Finding-the-Asteroids-That-Threaten-EarthИзображението показва преминаването на астероид 2012 DA14 през Земно-лунната система на 15 Февруари 2013. 

Със създаването на космически телескоп, който „дебне“ за астероиди, фондацията B612 има за цел да проследи хилядите непознати астероиди , които могат да се окажат потенциална заплаха за Земята.

През март 2013 г. астероид с размерите на едно и половина футболни игрища прелетя на около 240 000 мили от Земята. Ако тази космическа скала беше ударила земната повърхност, щеше да изравни със земята област с размера на Залива Сан Франциско. Ако астероидът беше паднал в Тихия океан, ударът щеше да изпрати цунами към всичките му брегове.

Но това, което е наистина притеснително за точно този астероид, наречен 2013 ET, е че никой нямаше идея че се е насочил към земята преди 3-ти март 2013 г.

Скот Хъбард, професор-консултант по аеронавтика и астронавтика в Станфорд мисли, че можем да направим нещо по отношение на това. Хъбард, бивш директор на центъра за изследване на НАСА – Еймс, е също и програмен архитект за фондацията B612, която има за цел да проследи стотиците хиляди непознати астероиди, които могат да са потенциална заплаха за Земята.

Много астероиди, които преминават в близост до Земята подобно на 2013 ET или 2012 DA14, астероидът с размери на футболно игрище навлязъл в орбитата на комуникационните сателити на Земята през февруари същата година, имат необичайно дълги орбити.

Има около милион от тези близки до Земята астероиди, които са с дължина над 100 метра (300 фута). Но понеже те са сравнително малки и прекарват много време далеч от Земята, обикновено учените ги намират само по случайност.

„Знаем че около 90 до 95 процента от астероидите са по-дълги от километър,“ казва Хъбард.“ Но ние познаваме само около 1 процент от астероидите, които са в диапазона до 100м.“

Това е притеснително, имайки в предвид, че сблъсъкът със 100-метров астероид ще бъде еквивалентен на детонирането на 100 мегатонова водородна бомба.

Първата стъпка напред към защитаването на планетата от тези астероиди, според Хъбард е да ги открием. С тази цел B612 започва кампания за набиране на публични средства за построяването на космически телескоп, ловец на астероиди наречен „Сентинел“ (англ.Страж) 

Близките до Земята астероиди са особено трудни за забелязване. В допълнение на това, че са относително малки, те са изградени главно от черен въглерод, така че сливат с черния фон на космоса. Бивайки в тъмни цветове, скалите абсорбират и значително количество топлина, което обаче ще ги направи по-очевидни за инфрачервените детектори планирани за уреда Сентинел.

„След като засечем астероид и го проследим за достатъчно дълго време за да можем да предскажем орбитата му, можем да приложим законите на физиката и да знаем къде ще бъде въпросния астероид след 50 или 100 години,“ каза Хъбард.

Използвайки този метод, Сентинел , чиято цена е около 450 милиона долара за построяването и изстрелването, трябва да открие почти всички астероиди по-големи от 140м, и около половината от тези с големина между 50 и 140 м.

„Фундаменталната технология която е нужна да се постигне това, съществува, ние просто трябва да демонстрираме, че детекторите са достатъчно чувствителни и са толкова прецизни, колкото ни е необходимо,“ каза още той.“Ние използваме наученото от два предишни космически телескопа – Кеплер, използван за откриването на екзопланети, и Шпитцер, който е инфрачервен телескоп. За сега всичко това изглежда доста възможно, но се нуждаем от прототип за да сме сигурни в дизайна.“

В случай, че Сентинел открие астероид на път към сблъсък със Земята, Хаябуса и космическото съоръжение за сериозни сблъсъци (с астероиди и комети) ще представи базова стратегия, за отразяване на сблъсъка: а именно да изпратим нещо по негова посока.

„Нужно е единствено да променим скоростта му с тази на една мравка, и с годините неговия курс ще се промени достатъчно, така че да пропусне Земята, не се нуждаем от атомна бомба, за да направим това.

Друг план включва „отклоняване на гравитацията“ , процес който представлява изпращане на обект в близост до астероида. Гравитационната интеракция между астероида и обекта измества скоростта на небесното тяло съвсем малко, но това изместване се увеличава с времето и астероида евентуално пропуска Земята.

Но нито едно от тези две решения няма да е възможно ако не знаем, че астероида се е насочил към нас поне няколко години предварително, и това прави инициативи от рода на Сентинел много по-важни.

Източник: Бйорн Кери, Станфорд Нюз
http://scitechdaily.com

Image: NASA/JPL-Caltech; B612 Foundation
Изображение: NASA/JPL-Caltech, Фондация B612

 

предишна статияПърво биологично доказателство за свръхнова
Следваща статияЕксплозии с големина на планета при Венера