Непосредствено след признаването на християнството като държавна религия на територията на Византия се появяват и първите ереси. Те бързо се разпространяват. Тези ереси намират последователи във всички слоеве на обществото.

Един от най-известните еретици е александрийския свещеник Арий. Той е живял и починал в кр. на ІІІ и нач. на ІV век . Арианството е най-голямото еретическо учение в ранната история на църквата. То е подкрепяно дори от императорите Константин Велики (305-337 г.) и неговия син Костанций ІІ (337-361 г.). Учението на александриеца Арий се обосновавало на по-старите философски течения. През онази епоха античната езическа философия е била все още силна. Голямо влияние върху възгледите на Арий и неговите последователи оказват философията на неоплатониците. Според църковните канони това протеворичи на християнските догми. Това противопоставяне между ортоксалния клир и арианите довежда до обявяването на аринството за ерес на Втория вселенски събор в Константинопол през 381 г.

Така след смъртта на импероторите Костанций ІІ и Юстин І привържениците на Арий са подложени на преследване от Цариградската патриаршия. Те намират подкрепа в лицето на римския първосвещенник.

Проблемите на източната църква не свършват дотук. Тъкмо е било преодоляно влиянието на арианството в Източната римска империя – Византия. В столицата ъ Константинопол се появяват първите признаци на назряващия иконоборчески конфликт.

Корените на този конфликт се крият в оцелелите дохристиянски вярвания на първите християни. Много от приелите новата религия продължавали да почитат старите езически идоли. С налагането на християнството като държавна религия в империята нравите на хората не са се променили.

Икопочитанието е било разпространено предимно сред низшите слоеве на обществото. Превържениците на иконите намират подкрепа от страна на църквата. Самата църква е заинтересована от търговията с икони. По този начин в църковната хазна влизат значителни средства.Така църквата и в частност манастирите се превръщат от най-заможните поземляни собственици в империята. Тенденцията към забогатяване на едрата църковна аристокрация среща отпор от страна на държавата.

Византийските владетели са изправени пред трудна задача. Те виждат в засилената икономическа мощ на гръцката църква не само отслабването на тяхната власт, но и отслабването на самата държава. Така император Константин ІV Погонат ( 650-685 г.) е едни от първите държавници, които започват борба с иконопоклоничеството. Според него и наследника му на трона Лъв ІІІ Исавър (675-741 г.) почитта към иконите се свързва със старото езическо идолопоклоничество. През призмата на техните възгледи поклонниците на иконите биват възприети като нови идолопоклоници или еретици. Това тяхно схващане е добре дошло оправдание за тяхните по-нататъшни действия.

Тяхната борба с това религиозно явление е предизвикано и от увеличаването на манастирското братство. От увеличаването броя на монасите губи държавата. Нейните загуби не са само финансови. През този период Византия губи и жива сила. Много младежи масово напускат войската и се замонашват.

След като губи държавата следователно губи и църквата, защото хората, които защитават държавните граници намаляват.

Вътрешната държавна политика на Константинополските владетели и техните правителства срещат съпротива от страна на патриаршията. По това време патриарх в Константинопол е Герман.

Патриарх Герман е роден в семейството на византийски сенатор. От малък е възпитаван според църковните канони. Поради финансовите възможности на семейството си той получава солидно образование. Той е избран за патриарх през 714 г.

Неговата антииконоборческа позизиция става причина за неговото насилствено остраняване. Така Лъв ІІІ Исавър го принуждава през 730г. да се откаже от патриаршеския сан. След тази година информация за живота на патриарх Герман липсва. Предполага се, че той е убит по заповед на василевса.

Тази политика на императора е продиктувана от отслабналата военна сила на държавата и непосредствената арабска опасност.

Свети Герман
12.V

Непосредствено след признаването на християнството като държавна религия на територията на Византия се появяват и първите ереси. Те бързо се разпространяват. Тези ереси намират последователи във всички слоеве на обществото.

