I ЧАСТ

1. Основни понятия 

Думата alcool произлиза от арабски и за първи път е употребена от Парацелз  през 1520 г. в смисъл на “ фин прах „.  Думата “ракия”  идва пак от арабския корен “ракъ”,  който значи “пот” от “потя се”, в България се внася от турците.  До тогава се е пиело предимно вино. Бирата  е открита още в древен Египет, китайците са произвеждали и по силен алкохол от нея още преди 1000 г.

Прабългарите са произвеждали “кумис” от ферментирало мляко, славяните  “медовина”, като освен това са правили плодови алкохолни напитки и от жито. Други народи му дават имена като  „agua vitae”  –  вода на живота, дух на виното,  което показва,  че алкохолът е  станал за човека втора по значение течност след водата.

Алкохолът представлява:

–     хранителен продукт с високо енергийно съдържание;

–     средство за наслада;

–     ПАВ /психоактивно вещество.

Химическата формула на алкохола e C2H5OH.

Алкохола има високо енергийно съдържание  = 70 килокалории. 1 Vol% = 0,80 грама.  За безалкохолни се считат напитки със съдържание на етанол по-малко от 0,5Vol%.  Алкохола основно се състои от етанол и вода,  но някои съдържат и известна доза метанол и бутанол, винена или ябълчена киселина.

Приемането и разпределението в тялото става предимно от лигавицата на устната кухина, стомаха и голямо количество в тънкото черво, той  се разтваря лесно във всички телесни течности и мазнини на тялото. Минимални количества се резорбират 10 минути  след приема, а поради пушене и силни подправки може да се забави. Бързо изпити алкохолни напитки рязко покачват алкохолното ниво в кръвта /АНК/, максималното АНК се достига от 30-60 мин. след приемането, 60-90 мин. след последната глътка разпределението му е приключило. Процеса на разграждане става чрез окисляване с ензимите.

Алкохол-дехидрогенеза /АДН/ – това са няколко на брой генетически обусловени ензими. При монголоидната раса отровният междинен продукт на алкохола (ацеталдехидът)  се отделя забавено, затова разграждат по-трудно, при мъжете е повече от жените.

Микрозомална етанолоксидираща система /МЕОС/ е тази която се индуцира с поносимостта.

Крайните продукти са въглероден двуокис и вода, като главно се разгражда в черния дроб, за 1 час около 0,1-0,15 %. Разграждането може да се повиши чрез поемане на големи количества фруктоза и да намалее при студ и недостиг на белтъчини, но незначително.

Опиянението представлява “разширено съзнание”, което се изживява като наслада но понякога и заплаха. Първите забрани на алкохола тръгват пак от арабските страни поради Исляма, също и от Китай VIII в. преди Христа.

АЛКОХОЛИЗЪМ – хронично заболяване свързано с патологично влечение към спиртни напитки, като термин за първи път се въвежда от шведския лекар Хус 1852г.  Свързан е предимно с два феномена; алкохолна злоупотреба и алкохолна  зависимост според ISD10:

Ø  Алкохолна злоупотреба е вредна употреба водеща до телесни или психосоциални вреди.

Ø  Синдром на алкохолната зависимост има когато са налице:

–         абстинентни прояви;

–         променена поноси мост;

–         неудържимо желание стигащо до принудителна консумация;

–         продължаване или подновяване на алкохолната консумация доказано с опити с животни;

–         не спиране въпреки знанието за вредното въздействие;

–         алкохола е  основен мотив на личното битие;

–         при децата е  основен мотив за да се харесат  на някого;

–         намален контрол за начало и край на пиенето, на преден план е биологичния момент , плюс деградация на личността.  ,,Виното прави добрия човек още по добър, а лошия по лош „

–         консумация при необичайни случаи;

–         прогресивно изоставяне на други интереси заради алкохола.

Потребността от алкохол може да доведе  до психози , алкохолен делириум, алкохолни халюцинации и параноя.

Алкохола е главния виновник за влошаване на генетичния фонд на човечеството, разрушава здравето, нарушава работоспособността, променя характера,  упадък на личността и интелекта,  причина за непълноценно поколение, насилие и престъпност.  64% от убийствата; 58% умишлени пожари; 23% секс престъпления, 29% от побоите, 18% от катастрофите.

