Tarantula_galaxy

Космическият телескоп на NASA и ESA Hubble Space Telescope е заснел изключителен образ на част от известната мъглявина Тарантула, голям звездообразуващ облак от газ и прах в съседната на нашата галактика, Големия Магеланов облак. На тази снимка се вижда в близък план централната част на галактиката Тарантула, ярко светеща и с йонизиран газ и млади звезди.

Частта на мъглявината видяна от камера на Хъбъл се кръстосва с прах и газ от последната свръхнова звезда, чиито останки включват NGC 2060, обект, видим по-горе и в ляво от центъра на този образ, който съдържа най-яркия познати пулсар. Обектът NGC 2060 е като „ухапан” от „тарантулата”.

В края на мъглявината, извън рамката, по-долу и в дясно, лежат останките на свръхновата SN1987a, най-близката до Земята свръхнова звезда, част от звезден куп. “Хъбъл” и други телескопи са я „шпионирали” редовно, тъй като след като се е взривила през 1987 г., всяка следваща визита показва разширяване на ударната вълна и запалване на газ около звездата, като така е създадена перлена огърлица от нажежени „перли” газ около останките на звездата.

Наред с умиращите звезди, мъглявината Тарантула е пълна и с млади звезди, които са се формирали от водороден газ. Тези прохождащи звезди ще блеснат с интензивна ултравиолетова светлина, която заради йонизирания газ ще светне червено. Светлината е толкова силна, че въпреки че е на около 170 000 светлинни години от нас, и извън Млечния път, мъглявината Тарантула се вижда без телескоп в безлунна нощ от Земята. Тази мъглявина може и да е далеч от нас, но тя е най-светлият пример от този тип, който астрономите наблюдават в нашата Вселена.

Компактен и изключително ярък звезден куп – RMC 136 – се намира по-горе в ляво от това поле, като предоставя голяма част от радиацията, виновна за многоцветното сияние. Доскоро астрономите спореха дали източникът на интензивната светлина е плътно струпване на звезди или е неизвестен вид супер-звезда, хиляди пъти по-голяма от Слънцето. Финните детайли, разкрити от “Хъбъл” и от най-новото поколение наземни телескопи, доказват, че това е звезден куп.

Но дори и ако мъглявината Тарантула не съдържа хипотетичната супер-звезда, тя е домакин на някои екстремни явления, което я правят популярна цел за телескопите. Там се намира звездата RMC 136a1, която е най-тежката, открита до сега – около 300 пъти масата на Слънцето. Тази тежка категория звезди е предизвикателство за астрономите.

Мъглявината Тарантула (известна и като NGC 2070) е част от Големия Магеланов облак. Той първоначално е бил смятан за звезда, но през 1751 г. е признат за мъглявина. Мъглявината се вижда на фона на съзвездието Златна риба в южното полукълбо.

По материали от:
http://www.sciencedaily.com/
http://en.wikipedia.org/wiki/Tarantula_Nebula
Снимки:
spacetelescope.org