07.27_sv_Sedmochislenici

Автори: гл.ас. Стоян Долапчиев от ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий”,
доц. д-р Елица Петрова НВУ “В. Левски”

Настоящата разработка се основава на задълбоченото проучване на жития на славянските просветители Константин-Кирил Философ, Методий, Климент и Наум; жития на отшелниците Иван Рилски, Прохор Пшински, Гавраил Лесновски, Йоаким Осоговски (Сарандапорски); жития на жените – светици Юлияния, Филотея Темнишка, Параскева Епиватска – Петка Търновска; жития на държавните и църковни дейци: Михаил Воин, Патриарх Йоаким Първи, Иларион Мъгленски, Митрополит Петър, Теодосий Търновски, Ромил Видински  и жития на мъчениците Георги Нови Софийски, Николай (Никола) Нови Софийски.

На базата на житиеписните творби се правят изводи за семейното възпитание и образованието, получавано в училища, школи и манастири. В таблична форма се представя нагледно възпитанието, обучението и образованието на светците според житиеписните творби. Изследват се не само житията на посочените светци, но се прави и съпоставка между техния живот, начин на възпитание и получено образование – религиозно и светско.

Семейната среда оказва пряко влияние върху образованието, възпитанието и живота на разглежданите светци и светици. При повечето от тях се набляга на аристократичния произход на родителите, което осигурява много добри материални и духовни възможности за развитие – за възпитание, обучение и образование. Децата израстват в „добър род”.

Родителите в повечето случаи са „благочестиви християни”, т.е. – те спазват божиите закони и възпитават децата си в нравствено-религиозните добродетели на християнството. Посочва се, че децата са въведени от ранна възраст в християнската религия чрез покръстването. Източно-православната християнска традиция влияе върху подрастващите и е определяща за тяхното образование.

Можем да твърдим, че е налице житийната схема, характерна за мнозинството от житийните творби, в която родителите са заможни, от добър род, благочестиви и богобоязливи християни. Възможно е известно идеализиране на семейната среда на светеца с оглед на неговия по-нататъшен житейски път, но религиозно-нравствената насока на възпитанието в семейството на много от тях едва ли може да се отрече. В същото време, по този начин се възпитава и подобна религиозност и у тези, които се запознават с житийните творби и героите, техните родители и семейства да им служат за нравствен пример.

Изглежда, още през Средновековието християнската църква залага много на семейството. Внушават се и се препоръчват прояви на милосърдие, на човечност и на помощ от по-богати към по-бедни хора. Този принцип, който стои в основата на християнската религия, същевременно спомага за стабилността на обществото и за осъществяване на класовия мир.

В някои случаи няма конкретни сведения за родното място и семейството на светеца или светицата, но се посочват нравствено-религиозни добродетели, типични за християнството: богобоязливост, кротост, търпение, смирение, щедрост към по-бедните, мъдрост още от ранна детска възраст, почитане на родителите, любов и твърдост в отстояването на вяра и народност.

Табл. Възпитание, обучение и образование според житиеписните творби

 Възпитание, обучение и образование
В жития на светци
Константин-Кирил Философ

„Когато го дадоха на учение, той с бистрата си памет преуспяваше в науките повече от всички ученици, та беше за почуда на всички.”[1]

„Същият Константин от младини живя в чистота, сякаш ангел, като странеше и бягаше от житейските наслади и постоянно прекарваше времето си в пеене на псалми и песни, и духовни послушания, следвайки винаги един път.”[2]

Особен интерес представляват възпитанието и образованието, което Константин получава в Магнаурската школа в Константинопол. „Когато дойде в Цариград, дадоха го на учители да се учи. В три месеца той усвои граматиката и се зае с другите науки: изучи Омира и геометрията, а при Лъва и при Фотия – диалектиката и всички философски науки, а освен тях и риторика, и аритметика, и астрономия, и музика, и всички други елински изкуства.”[3]

„И за три месеца се обучи на цялото знание и мъдрост и усвои философията на четири езика: елински и римски, сирийски и еврейски”.[4]

Архиепископ МетодийВисока оценка за качествата на Методий се съдържа в посланието на папа Адриан до славянските владетели Ростислав, Светополк и Коцел.
Климент Охридски

„…още от младенческа възраст възлюбил боголюбивия живот”[5]

В християнски дух е било и семейното възпитание: „Така още от младенчество бе отдаден на божествения закон… ”[6]