Зависимостта към него се създава по- бавно отколкото към ПАВ. В САЩ има 325000 смъртни случая по вина на алкохола.

Епидемиолозите допускат плавни преходи между  социалното и тежко пиянство, като говорят за патологично пиене определят следните употреби:

–         епизодично употребяван алкохол –1 път / седмично.

–         злоупотреба   4 пъти / седмично  във високи дози повече от  200 мл. , т.н. привично пиянство  има лека доза 1-2 % в кръвта . Средна доза 3-4%. Тежка доза с над 6%.

Изследване от 1985 г. показва следните количества чист алкохол в литри на човек:

–          България-8,7;

–         Франция-14,2;

–          Италия-13;

–         Унгария-11,5;

–         Австрия-11,2;

–          ГДР-10,2;

–           СССР-9,3

Към 2003 г. в България пет  пъти се е увеличила употребата с 41литра на час,  а представяте ли си днес какво е положението?

2. Концепции и обяснителни модели

Ø  Болестен, медецински модел- хуманизира се подходът към наркоманите мисли се как да се излекува зависимостта на физиологично ниво, но е нужно желание и намерение да смениш поведението си алкохолизма е болест.

Ø  Поведенческите терапевти казват, че това е вредна привичка на нездравословно поведение. Те твърдят , че човек е изложен на влиянието на своето обкръжение и учебния процес на културно-специфични въздействия.

От тези влияния се развива и отношението към алкохола .

По-късно са се засилват:

– Външните фактори – “обичай на пиене, поведение на близките, местни условия и социален контрол”.

– Вътрешните фактори – “възприятия , настроения и състояния”.

– Психотропни фактори – освобождават от напрежение и задръжки.

– Последният фактор е избягване на негативни усилватели, като синдрома за отказ на алкохола.

По този въпрос има две основни теории:

   1. Класическо кондициониране –  теорията на Павлов “дразнене –реакция” местните условия за консумация на алкохол, задействат част от първоначалните обусловени от алкохола реакции.

 2. Оперантно кондициониране  – съответните начини на поведение възникват,  когато като награда има положителни следствия (храна), или се избягват отрицателни (студ).  При алкохола положителните са: еуфория, подобряване на социалните контакти, социално признание за консумираното количество, отрицателните усилители са : избягване на скука, стрес, напрежение и страх, избягване на социалния натиск от групата със пиянско поведение и проблеми от отказа на алкохол.

ØПсихоаналитична теория –обяснява се с връщане на човека в оралния тип стадий, алкохолът представлява любовен обект. Смущения на Аза, на имденти1ността и възприятието. Развитие на обидчивост и чувство на вина и компенсаторна представа за нарцистичния Аз. Смущения на обективните връзки, трудности в отлагането на задоволяването на нагона. По-късно Транс акционният анализ обозначава наркоманията като игра на възрастните.

ØКомуникационна теория- Вацлавик разглежда алкохолизма като смущение на комуникациите.

ØБихевиористичен модел-инструмента научаван – веднъж употребиш ли индивидът продължава да търси дога, “да опитам заради кръга “получава се вторична зависимост.

ØСоциологична теория- влияние на социални фактори и субкултури. Неудовлетворение от емоционални и соц. фактори.

ØМорализаторски модел- морална ос взима –наказание

ØПравен модел според законите на страната.

ØБиопсихосоциален модел-  гледа се като на не случайно явление предлага рискови социални групи трябва да се научиш да казващ ,,не’’ на групата.нездравословно поведение.

Модела на възникване на зависимост от  алкохола може да се илюстрира със следния триъгълник.

Дрогиращо средство /алкохол/

triug_alkohol

            Индивид                                                                    Социална среда

 /физически и психически фактори/  

Алкохола влияе върху  централната и периферната нервна система. Поради своята разтворимост бързо се разпространява в мозъчната тъкан, нарушава мозъчното кръвообращение и стеснение на мозъчните съдове.Силно влияе на невротрансмитерите, от там и на норадреналина,  допамина , серотонина, ендорфините и стрес хормоните които се образуват в хипоталамуса и хипофизата. Те влеят на активизирането на наградната система в мозъка т.е. лимбичната система, която е отговорна за насладата или неудоволствието ни.

