Banter from before 50,000 years

Автор: Светослав Христов

Преди около 50 000 години, хомо сапиенс (Homo sapiens) се сблъскали с неандерталците, по повече от един начин – и резултатите от това генетично смешение се проявяват сред нас, днес.

Доказателства за това дава ново изследване публикувано в списание Science. В него се твърди, че вследствие от съмнителната кръстоска между видовете в нас е останало неандерталско ДНК-а, което се свързва с афективни разстройства, основно депресия, но и прекомерно тютюнопушене, кожни проблеми и хиперкоагулация (прекомерно съсирване на кръвта). Откритието предоставя доказателства в подкрепа на теорията, че нашите отдавнашни похождения оказват ефект върху здравето на съвременния човек. Данните също позволяват да се установят генетичните адаптации на предците ни и болестите причинени от тях, споделят авторите.

Наличието на неандерталско ДНК-а не ни обрича на тези заболявания, твърди Джон Капра, биоинформатик от университета Вандербилт и съавтор на изследването. Генетичните следи свързани с тези болести, в съвременния човек, не означават дори, че неандерталците са страдали от тях. Някои от тях даже може да са били полезни.

Например прекомерното съсирване на кръвта може да доведе до инсулт или инфаркт при съвременния човек. Но бързото съсирване може и да е естествена защита срещу навлизащите в раната бактерии.

Капра издига хипотезата, че някои от неандерталските гени, които се срещат в нашата ДНК може да са спомагали приспособяването ни в определен момент. Това изглежда смислено като се има предвид факта, че неандерталците са били добре приспособени към средата си. “Може би да прекараш една или две нощи с неандерталец е ниска цена в сравнение с приспособеният ген, с който ще се сдобиеш.”, добавя той.

Изследователите от години смятат, че запазеното в генома на съвременния човек, неандерталско ДНК-а оказва ефект върху здравето ни. Все пак евразийският геном съдържа между 1,5 – 4% неандерталско ДНК-а. Но доказването на тази теория не се е оказало толкова лесно.

За изследването си, Капра и колегите му, събират генетичен материал и данни за честотата на заболяване на повече от 28,000 възрастни от европейско потекло. След това сравняват генетичните данни с тези от неандерталския геном, като по този начин проверяват за отпечатъци от ДНК-то на другите хоминиди. След това проверяват за връзка между присъствието на неандерталско ДНК-а и по-голяма честота на заболяване. По тази методика, Капра и колегите му, откриват редица проблеми свързани с престоя на слънце – актинна кератоза, предракови кожни лезии и други болестни състояния на кожата. Открива се връзка и между неандерталския геном и депресията – състояние, което в някой случаи е свързано с времето прекарано на слънце, посочва автора.

Не толкова ясна е връзката с прекомерното тютюнопушене. Неандерталците едва ли са си правили почивки за цигара пред пещерата, преди 50,000 години. Но генетичният материал в съвременните хора, в модерната заобикаляща ги среда, може да обуславя сложна неврологична черта, която да води до предразположеност към никотиново пристрастяване.  Обстойното изучаване на връзката между геномите може да спомогне разбирането и лечението на това пристрастяване у хората, посочва Капра.

Той очаква, че бъдещи изследвания с големи генетични и болестни бази данни ще спомогнат за откриването на следи от древно ДНК-а в генома ни и неговото влияние върху здравето. Все пак както Капра изтъква, семейното ни дърво прилича повече на храст, отколкото на дърво.

Източник: http://arstechnica.com

предишна статияИз „Носи само колкото можеш“ на Джанис Холи Бут
Следваща статияДа израстнеш на село е по-здравословно