Един от най-известните еретици е александрийския свещеник Арий. Той е живял и починал в кр. на ІІІ и нач. на ІV век . Арианството е най-голямото еретическо учение в ранната история на църквата. То е подкрепяно дори от императорите Константин Велики ( 305-337г. ) и неговия син Костанций ІІ (337-361г.). Учението на александриеца Арий се обосновавало на по-старите философски течения. През онази епоха античната езическа философия е била все още силна. Голямо влияние върху възгледите на Арий и неговите последователи оказват философията на неоплатониците. Според църковните канони това протеворичи на християнските догми. Това противопоставяне между ортоксалния клир и арианите довежда до обявяването на аринството за ерес на Втория вселенски събор в Константинопол през 381 г.

Така след смъртта на импероторите Костанций ІІ и Юстин І привържениците на Арий са подложени на преследване от Цариградската патриаршия. Те намират подкрепа в лицето на римския първосвещенник.

Проблемите на източната църква не свършват дотук. Тъкмо е било преодоляно влиянието на арианството в Източната римска империя – Византия. В столицата ъ Константинопол се появяват първите признаци на назряващия иконоборчески конфликт.

Корените на този конфликт се крият в оцелелите дохристиянски вярвания на първите християни. Много от приелите новата религия продължавали да почитат старите езически идоли. С налагането на християнството като държавна религия в империята нравите на хората не са се променили.

Икопочитанието е било разпространено предимно сред низшите слоеве на обществото. Превържениците на иконите намират подкрепа от страна на църквата. Самата църква е заинтересована от търговията с икони. По този начин в църковната хазна влизат значителни средства.Така църквата и в частност манастирите се превръщат от най-заможните поземляни собственици в империята. Тенденцията към забогатяване на едрата църковна аристокрация среща отпор от страна на държавата.

Византийските владетели са изправени пред трудна задача. Те виждат в засилената икономическа мощ на гръцката църква не само отслабването на тяхната власт, но и отслабването на самата държава. Така император Константин ІV Погонат (650-685 г.) е едни от първите държавници, които започват борба с иконопоклоничеството. Според него и наследника му на трона Лъв ІІІ Исавър (675-741г.) почитта към иконите се свързва със старото езическо идолопоклоничество. През призмата на техните възгледи поклонниците на иконите биват възприети като нови идолопоклоници или еретици. Това тяхно схващане е добре дошло оправдание за тяхните по-нататъшни действия.

Тяхната борба с това религиозно явление е предизвикано и от увеличаването на манастирското братство. От увеличаването броя на монасите губи държавата. Нейните загуби не са само финансови. През този период Византия губи и жива сила. Много младежи масово напускат войската и се замонашват.

След като губи държавата следователно губи и църквата, защото хората, които защитават държавните граници намаляват.

Вътрешната държавна политика на Константинополските владетели и техните правителства срещат съпротива от страна на патриаршията. По това време патриарх в Константинопол е Герман.

Патриарх Герман е роден в семейството на византийски сенатор. От малък е възпитаван според църковните канони. Поради финансовите възможности на семейството си той получава солидно образование. Той е избран за патриарх през 714 г.

Неговата антииконоборческа позизиция става причина за неговото насилствено остраняване. Така Лъв ІІІ Исавър го принуждава през 730 г. да се откаже от патриаршеския сан. След тази година информация за живота на патриарх Герман липсва. Предполага се, че той е убит по заповед на василевса.

Тази политика на императора е продиктувана от отслабналата военна сила на държавата и непосредствената арабска опасност.

Култа към св. Герман заема важно място в традиционната вяра на българите. Според българската традиция този светец се възприема като един от покровителите на градушките наред със св. Вартоломей и св. Илия.

С този традиционен празник е свързан цял ритуален коплеск от действия, които се извършват обикновено по време на суша.

В деня на св. Герман Градушкар се прави глинена мъжка кукла-наречена по името на светеца.

Тези ритуални действия са разпространени предимно в Северна България. След като е направена тази глинена фигуррка, тя бива поставена върху носило или саван. Участниците в ритуала отиват до място, което се намира близо до водоизточник. Там те следват до най малка подробност българските погребални обичаи. По време на самото опело се израчат следните думи: „умря Герман от суша за киша”. Но този ритуал макар и в по-редки случаи се извършва и когато годината е кишева. Тогава се изричат думите: – „умря Герман от каша за суша”.