Климент организира в Девол централно училище с два отдела или две степени. Първата степен е за обучение в начална грамотност. „Ние никога не го видяхме да бездействува, но той или учеше децата, и то по различни начини – на едни показваше формите на буквите, на други обясняваше смисъла на написаното, а на трети нагласяваше ръцете, за да пишат, …, а понякога в едно и също време вършеше две работи: пишеше и преподаваше на децата някакво знание. „[7]

НаумКлимент заедно с „Наума, Ангелария и Горазда с прилежание изучи свещеното писание…”[8]
В жития на отшелници
Иван Рилски

„…човек духовен, благоверен и христолюбив” и с „голяма вяра”[9], „възлюбил от крехка възраст добродетелта”[10]

„добре възпитан от своите родители”[11].

”…той живееше, подчинявайки им се във всичко и отдавайки нужната почит.”[12]

„… като изслушваше божествените слова и свещените учения, с пост и молитви благоугаждаше на господа и беше изцяло запленен от божията любов”[13]

Прохор Пшински /ХІ век/

„той просия като добродетел като звезда…”[14]

Ясно се откроява влиянието на християнската църква и религиозното възпитание, което получава.

Гавраил Лесновски /ХІ век/

„Когато стана на години за книжно учение, родителите му го дадоха да се учи на книги. Не след дълго той изучи всички писания и не на един език, но на много, а евангелската книга нито за час не изпускаше от ръцете си.”[15]

„голям майстор в писмото, и не на един език, но на много. В двора на сръбския цар Стефан Силни той беше пръв съветник и писмовник.”[16]

Йоаким Осоговски /Сарандапорски/ – /края на ХІ – началото на ХІІ век/Светецът се описва като милосърден и човек даряващ помощ към бедните. Възпитане от „благочестиви родители”, т.е. религиозни, православни християни, правоверни, набожни, благоверни, богобоязливи и добродетелни хора.
В жития на жени – светици
Юлияния / 286 – 21.11. 304 г./

Възпитанието на Юлияния е било в почитане на тези религиозни обществени традиции, които са били господстващи в Римската империя.

„Момичето Юлияния имаше правдив ум, целомъдрен разум и добър живот чрез християнска надежда…И през всичките тези дни за нищо друго не се грижеше, освен да моли бога и да ходи често в църквите.”[17]

Филотея Темнишка – /втората половина на ІV – началото на V век/

 

 „Щом навърши шест годишна възраст, бе дадена да изучава свещените книги. И толкова преуспя в учението, че знаеше наизуст цялото божествено писание, така,  че всички и се чудеха и славата и проникваше навсякъде. Толкова пък процъфтя във въздържанието, че цяла седмица издържаше без храна…Нощ и ден тя вникваше в божествения закон и насищаше душата си със свещените писания.”[18]
Параскева Епиватска Петка Търновска / втората половина на Х век/

„…я възпитаваха в същия дух”, т.е. в духа на източноправославното християнство[19].

„После, когато достигна пълнолетие,…възревнува апостолския живот и така, разпалена от видението на /вечния/ огън, разделя се с отечеството, отмята се от род и близки и окрилена от добродетели, … достига пустинните места.”[20]

В жития на държавни и църковни дейци
Михаил Воинпроизхожда от „род всепочитан и благоверен”, а в религиозно отношение е „пръв сред първите по родовитост християнин”.[21]
Патриарх Йоаким І – /края на ХІІ век – 18.01.1246 г./Родом българин, отгледан и възпитан от „благоверни родители”[22], т. е. принадлежащи към източното православно християнство. В тази насока трябва да се търси влиянието насемейната среда и семейно възпитание на Йоаким, както показва и по-нататъшния път на светеца.
Иларион Мъгленски /ок. 1100г. – ок. 1164 г./Семейното възпитание на Иларион се определя от общественото положение, материалните възможности и християнската принадлежност на неговите родители. Самите родители полагат обет да го дадат в манастир. Насоката на това възпитание оказва влияние върху неговото по-нататъшно развитие.
Архиепископ /Митрополит/ Петър /ок. 1255 – 1326/На 12-годишна възраст го изпращат в манастир[23], като с това родителите предопределят нравствено-религиозната насока на възпитанието му.
Теодосий Търновски /ок. 1300 – 1363 година/

В Пространното житие, посветено на него,Патриарх Калист пише: „Той избягваше всячески беседите на своите сродници…Защото му се струваше, че е по-добре да наскърби родителите си и когото и да е било другиго, нежели малко да отстъпи от преданата любов към бога.”[24]

От цитирания текст ясно се чувства исихасткото отношение към родното място, семейната среда и възпитание.