3. Клинични въздействия

vodka

Намаляване на мозъчната тъкан на главния и малкия мозък, както и на хипокампуса които съхранява спомените.

Първоначално активира /бъбривост, пресилени моторни реакции/ стадий на възбуда около 0,5%, а по късно потиска, над 0,8%  АНК умора,  над 1% скоростта на реагиране при тестове  и асоциативната способност намаляват.

Нарушава ритъма на съня особено REM -фазата на сънищата. Дори от малки количества се нарушава способността за цветното пространствено виждане, чуване особено на говор, усещане на болка и миризми. Малки дози на алкохол помагат за решаване на тежки и необичайни задачи, но при по големи дози интелектуалните способности се влошават. Уврежда кратковременната памет.

Уврежда функцията на сърдечния мускул,повишава кръвното налягане,разширява съдовете на кожата/зачервяване/. Задейства секрецията и стимулира отделянето на урина. При прекомерна консумация може да покрие 50% от енергийните нужди, но се стига “до качествено недохранване”.Влияе и в/у нивото на кръвната захар и холестерина, метаболизирането на белтъчини, въглехидрати, витамини, магнезий, цинк и селен.Според ISD10 разстройствата биват  “остри и хронични”

1. Остра алкохолна  интоксикация.-20% от постъпилите в болници.VOL5-8% най-често в кома или смърт.

– просто алкохолно отравяне –от инцидентни напивания, повишено самочувствие раздразнителност, размазан говор, клатеща походка, зачервено лице и сънливост. По леките отшумяват за 6-12 часа.

– патологично алкохолно опиване- има значение за съдебната практика, дори малка доза води до остра психоза и агресия. Изпитва ужас, страх, но няма размазан говор и залитане. Амнезия или халюцинации на мишки и др. малки животни.

2. Синдром на алкохолния отказ- махмурлук е лека форма на синдрома. Лош вкус в устата,  дискомфорт, главоболие, гадене. Причината е токсично увреждане на клетките на организма. Терапията е приемане на мн. течности, витамини, парацетамол със сода за хляб, кафе, пилешки бульон, шкембе чорба, зелева чорба.

3. Болести на черния дроб

– стеатоза – затлъстял черен дроб ;

-хепатит ;

-цироза – загиналите чернодробни клетки се заместват от опорна тъкан;

-чернодробен рак.

4.Заболявания на горните храносмилателни пътища.

5. Заболяване на  зад стомашната жлеза силни коремни болки с излъчване към гърба.

6. Заболявания на стомаха и червата -предимно гастрит.

7. Сърдечно-съдова система.

– алкохолна кардиомиопатия –разширение на сърцето със сърдечна недостатъчност, тахикардия.

– 70-80грама на ден повишават кръвното   от 10-70 гр. на ден намаляват риска от инфаркт

8. Мускулни заболявания-Миопатия- загниване на мускулни влъкна.

9. Омекване на костите

10. Рак. Хроничната употреба на алкохол увеличава риска от злокачествени тумори на устата, гърлото и ларингса,хранопровода,крайното черво и женската гръдна жлеза.

11. Други вътрешни заболявания.

– Често при алкохолиците се среща белодробна туберкулоза, изменения в кръвообразуващата система и обмяната на веществата. Намалява цинка, калция и магнезия и витамините особено” А”

12. Мозъчни промени.Сбръчкване на челни дялове и на малкия мозък.Намалява мозъчното оросяване, установява се визуално и с ЕЕГ, без да е открит типичен модел на промяна.Това засяга следните способности:

вниманието /особено пространствените възприятия/,концентрация, памет, учене, абстракция, фина моторика. Може да се стигне до промяна на личчноста /деменция/.