След като се опей ритуалната кукла се погребва именно до реката. Като се извърши и това последно действие започва общоселско веселие.

Въпреки, че св. Герман е християнски светец, то произхода на неговия култ има тракийски произход. Според някои учени като проф. Стоян Генчев – обредната куклата Герман изобразява млад несемеен мъж, т.е. ерген. Това не е случайно. По този начин има по-голяма вероятност да бъде чута молбата на хората от Господ.

От написаното дотук става ясно, че чрез култа на св. Герман се запазват стари езически традиции, които са играли важна рола в старобългарското общество. Те оцеляват и след приемането на християнството. Свети Герман 12.V

Непосредствено след признаването на християнството като държавна религия на територията на Византия се появяват и първите ереси. Те бързо се разпространяват. Тези ереси намират последователи във всички слоеве на обществото.

Един от най-известните еретици е александрийския свещеник Арий. Той е живял и починал в кр. на ІІІ и нач. на ІV век . Арианството е най-голямото еретическо учение в ранната история на църквата. То е подкрепяно дори от императорите Константин Велики ( 305-337г. ) и неговия син Костанций ІІ (337-361г.). Учението на александриеца Арий се обосновавало на по-старите философски течения. През онази епоха античната езическа философия е била все още силна. Голямо влияние върху възгледите на Арий и неговите последователи оказват философията на неоплатониците. Според църковните канони това протеворичи на християнските догми. Това противопоставяне между ортоксалния клир и арианите довежда до обявяването на аринството за ерес на Втория вселенски събор в Константинопол през 381 г.

Така след смъртта на импероторите Костанций ІІ и Юстин І привържениците на Арий са подложени на преследване от Цариградската патриаршия. Те намират подкрепа в лицето на римския първосвещенник.

Проблемите на източната църква не свършват дотук. Тъкмо е било преодоляно влиянието на арианството в Източната римска империя – Византия. В столицата ъ Константинопол се появяват първите признаци на назряващия иконоборчески конфликт.

Корените на този конфликт се крият в оцелелите дохристиянски вярвания на първите християни. Много от приелите новата религия продължавали да почитат старите езически идоли. С налагането на християнството като държавна религия в империята нравите на хората не са се променили.

Икопочитанието е било разпространено предимно сред низшите слоеве на обществото. Превържениците на иконите намират подкрепа от страна на църквата. Самата църква е заинтересована от търговията с икони. По този начин в църковната хазна влизат значителни средства.Така църквата и в частност манастирите се превръщат от най-заможните поземляни собственици в империята. Тенденцията към забогатяване на едрата църковна аристокрация среща отпор от страна на държавата.

Византийските владетели са изправени пред трудна задача. Те виждат в засилената икономическа мощ на гръцката църква не само отслабването на тяхната власт, но и отслабването на самата държава. Така император Константин ІV Погонат (650-685 г.) е едни от първите държавници, които започват борба с иконопоклоничеството. Според него и наследника му на трона Лъв ІІІ Исавър (675-741г.) почитта към иконите се свързва със старото езическо идолопоклоничество. През призмата на техните възгледи поклонниците на иконите биват възприети като нови идолопоклоници или еретици. Това тяхно схващане е добре дошло оправдание за тяхните по-нататъшни действия.

Тяхната борба с това религиозно явление е предизвикано и от увеличаването на манастирското братство. От увеличаването броя на монасите губи държавата. Нейните загуби не са само финансови. През този период Византия губи и жива сила. Много младежи масово напускат войската и се замонашват.

След като губи държавата следователно губи и църквата, защото хората, които защитават държавните граници намаляват.

Вътрешната държавна политика на Константинополските владетели и техните правителства срещат съпротива от страна на патриаршията. По това време патриарх в Константинопол е Герман.

Патриарх Герман е роден в семейството на византийски сенатор. От малък е възпитаван според църковните канони. Поради финансовите възможности на семейството си той получава солидно образование. Той е избран за патриарх през 714 г.