Ромил Видински /ок. 1310 – ок. 1385/

„… те го възпитаваха в напътствие и поучение господне.”[25], т.е. в духа на източното православно християнство и съответните нравствено-религиозни добродетели.

„…се подчиняваше на учителя, както бе пристойно, той надмина всички деца, влезли преди него в училище. …но и ги учеше да се отказват от обичайните детски игри и неразумни сборища…Не само неговите връстници и съученици се дивяха на този отрокостарец Руско за преждевременния му разум и благоговение, но и самият техен учител…Предмет на техните разговори винаги беше разумът и премъдростта на юношата.”[26]

В жития на мъченици
Георги Нови Софийски /1497 – 1515/

Семейната му среда влияе благотворно и при изграждането на някои нравствено-религиозни добродетели, които виждаме у него: кротост, търпение, смирение, любов и твърдост в отстояване на вяра и народност.

Родителите му го пращат на училище на шест години. След първоначалното образование учи занаят. Възпитанието в дух на принадлежност към българския народ и християнската вяра, омразата към османските поробители го правят устойчив и непреклонен към опитите за потурчване.

Николай /Никола/ Нови Софийски. /ок. 1510 – 1555/

Получава много добро образование и задълбочена богословска подготовка.

„А момчето напредваше по разум и мъдрост и се подчиняваше, както е редно, на своите родители. То им подражаваше във всяко добро дело, сияеше с целомъдрие и ум и пазеше себе си с голямо старание, от детинство се грижеше да се опази в истинската вяра и да върши дела, угодни бога”.[27]

Никола добре познава свещените книги, псалми и молитви, които са задължително учебно съдържание в училищата по това време.

Заключение

В житията често се повтаря историята на светеца, чиито родители дълго време са нямали деца, добили са го трудно и са положили обет да го дадат в манастир, с което предопределят нравствено-религиозното възпитание на детето си.

Обикновено светецът е отгледан и от „благочестиви родители”, т.е. – православни християни, религиозни, правоверни, набожни, благоверни, богобоязливи и добродетелни хора – и още в най-ранна детска възраст се отличава с любов към труда, учението и Бога. Семейната среда влияе благотворно при изграждането на някои нравствено-религиозни добродетели при децата като: кротост, търпение, смирение, любов и твърдост в отстояване на вяра и народност.

В житията на светците откриваме, че децата се дават „да се учат на книги” в подходяща детска възраст. Граматиката или граматическото изкуство се включва в изучаваните през Средновековието седем свободни изкуства – тривиум /граматика, реторика, диалектика/ и квадривиум /аритметика, геометрия, астрономия, музика/.  В Магнаурската школа са се изучавали и чужди езици: елински и римски, сирийски и еврейски. В големите градове на Византийската империя има определена категория частни учители, които срещу заплащане са обучавали кръг от децата на аристокрацията.

Учениците са били подготвяни, освен в граматическо изкуство и езици, и за различни длъжности в църквите и манастирите, като четци, поддякони, дякони и свещеници. Бъдещите светци получават много добро образование и задълбочена богословска подготовка и опознават свещените книги, псалми и молитви, които са задължително учебно съдържание в училищата по това време. Научаването и изпълнението на молитви и песни е заемало съществена част от учебно-възпитателния процес през Средновековието и е важно условия за поддържане и развитие на образователната традиция.

Освен посещенията в училище, по пътя на самостоятелната работа децата се самообразоват и самовъзпитават и в къщи. Те се изграждат като творчески и търсещи личности. В някои жития се посочват конкретни детски игри, практикувани с възпитателна цел. Явно е, че възрастните са разбирали добре ролята на тези обичаи и детски игри като своеобразна подготовка за по-късния живот. Това не е епизодичен, а – целенасочен и организиран процес, с определени традиции.

В житията на някои от светците няма конкретни сведения за получаване на образование в училище, но личи че те получават съответното нравствено-религиозно възпитание /при Прохор Пшински, Иван Рилски, св. Юлияния, Петка Търновска, Никола Нови Софийски/, при което ясно се откроява влиянието на християнската Църква.

Бележки

Житие на Климент Охридски от Теофиклат Охридски. – В Христоматия по история на образованието и педагогическата мисъл в България. Съст. Н. Чакъров. С., 19631 с. 21.