-енцефалопатия на Вернике-Корсаков- Тежко мозъчно увреждане поради недостиг на витамин В, най-често м/у 50-60г. алкохолици Несигурно ходене, зрителни смущения плюс спазматични пристъпи и псих. смущения. Не могат да включват нови съдържания в паметта си.Апатични и дезориентирани.

Или алкохолно увреждане на малкия мозък /атрофия/ -на средна възраст, изразява се в тремор и смущения в говора и равновесието.

– Алкохолен делир/ delirium tremens/  5-15% от алкохолиците.Треперене, изпотяване, страх и стомашно-чревни смущения.Често е съпроводен от епилептичен припадък, халюцинации.

– Двигателни смущения /тремор/ .

– Алкохолна полиневропатия – увреждане на периферните нерви. Мравучкане , изтръпнали краиници, парене, силата намалява, дори до парализа.

– По често се среща при тях: епилепсия,менингит,”ударите”/кръвоизлив в мозъка/.

13.Алкохолна ембриопатия – дете родено с аномалии поради употреба на алкохол от майката. Известно е, че преминава през плацентата.

14. Психосоциални последици от алкохолизма. Безбройните проблеми със семейството, в професията, годност за управление на транспортни средства/ 18% от катастрофите, 49% от шофиралите пияни се проявяват като рецидивисти/, само убийствени действия/25% от самоубийците/, престъпност.

4. Условия произхождащи от индивида:

1. Физическа предразположеност, дегенеративен модел. Известно е , че в определени фамилии, дори народи по често се срещат алкохолици.Според едно изследване 31% от засегнатите са имали баща или майка алкохолик, във фамилии без алкохолици сред родителите се срещат 5% .Това се обяснява чрез генетични фактори или влияние на околната среда. Правени са опити с близнаци, от които се разбира, че генетичният фактор играе роля по отношение на поносимостта към алкохола.

2. Психическа предразположеност. Личността на алкохолиците е резултат от наследствеността, околната среда и от психически обусловените измерения на съзряване, както и на промените предизвикани от алкохолизма.При изследвания в САЩ се установило, че личностите  на алкохолиците преди да станат такива са били: “по- импулсивни, по- общителни, свръх активни , с намалена склонност към избягване на увреждания, в зависимост от възнагражденията”.При жените алкохолички , като ученички са били по-скоро чувствителни, не контактни, раздразнителни и зависими.

5. Условия произхождащи от социалната среда:

Не съществува единен тип алкохолици, макар и това да е глобален феномен, има значителни разлики в регионално и епохално измерение, които се обясняват със социокултурни влияния. Има няколко вида образци:

1.Ритуална консумация- определен церемониал и силен соц.контрол

2.Социално-конвивиална консумация- поля играят определени обичай

3.Утилитарна консумация- пиене заради вкуса

От тези нагласи по отношение на консумацията са обособени 4 културни области: култури на въздържание (ислямските страни), двойствени култури (англо-американските), разрешаващи култури (средиземноморските и балканските), разрешаващи култури с нарушено функциониране.

Промени в социалната среда като пришълци от село в град, промени в професията и семейството, като безработицата и разводите са предпоставки за възникване на алкохолизма.Особено засегнати са самотниците както и хора под финансов и социопсихически натиск.Това се нарича “алкохолизъм на мизерията”,  защото при мъжете са засегнати повече слоевете с по-малък социален статус. При жените делът на алкохоличките е най-висок в горните социални слоеве, на тях може да им повлияят конфликти с партньора.Голямо значение има семейството , почти всички алкохолици са имали строги родители. Определени са три типа партньорки на алкохолика : доминираща , мазохистична и индеферентно-пасивна жена.

Омагьосан кръг на зависимост се получава от това взаимно усилване на тези три групи фактори:

            Соматичен кръг, психологичен,

                                Социален кръг.

   krug_alkoholАгресивни състояния

Напрежения, конфликт

Алкохола като разредител на конфликти и напрежения, средство за еуфория

6. Класификация на типовете пиячи.

Йелинек определя следните типологии :

Алфа  – конфликтни пиячи- поради психологични причини;

Бета   – случайни пиячи- поради социални причини;

Гама  – зависими пиячи-по вътрешна принуда ;

Делта  –пиячи по навик;

Епсилон -епизодични пиячи.

