system of the planet Saturn

„Касини-Хюйгенс“ е съвместен проект на НАСА, Европейската космическа агенция и Италианската космическа агенция. 

Нов анализ на данните от космическия кораб на НАСА „Касини“ предполага, че спътниците и пръстените на планетата Сатурн са като… леко износени винтидж стоки от времето на раждането на нашата Слънчева система. Въпреки че повърхността им е „тонирана” от скорошни „замърсявания”, възрастта на тези тела е повече от 4 000 000 000 години. Те са от около времето, в което планетните тела в нашия „квартал“ на Вселената започнали да се оформят от протопланетна мъглявина, чийто облак, съставен от протопланетен материал все още бил в орбита около Слънцето, което вече било действаща звезда.

Водещият автор на изследването Джанрико Филаконе от Националния астрофизичен институт на Италия отбелязва, че новия анализ на данните за системата на Сатурн хвърля светлина върху химическата и физическата еволюция на цялата Слънчева система. Разбирането на тази еволюция изисква изучаването на само на спътниците или пръстените, но – и на взаимодействието между тези обекти.

Използваният нструмент VIMS (картографиращ спектрометър, работещ във видимия и в инфрачервения диапазон) дава информация за това, как по системата на Сатурн са разпределени водният лед и цветовете (които се смятат за признаци на неводен и органичен материал). И показанията на спектрометъра във видимата част показват, че оцветяването на пръстените и луните е повърхностно.

В инфрачервения диапазон VIMS е открил и огромни количества воден лед – прекалено много, за да се смята за донесен от комети или метеорити. Затова учените са направили извода, че ледът се е формирал в самото начало на образуването на Слънчевата система, тъй като Сатурн се върти извън пределите на т.нар. ледни линии. Условията във външната част на Слънчевата система благоприятстват съхраняването на водния лед (смятайте я за космически фризер). От вътрешната страна на тази линия водният лед и другите летящи вещества се разсейват доста по-лесно под действието на слънчевата топлина.

Цветната „патина” върху частиците на пръстените и луните съответства на тяхното разположение в системата на Сатурн. Така Енцелад избелва (или „варосва“) всичко наоколо с огромните си гейзери, от които в околното пространство се изхвърля воден лед. А колкото по-далече от Сатурн са спътниците, толкова по-червена е тяхната повърхност заради Феба – обект, дошъл тук от пояса на Кайпер и разсейващ наоколо червен прах (особено „страдат“ от това спътниците Хиперион и Япет).

Метеоритните дъждове извън пределите на Сатурн са придали на някои участъци от пръстените (основно – на пръстен В) червеникав оттенък. Според учените това е окисление на желязо или полициклични ароматни въглеводороди, прародители на по-сложни органични молекули.

Една от най-големите изненади на това проучване е аналогичната червеникава окраска на картофоподобния спътник Прометей и съседните частици от пръстена. Другите луни в този район са бели. Според Бони Бурати от Лабораторията за реактивно движение на НАСА, Прометей е образуван от материали от пръстена. Смята се, че частиците на пръстените са остатъци от разрушени спътници. Но, изглежда, е възможно и обратното – спътник на планетата да е формиран от материали от пръстен.

„Изследването на пръстените и луните на Сатурн ни дава възможността от „птичи поглед“ да наблюдаваме сложните процеси, извършващи се в в системата на Сатурн,

а може би – и в еволюцията на планетарни системи. Как изглежда и как се развива даден обект зависи много от неговото разположение в планератната система.“, казва Линда Спилкер, участничка в изследването.

Автор: Неделин Бояджиев
По материали от:
http://www.sciencedaily.com/
http://www.jpl.nasa.gov/