Празникът на Светите 40 мъченици от Севастия е навлязъл дълбоко в бита на българите. Той е бил особено почитан през Средновековието. За това говорят множеството домашни и чужди извори.

Най-известния от тях е Търновската колона на цар Иван Асен ІІ ( 1218-1241г. ). В нея е отбелязана паметната победа на българския владетел при Клокотница. Там на 9.ІІІ. 1230г. българският цар нанесъл голямо военно поражение на Епирския деспот Теодор Комнин.

Иван Асеновата колона е открита в царската църквата „ Св. 40 мъченици ” в старата българска столица Търново.

Освен това с тази църква е свързана една от старите легенди. Тя гласи, че в нощта на 8 срещу 9.ІІІ. се появяват духовете на владетелите и владетелките на Второто българско царство, които са погребани там. Дори това да не е вярно, тя е една от многото легенди, които са крепили българите през вековете на турското робство.

Според старата християнска житиейна традиция светите 40 мъченици са били римски войни, които тайно изповядвали християнството. Техния полк е бил разположен в малоазиатския град Севастия. След като биват разкрити са подложени на жестоки мъчения. Загиват 40 войни. Това става през 320г.от н.е. Няколко години преди официалното признаване на християнството и края на гоненията на ранните християни. Православната църква по-късно ги канонизира.

В българските религиозни вярвания – представата за 40-те светци войни се трансформира в младенци. Така сред старите българи празника е известен като младенци. Народното поверие гласи, че на този празник идват щъркелите. Самите щъркели са почитани от българите. Те са свързани с децата. И днес много хора помнят как техните баби са им казвали, че щъркелът ги е донесъл. Смята се, че къща или двор където гнезди семейство щъркели е запазено от магии. Техните яйца също имат магическа сила.

На свети 40 се изпълняват редица религиозни ритуали и обреди. Те са изпълнявани преди всичко от деца. В обредните песни се отправят различни молби към щъркелите. Като например следната молба:

„ … Щърко ле, щърко ле!
Щръкни кола под кола,
Да береме камъне,
Да правиме мостове,
Да ни идат гостове!… ”
( Димитър Маринов „ Народна вяра ”, стр.150 )

Старите българи са вярвали, че тези деца, които извършели тези ритуали, когато пораснат няма ги сполетят болести свързани с кръста.

Отново според народната традиция децата трябва да се отъркалят в тревата. Това обаче трябва да стане преди изгрев слънце. Това се прави за здраве. Въобще на този ден е на почит здравето на децата, тъй като те са най-уязвими от болести.

На този ден се приготвят специални обредни питки наречени младенци. Този обреден хляб се намазвал с мед и така се раздавал по подобие на питките, които се раздават за здраве на Св. Харалмпи. Това се прави с цел да се умилостиви баба Шарка. Както в миналото, така и днес много от децата са боледували или боледуват от дребна и едра шарка. Едрата шарка някога е нанасяла големи вреди на хората, които са я преболедували. Често пъти хората са умирали от тази болест. Но ако случайно човек е оцелявал, то той е бивал обезобразен от нея. Затова хората в миналото са се отнасяли със страхопочитание към нея.

Празника на Свети 40 мъченици е свързан и с представата на българите за настъпващата пролет. Народната вяра гласи, че на този ден Господ забива 40 или 140 нагорещени шиша в земята. Той удря с тях земята за да се затопли. Тогава хората са смятали, че слънцето вече се обръща към лято.

В българския традиционен календар има празници, които само сме ги чували или знаем много малко за тях. Към тази група спада и празника на Св. 40 мъченици. Надявам се , чрез този материал да извадя отново на бял свят позабравената ритуално-обредна практика характерна за този традиционен празник.

предишна статияСирни Заговезни 5.ІІІ.
Следваща статияСвети Герман 12.v