Клонингер ги разделя на два типа:

1.Чрез първоначално социално не натрапващо се пиене се развива психическа зависимост

2.Генетично предразположени към затруднено социално пригаждане и злоупотреба към ПАВ.

Психоаналитика Рост стига до описанието на три типа:

1. Невротично структурирани пиячи-за да изместят конфликтите

2. Със слаб Аз –депресивни личности пиещи за защита от дразнители

3. Автодеструктивни- нарцистични, мегаломани или агресивни лица, които пият за свръх компенсация на слабото си Аз.

Блан и Кюфнер според зависимостта ги определят на :

Зависим тип – без стремеж към автономия .

Противозависим тип-отричащи зависимостта си.

Променлив тип.

Типология на Леш според предисторията:

1. Благоприятно протичане: делири но без психосоциални проблеми

2. Относително добро протичане-нарушени семейни отношения

3. Променливо протичане: среда разрешаваща алкохола и социални проблеми

4. Неблагоприятно протичане.

7.  Фази на протичане

1. Предалкохолна фаза –може да продължи до 2 години

2. Продромална –от 6 месеца до 5 години.Тайно пиене, пролуки в паметта, постоянно мислене за алкохол и чувство за вина

3. Критична-загуба на контрол, изграждане на обяснителна система и поведенчески промени, както и в стила на пиене(сутрешно пиене)

4. Хронична фаза – многодневни запой, загуба на поносимост, здравословни увреждания и социално проблеми.

8. Лечение на алкохолизма

Поради многобройните фактори става ясно , че тази болест не може да се лекува. Трябва да се вземат в предвид индивидуалните особености на пациента, социална среда и наличните лечебни методики. Целта на лечението е пълното отстраняване заедно с психосоциалните проблеми или ограничаване на алкохолните симптоми. Следователно въздържането от алкохол в никакъв случай не представлява истинската цел на лечението.

Често се практикува  контролирано пиене , при него човек е в състояние самостоятелно да оформя своя живот, но телесните увреждания могат да се поправят едва след най-малко едногодишно пълно въздържание. При по-голяма част от алкохолиците рецидивите не са рядкост.

Първо трябва да си отговорим на въпроса”какво значи прекалено пиене”. Няма еднозначен отговор. Някои дават дневна алкохолна консумация за мъже над 60 грама, за жени над 20 грама, други предлагат формулата грам на килограм. Това се отнася предимно за телесните  увреждания но трябва да се има в предвид и психосоциалните вреди и алкохолна зависимост.

Съществуват различни диагностични методи, които могат да бъдат проучвателни, биологични, психологични или смесени.Вероятно най-късият формуляр е CAGE-теста, на който при повече от два положителни отговора буди съмнения за алкохолизъм:

1. Опитвали ли сте да ограничите вашата алкохолна консумация?

2. Ядосвате ли се от критиката на обкръжението за алкохола?

3. Имате ли чувство за вина ?

4. Необходим ли вие алкохол още от сутринта, за да влезете във  форма?

За лечението е необходима съвместна работа на лекари, психолози, физиотерапевти и социални работници. Нагласата на пациента към лечението е много важна за това първата и най-важна задача на терапевта е да мотивира своя раздвоен пациент.  Мотивацията става чрез поставяне на междинни цели. Алкохоликът да поиска промяна, да си признае нуждата от помощ и да приеме предложената му такава, да си признае, че е алкохолик и да си обещае “никакъв алкохол”. Последната междинна цел е обща промяна в поведението, “трябва  да устоя другояче живота си”.

Лечението преминава в 4 фази: -контактна фаза (мотивиране на пациента и близките му), фаза на телесно освобождение от отровата(няколко седмици), фаза на отвикване(няколко месеца), фаза на по-нататъшно лечение с наблюдение и рехабилитация.

