е част от семейството на обикновени немски работници, а истинското й име е Франциска Шанцковска.

Болшевишката история твърди, че почти 17-годишната Анастасия е разстреляна заедно с цялото си семейство в едно мазе на Екатеринбург, а спомените на единия от военните, извършили убийството, разказват, че именно малката Настя се оказва най-издръжливата. Скъпоценните камъни, зашити по корсетите на Анастасия и сестра й Татяна я спасяват от смъртта и първите изстрели не успяват да убият двете княгини. Войниците пробиват телата им с щикове и на Анастасия се падат цели 18 удара, преди тя да спре да се съпротивлява. Така изглежда единият вариант на истината, според който царското семейство умира – сценарий, удобен на новата съветска власт, която помита всичко, за да създаде равноправието и светлото бъдеще, обещано от Ленин. Според втората версия обаче, момичето, борило се толкова отчаяно за живота си, всъщност е била едната от слугините, а истинската Анастасия успяла да избяга, за да „възкръсне“ години по-късно в Европа.

В нощта на 17 февруари 1920 година в студените води на Берлинския канал, полицай спасява млада жена, която прави неуспешен опит за самоубийство. Младото момиче се държи изключително неадекватно в болницата, където е отведено и има множество наранявания по тялото. Впрочем мълчанието й приключва в момента, в който тя попада на списание със снимка на цялото семейство Романови и тя започва да разказва на медицинските сестри, а и на останалите болни, че всъщност е малката Анастасия, спасила се като по чудо. Тази версия за оцеляването звучи като приказка. След разстрел, Анастасия се събужда в дома на полския офицер Чайковски, който изнасяйки телата на семейството й, забелязал, че момичето диша. В порив на доброта, военният напуска Екатеринбург и полка, в който служи, за да спаси младата княгиня. Впрочем всички опити да бъде намерено семейството на Чайковски, както и малкото момченце, което по думите й, Анастасия ражда от офицера и изоставя, остават безрезултатни. Но въпреки тези факти, Европа обръща внимание на „Възкръсналата дъщеря на Николай II” – едни, за да я отрекат напълно, а други, за да се вкопчат в последната възможност Русия да запази частичка от своята монархия.

Анна Андерсън

Повечето от аристократите, които посещават момичето в болницата споделят мнението, че тя дори външно не прилича на малката княгиня, да не говорим, че не знае руски език, не разбира и дума на английски и френски и говори превъзходен немски, единственият от изброените езици, който Анастасия не е знаела. Въпреки това голямо разминаване, момичето получава подкрепа на множество фамилии и се премества в дома на генерал Клейст, чиято абсолютна увереност, че в дома му живее княгиня Анастасия, се изпарява за няколко дни. Поведението на младата жена със сигурност не може да бъде наречено възпитано. Въпреки че, всички отбелязват как осанката и говора й определено сочат за нейната принадлежност към висшето общество, буквално за дни тя успява да побърка целия дом с безкрайните си изисквания, истерично поведение и изключително лошо отношение към всички. Така гостуването й приключва скоропостижно и пред нея се открива цял списък с домове, които все още вярват, че младото момиче е потомката на руската династия.

Пътешествието на Анна Андърсън продължава почти седем десетилетия – години, в които тя е издържана изцяло от руската аристокрация, пребивавайки ту в Европа, ту в Америка. През 1956 година излиза филмът „Анастасия“, в която ролята на Анна Андерсън играе Ингрид Бергман. Във филма младото момиче успява да се срещне със своята баба – императрица Мария Фьодоровна, но в реалния живот Андерсън не успява да получи този шанс. Възрастната жена изпраща в Берлин стария камердинер на Николай II – Алексей Волков. В два поредни дни той се среща с Анастасия и полага множество усилия, за да убеди себе си, че това е младата княгиня, която познава от пеленаче, но в крайна сметка се завръща в Дания, за да разочарова императрицата – тази жена няма нищо общо с изчезналата й внучка.

Анна Андерсън

И въпреки това, Анна Андърсън, която записва себе си под това име в един от американските хотели, запазва образа си на княгиня. Тя по никакъв начин не се стреми да убеди околните, че е истинската дъщеря на Николай II и Александра Фьодоровна и през цялото време тя се държи така, сякаш е повече от очевиден фактът за нейната принадлежност към царската фамилия. Същевременно отношението й към всички, опитали се да я посетят и познаят в нея малката Настя се лута в двете крайности – тя или се държи крайно враждебно, или изключително пасивно. При някои от срещите тя не обелва и дума, а на въпросите, които й задават, отговаря уклончиво и се повтаря. Анна е чест гост в болниците за душевноболни, но въпреки това е приета от вуйната на Анастасия – княгиня Ксения, която гостоприемно отваря вратите на дома си в Лонг Айланд пред нея. Но ужасният характер на младата жена, скоро я изпраща в Garden City Hotel, чиято сметка за най-хубавата стая в продължение на месеци е заплащана от композитора Сергей Рахманинов.

През 1938 година Анна изисква юридическо признание, че именно тя е дъщерята на последния руски император и това дело се превръща в едно от най-дългите в историята, продължило до 1977. Съдът отказва да даде титлата княгиня на Андерсън, но едновременно с множеството разочаровани, Анна успява да задържи около себе си онези, които вярват, че във вените й тече царска кръв. Години след смъртта й, изследването на ДНК проби от общата царска могила  показва, че „фрау Анни“, както пресата нарича немскоговорящата княгиня, няма нищо общо с Романови. Но тя успява – убеждава достатъчно хора, които я подкрепят през годините и именно нейното име вдъхновява множество режисьори и историци да обърнат специално внимание на малката княгиня и нейното хипотетично бягство от мястото на разстрела. Историята звучи като приказка, до момента в който при изравянето на останките от семейната гробницата на последния монарх обаче липсват две тела, едното от които е на Анастасия…

предишна статияAnastasia (1956)
Следваща статияЧовек на име Уве и урок по кормуване