Неговата антииконоборческа позизиция става причина за неговото насилствено остраняване. Така Лъв ІІІ Исавър го принуждава през 730г. да се откаже от патриаршеския сан. След тази година информация за живота на патриарх Герман липсва. Предполага се, че той е убит по заповед на василевса.

Тази политика на императора е продиктувана от отслабналата военна сила на държавата и непосредствената арабска опасност.

Непосредствено след признаването на християнството като държавна религия на територията на Византия се появяват и първите ереси. Те бързо се разпространяват. Тези ереси намират последователи във всички слоеве на обществото.

Един от най-известните еретици е александрийския свещеник Арий. Той е живял и починал в кр. на ІІІ и нач. на ІV век . Арианството е най-голямото еретическо учение в ранната история на църквата. То е подкрепяно дори от императорите Константин Велики (305-337 г.) и неговия син Костанций ІІ (337-361г.). Учението на александриеца Арий се обосновавало на по-старите философски течения. През онази епоха античната езическа философия е била все още силна. Голямо влияние върху възгледите на Арий и неговите последователи оказват философията на неоплатониците. Според църковните канони това протеворичи на християнските догми. Това противопоставяне между ортоксалния клир и арианите довежда до обявяването на аринството за ерес на Втория вселенски събор в Константинопол през 381 г.

Така след смъртта на импероторите Костанций ІІ и Юстин І привържениците на Арий са подложени на преследване от Цариградската патриаршия. Те намират подкрепа в лицето на римския първосвещенник.

Проблемите на източната църква не свършват дотук. Тъкмо е било преодоляно влиянието на арианството в Източната римска империя – Византия. В столицата ъ Константинопол се появяват първите признаци на назряващия иконоборчески конфликт.

Корените на този конфликт се крият в оцелелите дохристиянски вярвания на първите християни. Много от приелите новата религия продължавали да почитат старите езически идоли. С налагането на християнството като държавна религия в империята нравите на хората не са се променили.

Икопочитанието е било разпространено предимно сред низшите слоеве на обществото. Превържениците на иконите намират подкрепа от страна на църквата. Самата църква е заинтересована от търговията с икони. По този начин в църковната хазна влизат значителни средства.Така църквата и в частност манастирите се превръщат от най-заможните поземляни собственици в империята. Тенденцията към забогатяване на едрата църковна аристокрация среща отпор от страна на държавата.

Византийските владетели са изправени пред трудна задача. Те виждат в засилената икономическа мощ на гръцката църква не само отслабването на тяхната власт, но и отслабването на самата държава. Така император Константин ІV Погонат (650-685 г.) е едни от първите държавници, които започват борба с иконопоклоничеството. Според него и наследника му на трона Лъв ІІІ Исавър (675-741 г.) почитта към иконите се свързва със старото езическо идолопоклоничество. През призмата на техните възгледи поклонниците на иконите биват възприети като нови идолопоклоници или еретици. Това тяхно схващане е добре дошло оправдание за тяхните по-нататъшни действия.

Тяхната борба с това религиозно явление е предизвикано и от увеличаването на манастирското братство. От увеличаването броя на монасите губи държавата. Нейните загуби не са само финансови. През този период Византия губи и жива сила. Много младежи масово напускат войската и се замонашват.

След като губи държавата следователно губи и църквата, защото хората, които защитават държавните граници намаляват.

Вътрешната държавна политика на Константинополските владетели и техните правителства срещат съпротива от страна на патриаршията. По това време патриарх в Константинопол е Герман.

Патриарх Герман е роден в семейството на византийски сенатор. От малък е възпитаван според църковните канони. Поради финансовите възможности на семейството си той получава солидно образование. Той е избран за патриарх през 714 г.

Неговата антииконоборческа позизиция става причина за неговото насилствено остраняване. Така Лъв ІІІ Исавър го принуждава през 730 г. да се откаже от патриаршеския сан. След тази година информация за живота на патриарх Герман липсва. Предполага се, че той е убит по заповед на василевса.

Тази политика на императора е продиктувана от отслабналата военна сила на държавата и непосредствената арабска опасност.

Тези традиции продължават да се спазват до ден днешен.

предишна статияСв. 40 мъченици 9.ІІІ
Следваща статияСреща с писател: Джон Грийн