Лечебните програми обхващат разнообразни инструменти като : поведенческо лечение, групова терапия, автогенна тренировка за намаляване на напрежението, музикотерапия, спорт. Значение има предотвратяване на рецидивите и помощта при обратно професионално вграждане, помощ в случай на кризи и организиране на свободното време, психотерапевтично лечение на чувството за вина. Медикаментозното лечение е най-разнообразно, има лекарства , които предизвикват световъртеж и гадене при употреба на алкохол, те блокират разграждането на ацеталдехидно ниво т.е. в организма се покачва нивото на ацеталдехида от което се предизвикват смущенията .Има и други , които влияят на невротрансмитерите , които потискат стремежа към алкохол. Предлагат се и морфиновите антагонисти, които се намесват в ендорфиновия механизъм. По цял свят има развити групи за самопомощ от рода на анонимните алкохолици,които са особено ефективни. Трябва да има и държавна концепция за първична профилактика, която създава ограничителни мерки за достъп до алкохол и образователни мерки.

Статии за алкохолизма или за алкохола редовно има по вестници и списания, когато наближава някой голям празник. В тях предимно пише за действието на алкохола и то как да не злоупотребиш или за лечение на махмурлука. Обикновено те са в шеговит тон, защото хората са свикнали да свързват алкохолните напитки по принцип с празници. Рядко има някоя професионална статия и тя обикновено е по запитване, като тази от вестник Марица приложена от мен. А и тези статии най-често не стигат до тези хора, които трябва да ги четат. Много от пиещите се интересуват, но продължават да си говорят за вредата или действието на алкохола на чашка. По вестниците почти всеки ден има някое малко каренце като приложените по-доло, как някои с повече промили е катастрофирал.

II ЧАСТ

Експеримент – влияе ли алкохола на вниманието ?

1. Цел

Целта на настоящия експеримент е да провери дали консумацията на 200 грама  твърд алкохол оказва въздействие върху устойчивостта на вниманието.

2. Задачи

1. Първата наша задача е да проверим оказва ли влияние консумацията на алкохол върху устойчивостта на вниманието.

2. Втората ни задача е да намерим и оборудваме място за провеждането на експеримента. Това е холът на моят апартамент. Изследваните лица са го посещавали преди експеримента и той няма да бъде нова и непозната среда за тях, която да им внася дискомфорт.

3. Третата задача е формиране на група. Това е приятелска компания от жертвоготовни приятели и колеги, с които извършваме ежеседмично срещи съпроводени с консумация на алкохол. Тоест обстановката и компанията са познати, което предразполага спокойна атмосфера за провеждане на експеримента. Това, че той ще бъде проведен в група, обаче създава елемент на съревнование, което допълнително ще мобилизира участниците и ще доведе до максимално добро представяне. Всеки от изследваните е запознат с идеята на експеримента, но не са виждали точната методика, за да са подложени на едни и същи условия.

4. Четвъртата ни задача е осигуряване на необходимите материали за провеждането на експеримента. Това са:

–   бланкова методика, с която ще измерваме устойчивостта на вниманието;

–   3 бутилки ракия “Пещерска”, която ще се консумира от участниците;

–   мезета, които ще се консумират от участниците;

–   посуда, която ще се постави на масата и няма да пречи на попълването на бланковите методики.

5.  Петата ни задача е да определим условията, при които ще проведем експеримента. Той ще се проведе в три последователни съботни дни, за да има всяко от изследваните лица възможност да си почине от работната седмица и евентуално натрупаната умора и напрежение да не дадат отражение върху изследването.

3. Хипотеза

Експериментът има за цел да покаже оказва ли влияние консумацията на 200 грама твърд алкохол върху устойчивостта на вниманието. Формираната е, че консумацията му  намалява устойчивостта на вниманието.

4. Зависима и независима променливи

Независимата променлива в експеримента  се явява алкохолът (ракия – ”Пещерска”),  с която ще оказваме въздействие върху зависимата променлива, която в случая е устойчивостта на вниманието.

Зависимата променлива може да бъде повлияна и от други фактори, като например настроението на участниците. Ограничили сме до минимум възможностите получените резултати да бъдат повлияни от странични фактори.

