rozovo-maslo

За много чужденци розата е символ на България.

Родината на маслодайната роза всъщност е Югозападна Азия, където тя се отглеждала предимно като декоративно растение. Отглеждането на рози за индустриални цели започнало още през 9ти век в Индия и Египет. За първи път розово масло е получено чрез двойна дестилация през 16 век. През 18ти век маслодайната роза е пренесена в България през Турция и отглеждането й започва в района на Казанлък.

Казанлъшката роза, т.нар. rosa damascena е многогодишно храстовидно растение, което достига на височина до 1,50 м. Розовите насаждения започват да цъфтят 2 години след засаждането си и цъфтежът им продължава 20-30 дни.
Розовото масло се добива от розовите цветове. Те трябва да се берат рано сутрин (между 5 и 9 часа), преди да се е изпарила росата, защото тогава от тях се добива най- голямо количество масло. Цветовете трябва да бъдат преработени веднага. Смесват се с вода в съотношение 1:4 и се загряват в дестилационни камери. Процесът на дестилация се извършва 2 пъти. За получаването на 1 литър розово масло са необходими 3-3,5 тона червени или 5-6 тона бели цветове. Ето защо на световните пазари розовото масло е по- скъпо от златото. Същевременно то е и една от най- търсените стоки, тъй като е основна суровина за производството на висококачествени парфюми и лекарства. В България розовото масло се съхранява в трезорите на Националната банка.

Подбалканската котловина, скътана между Стара планина на север и Средна гора на юг, която предлага благоприятни условия за отглеждането на маслодайна роза, е една от най-големите розови градини не само в България, но и в света.

предишна статияБългарските въздушни войски през Първата Световна Война
Следваща статияПървата Нобелова награда за тази година – по физиология и медицина