cometmoon1.jpg (650×447) Credit: NASA, ESA, and H. Hammel(Space Science Institute, Boulder,  Colorado) and the Jupiter Comet Impact Team

Тази снимка направена от Хъбъл на 23 юли  миналата година е най-ясната снимка в диапазона на видимата светлина, направена  в атмосферата сред отломките на кометата или астероида, сблъскал се с Юпитер на  19 юли 2009 г.  Това е първото научно наблюдение на Хъбъл след ремонта и  обновяването му през май. Изображението е заснето с новата WFC3.

WFC3 е камера с широк честотен  диапазон на приеманите електромагнитни вълни и с голям зрителен обхват

cometmoon2.gif (630×179) Credit:  H.A. Weaver, T. E. Smith (STScI), NASA

Бяха комбинирани шест снимки от космическия телескоп Хъбъл за да бъде създадена тази мозайка на  кометата Шумейкър – Леви 9 на 17 май 1994 г. По време на наблюдението на  кометата, в опашката и имаше 21 ледени парчета, на разстояние 1.1 милиона  километра или 3 пъти разстоянието между Земята и Луната.
Юпитер вече има  изобилие от луни, но от 1949 г. до 1961 г. е имал още един, временен спътник  под формата на комета, уловена в капан от гравитационната прегръдка на газовия  гигант.
Днес (14 септември 2009) бе обявено от астрономи, че кометата 147P/Кушида-Мурамацу е заловена като  временна луна на Юпитер в средата на 20-ти век и останала в капан движейки се  по неправилна орбита за около 12 години.
Известни  са само шепа комети, при които е наблюдаван този феномен – превръщането им във  временни сателити, като има само два случая с продължителност по-голяма,  отколкото при Кушида-Мурамацу.
Дейвид Ашър от Обсерваторията Армах в Северна Ирлания  обяви откритието пред Европейския конгрес за планетарни науки в Потсдам,  Германия.
Международен екип ръководен от Кацухито Охцука  от Токийската метеорна мрежа е моделирал траекториите на 18 „квази-Хилда  комети” – обекти, които е възможно временно да бъдат уловени за  спътници на Юпитер, като в резултат те се  присъединяват към или напускат групата „Хилда” съставена от обекти в  астероидния пояс.

Група астероиди, намират се в  астероидния пояс, правят три обиколки около слънцето за времето, за което  Юпитер прави две.

Повечето случаи са  били прелитания, при които кометите не са извършвали пълно завъртане.

Но  Кушида-Мурамацу е различна. Екипът е използвал неотдавнашни  наблюдения за положението на кометата в рамките на девет години, за да изчисли  стотиците възможни орбити за предишното столетие. Според всички сценарии  Кушида-Мурамацу е направила две пълни обиколки около Юпитер, което я прави едва  петия познат обект уловен за спътник.
„Нашите резултати демонстрират някои от  маршрутите на кометите през междупланетното пространство, които им дават  възможност да попаднат или да избегнат ситуация, при която те навлизат в орбита  около Юпитер” каза Ашър.
Астероидите  и кометите понякога могат да бъдат изкривени или парчета от тях да бъдат  откъснати от приливните ефекти причинени от гравитационното поле на уловилата  ги планета, а дори могат да се сблъскат с планетата. Най-известната жертва на  тези ефекти стана кометата D/1993 F2 (Шумейкър – Леви 9),  която бе разкъсана при преминаването си близо до Юпитер и чиито фрагменти след  това се сблъскаха с планетата през 1994 г. Предишни изчисления показаха, че  Шумейкър – Леви 9 може да е била квази-Хилда комета преди да бъде уловена от  Юпитер.
„За наше щастие Юпитер, като най-масивна  планета, т.е. с най-силна гравитация, привлича обекти към себе си по-често от  другите планети и ние очакваме да наблюдаваме значителни сблъсъци там по-често  отколкото на Земята. Кометата Кушида-Мурамацу е избягала от гигантската планета  и ще избегне участта на Шумейкър – Леви 9 в обозримото бъдеще” каза Ашър
Обектът,  който се сблъска с Юпитер през юли тази година и причини ново тъмно петно и  който бе открит от австралийския любител-астроном Антъни Уесли, може също да е  бил член на този клас обекти, дори ако за разлика от Шумейкър – Леви 9 не е  пострадал от приливно разрушение.
„Нашата работа отново стана актуална тема  след откриването през юли на разширяващи се прашни облаци, създавани от праха  от навлезлия в атмосферата на Юпитер обект, като това бе  доказателството за удара. Резултатите от нашето изследване сочат, че е възможно  сблъсъци между Юпитер и временни спътници да се случват по-често отколкото се  считаше досега”
Екипът  потвърди, че в бъдеще Юпитер ще има още една луна – кометата  111Р/Хелин-Роман-Крокет, която вече е обиколила Юпитер 3 пъти в периода между  1967 г. и 1985 г. ще направи шест пълни завъртания около газовия гигант между  2068 г. и 2086 г. каза Ашър.

предишна статияСупернова
Следваща статияЦветът на очите може да бъде свързан с алкохолната зависимост