5. Избор на експериментален план

Експерименталният план, който ще използваме е План с предварително и последяващо тестуване в една група. Получените резултати от всички лица ще сумираме и разделим на броя на участниците, за да получим средна стойност на изследваната група. В случаят мерим коефициента на устойчивост на вниманието като показател за устойчивостта на вниманието:

ИГО1    Х    О2

където:  ИГ е изследваната група;

         О1 –  Изследване коефициента на устойчивост на вниманието преди консумация на алкохол с “Коректурна таблица на Генкин, Медведев, Шек”;

         О2 – Изследване коефициента на устойчивост на вниманието  след максимална консумация на алкохол с “Коректурна таблица на Генкин, Медведев, Шек”;

         Х – въздействие с 200 грама алкохол (ракия”Пещерска”).

6. Провеждане на експеримента

Изследваната група пристига в дома ми и се разполага удобно на предварително подготвената маса. Следва 15 минути на запознаване с правилата на теста и допълнителни разяснения от моя страна. Раздавам бланките с теста, приканвам ги да го разгледат, след което прочитам инструкцията. Давам начало и засичам времето на всеки завършил участник.

Експериментът не бе проведен в лабораторни условия, но странични фактори, които да му повлияят не бяха наблюдавани.

7. Изследване

Целта, задачите, зависимата и независимата променливи, както и хипотезата са същите като от първата част. Тук ще опиша детайлно провеждането на експеримента, както и ще приложа получените резултати.

Изследваната група пристига в 18.00 часа в дома ми. Всеки един от тях е предварително уведомен, че ще се проведе малък психологически експеримент, но това не предизвиква в никой от участниците притеснение. Разполагат се на предварително подготвената маса. Провеждаме кратка дискусия за това как ще протече вечерта. Раздавам на всеки един бланкова методика и разяснявам как трябва да се попълни. Акцентирам върху сериозността на експеримента и приканвам за съвестно отношение към задачата. Прочитам точно и ясно инструкцията за попълване, след което давам начало и засичам времето. Всеки който е завършил ми сигнализира с вдигане на ръка като аз отчитам времето му. След като всички завършат казвам на всеки по отделно за колко време се е справил и той го отразява върху бланката.

Раздавам на всеки чаша пълна с 200 грама ракия “Пещерска”. Поставям на масата леки мезета, които да спомогнат консумацията на алкохола. Ракията се изпи от участниците за около 30 минути, като всички пиха равномерно и завърших почти едновременно.

Всеки един от участниците се отнесе с необходимата сериозност и внимание затова считам получените резултати за достоверни, а те са:

ИМЕО1 (Куст. на вним.)О2 (Куст. на вним.)
Красимир1.591.47
Венета1.401.35
Йордан1.701.75
Севдалина1.761.68
Янко1.601.70
ИГ1.581.52

Проведеният експеримент потвърждава формулираната хипотеза, а именно, че консумацията на 200 грама твърд алкохол влияе върху устойчивостта на вниманието, като го понижава. Само при двама от тях  се получи обратна закономерност– след употребата на алкохола резултатите им се подобриха. От проведения след  тестуването разговор с участниците установих, че всички те са се чувствали спокойно и не са изпитвали притеснение. Само Дани сподели, че самата мисъл за някакъв вид проверка я е тревожела. Тя  каза, че след употребата на алкохол се е почувствала много по-спокойна и е работила по-уверено и съсредоточено. Следователно алкохолът в този случаи е изиграл повишаваща устойчивостта на вниманието роля.  Мъжете, първоначално показват по-добри резултати, но след това вниманието им рязко пада.

В заключение искам да кажа, че поради недостатъчния брой изследвани лица извадката не може да се приеме за представителна и не  можем да дадем на експеримента,  висока външна валидност.

Когато влиза алкохола излизат чудни неща!

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

1.     Терзийски К. Драгоева Д. Алкохол  София : Сиела, 2010

2.     Стоянов В. Нешев П. Експериментална психология ВСУ ”Черноризец Храбър”, 2003г.

3.     Ключников С.  Алкохолизъм: Програма за спасение 2003

4.     Димов П. Алкохолизът – дипломна работа по психология 2003.

5.     Коректурна таблица на Генкин, Медведев, Шек.

Източник: nauka.bg