Obesity - health risk

Автор: Айтен Солак

Според дефиницията на Световната Здравна Организация /СЗО/ затлъстяването е комплексно мултифакториално заболяване, което се характеризира с абнормно повишаване на телесната мазнина в сравнение с активната маса на тялото / кости, мускулатура, паренхимни органи/.

Възниква в резултат на нарушеното равновесие между енергийния внос чрез храната и енергоразхода на индивида. Според причините затлъстяването може да се раздели на три основни типа :

  1. Първично, алиментарно. Дължи се на прекомерна консумация на храна, несъобразена с нуждите на организма;
  2. Вторично затлъстяване. Развива се вследствие на някои ендокринни заболявания и при патологични процеси в ЦНС, при които се нарушава хипоталамусната регулация на апетита.
  1. Синдромно затлъстяване. Възниква в резултат на мутация на гени.

Затлъстяването е значим здравен и социален проблем, който през последните години придобива мащабни размери. През 2005 г. СЗО съобщава за 400 000 0000 затлъстели хора по света с прогноза до 2015 г. броят им да нарастне до 700 000 000.

Според данни на ЕС разпространението на затлъстяването се е увеличило 3 пъти през

последните две десетилетия в Европа. В България свръхтеглото и затлъстяването са широко разпространени. Данни от Националното репрезентативно проучване през 1998 год. и друго такова през 2004 год. посочват, че със свръхтегло през 1998 г. са 36.6% от мъжете и 28% от жените, а през 2004 г. – съответно 38.5% от мъжете и 32.4% от жените. При първото проучване е установено, че със затлъстяване са 9.5% от мъжете и 10.2% от жените , като  през 2004 г. честотата на затлъстяването при мъжете нараства до 21%, а при жените – до 17% . Резултатите от двете проучвания са дадени в Табл. 1.

Проучване Пол Наднормено тегло (в %) Затлъстяване (в %)
1998 год. мъже 36.6 9.5
жени 28 10.2
2004 год. мъже 38.5 21
жени 32.4 17

Таблица 1. Разпространение на затлъстяването и наднорменото тегло при възрастни 

Наднорменото тегло е сериозен проблем и при децата в България. Въпреки, че през последните години има тенденция за намаляване на броя на момичетата с наднормено тегло, броят на момчетата с наднормено тегло и затлъстяване остава твърде висок / Таблица 2/.

Проучване Пол Наднормено тегло (в %) Затлъстяване (в %)
1998 год. момчета 18,9 4,1
момичета 15,7 2,9
2004 год. момчета 17,5 4,7
момичета 11,9 1,7

Таблица 2. Разпространение на затлъстяването и наднорменото тегло при деца

За оценка на степента на затлъстяване широко е използван Индексът на телесната маса /ИТМ/ . ИТМ се изчислява като теглото в килограми се раздели на височината в метри на квадрат. Получава се теглото в кг. на 1м2 . Класификацията на теглото според Световната Здравна Организация  е представена в Таблица 3.

 Класификация ИТМ (kg/m2)
Поднормено тегло <18,50
Нормално тегло  18,50 – 24,99
Наднормено тегло ≥25,00
Предзатлъстяване 25,00 – 29,99
Затлъстяване ≥30,00
І степен  30,00 – 34-99
ІІ степен 35,00 – 39,99
ІІІ степен ≥40, 00

Таблица 3. Класификация на теглото според ИТМ

Затлъстяването е значим патогенетичен фактор при редица заболявания. Доказана е връзката между затлъстяването и следните заболявания:

  • атеросклероза
  • хипертония
  • диабет тип ІІ
  • сърдечно-съдови заболявания
  • респираторни проблеми
  • злокачествени новообразувания
  • скелетно-мускулни заболявания
  • психосоциални проблеми / изолация, депресия и др./

При лечението на затлъстяването могат да бъдат използвани редица стратегии за:

  • Промяна в хранителното поведение: Рационален режим на хранене, което да включва консумиране на храна с енергийна стойност, която да съответства на енергоразхода; ниска консумация на мазнини, алкохол и захар; използване на пълнозърнести продукти, плодове, зеленчуци.
  • Промяна в стила на живот: Редовна двигателна активност. Тя предотвратява адаптивното понижаване на основната обмяна, в отговор на ограничения енергиен прием.

При някои случаи, когато горепосочените мерки са недостатъчни се изисква медикаментозна терапия и хирургическа интервенция.

Литература:

▪ Bray, G. A. , 1996. Health hazards of obesity. Endocrinol. Metab. Clin., North Am., 25: 907-919.

▪ Kopelman, P. G., 2000. Obesity as a medical problem. Nature, 404: 635-643.

▪ World Health Organisation (WHO), 2000. Obesity: preventing and managing

the global epidemic. Report of a WHO consultation on obesity. WHO Genova, 894

▪ http://www.ncphp.goverment.bg

▪ http://www.obesity-online.com/

▪ http://www.who.int/mediacentre/factsheets/fs311/en/index.html