Иванова, Кл. Бележки: Пространно житие на Петка Търновска от Патриарх Евтимий, В: Стара българска литература.т.4. , Житиеписни творби, с. 579.

Кратко житие на Климент Охридски от Димитър Хоматиан. Цит. съч. , с.395.

Кратко житие на Климент Охридски от Димитър Хоматиан. Цит. съч. , с.395.

Кратко житие на Константин-Кирил /Успение Кирилово/.Цит. съч., с.64.

Медински, Е. В: Стара българска литература.т.4. , Житиеписни творби, с. 47.

Мъчение  на Никола Нови Софийски от Матей Граматик, В: Стара българска литература.т.4. , Житиеписни творби, с. 312.

Мъчение на Юлияния. Цит. съч. , с.416.

Народно житие на Гавраил  Лесновски. Цит. съч. , с.172.

Народно житие на Гавраил  Лесновски. Цит. съч. , с.175:569.

Народно житие на Иван Рилски., В: Стара българска литература.т.4. , Житиеписни творби… съст. и ред. Иванова, Кл. , с. 123.

Проложно житие на Константин-Кирил. Цит. съч., с. 67.

Проложно житие на Михаил от Потука –  Михаил Воин, В: Стара българска литература.т.4. , Житиеписни творби, с. 219.

Пространно житие на Иван Рилски от Патриарх Евтимий. Цит. съч. , с.139.

Пространно житие на Константин-Кирил. В: Стара българска литература.т.4. , Житиеписни творби, с. 38.

Пространно житие на Петка Епиватска от дякон Василий. Цит. съч. , с.440.

Пространно житие на Ромил Видински от Григорий Доброписец. Цит. съч. , с.470.

Пространно житие на Филотея Темнишка от Патриарх Евтимий. Цит. съч. , с.204.

[1] Пространно житие на Константин-Кирил. Цит. съч., с. 38.

[2] Кратко житие на Константин-Кирил /Успение Кирилово/.Цит. съч., с.64.

[3] Медински, Е. Цит. съч., с. 47.

[4] Проложно житие на Константин-Кирил. Цит. съч., с. 67.

[5] Кратко житие на Климент Охридски от Димитър Хоматиан. Цит. съч. , с.395.

[6] Пак там.

[7] Житие на Климент Охридски от Теофиклат Охридски. – В Христоматия по история на образованието и педагогическата мисъл в България. Съст. Н. Чакъров. С., 19631 с. 21.

[8] Кратко житие на Климент Охридски от Димитър Хоматиан. Цит. съч. , с.395.

[9] Народно житие на Иван Рилски., В: Стара българска литература.т.4. , Житиеписни творби… съст. и ред. Иванова, Кл. , с. 123.

[10] Пак там.

[11] Пак там, с. 136.

[12] Пак там, с. 137.

[13] Пространно житие на Иван Рилски от Патриарх Евтимий. Цит. съч. , с.139.

[14] Пак там.

[15] Народно житие на Гавраил  Лесновски. Цит. съч. , с.172.

[16] Народно житие на Гавраил  Лесновски. Цит. съч. , с.175:569.

[17] Мъчение на Юлияния. Цит. съч. , с.416.

[18] Пространно житие на Филотея Темнишка от Патриарх Евтимий. Цит. съч. , с.204.

[19] Иванова, Кл. Бележки: Пространно житие на Петка Търновска от Патриарх Евтимий, В: Стара българска литература.т.4. , Житиеписни творби, с. 579.

[20] Пространно житие на Петка Епиватска от дякон Василий. Цит. съч. , с.440.

[21] Проложно житие на Михаил от Потука –  Михаил Воин, В: Стара българска литература.т.4. , Житиеписни творби, с. 219.

[22] Проложно житие на Патриарх Йоаким Първи, В: Стара българска литература.т.4. , Житиеписни творби, с. 87.

[23] Пак там, с. 110.

[24] Пространно житие на Теодосий Търновски от Патриарх Калист, В: Стара българска литература.т.4. , Житиеписни творби, с. 445.

[25] Пак там.

[26] Пространно житие на Ромил Видински от Григорий Доброписец. Цит. съч. , с.470.

[27] Мъчение  на Никола Нови Софийски от Матей Граматик, В: Стара българска литература.т.4. , Житиеписни творби, с. 312.

Източник: nauka.bg