landslide

Доста форми в релефа на земната суша са свързани с придвижването на  скални и почвени материали надолу по склоновете, за което главна роля  играе гравитацията, позната още като сила на тежестта. Тази сила действа непрекъснато, но преместването може да настъпи само тогава, когато скалните и почвените материали не могат повече да се задържат в  първоначалното си положение. За да се осъществи този процес, е необходима предварителна подготовка. От голямо значение е изветрянето на скалите, което нарушава тяхното сцепление. Важно значение имат също подпочвените и почвените води, които намаляват устойчивостта на скалите и почвите. Процесът на преместването може да бъде ускорен и при обилно  овлажняване, земетресения, от намесата на човека.

Придвижването на материалите по склона може да стане чрез падане,  плъзгане или във вид на пластично течение. Скоростта на движението е  много различна. Тя зависи преди всичко от наклона на склоновете. При  наклони до 0,5—1°, а понякога и до 2—3°, не се наблюдава преместване на  материалите.

Придвижването на материалите се осъществява в два основни случая. При  първия случай този процес се предизвиква само от гравитацията. При втория случай гравитационното преместване е подпомогнато от  подпочвените и почвените води.
Склоновете, по които може да стане придвижването на скални и почвени  материали, заемат близо 70% от площта на земната суша. Това са склонове  с различни наклони, понякога достигащи максимална стойност 90°. Като се има предвид това, интересно е да се отбележи, че най-голям дял се пада  на склоновете с наклони до 15°, а най-малък на тези, чиито наклони  надминават 35°

Различават ли се сипеите от каменните морета?

landslide5И двете форми се образуват от падането на изветрели скални продукти.  Сипеите се наблюдават много често в подножията на стръмните планински или долинни склонове. Те представляват конусовидно натрупани скални късове с различна големина, но с преобладаващ диаметър на късовете  около 8-10 см. Под стръмните планински върхове се намират един до друг  сипейни конуси. Те оформят сипейни венци.
Каменните морета се образуват в подножието на стръмните склонове във  високите планини, изградени от масивни скали. Тези морета се състоят от натрупани едри скални блокове с диаметър обикновено до 1 м. Каменните морета заемат голяма площ. Понякога дължината им надминава 1—2 км, а  ширината — 500—600 м. У нас каменни морета има в Рила, Пирин, Витоша,  Стара планина.

Морени ли са “Морените” на Витоша?  

moreni02По протежение на речните долини в планините, изградени от масивни  скали, може да се срещне значително количество натрупани големи скални блокове, някои от които имат диаметър повече от 3 м. Това са каменните  реки. Някъде долу, между блоковете, скрито се провират водите на реката.
Каменните реки са резултат от изветрянето. Блоковете могат да попаднат  в речната долина от съседните склонове. Но те могат да се образуват и  на място, като по-късно претърпяват слабо преместване. Такива са каменните реки на Витоша, най-представителни от които са тези в  местността Златни мостове. Заоблената форма на блоковете се дължи на  сферичното изветряне на сиенитните скали. Много туристи и любители на  природата неправилно наричат каменните реки на Витоша „морени”.  Каменните реки нямат нищо общо с ледниковите наслаги.

Защо са опасни срутищата?

Срутищата се образуват в подножията на стръмните планински или долинни  склонове при внезапно откъсване на скални маси. Скалната маса се  придвижва свободно по склона за кратко време — в продължение на няколко минути. Срутвания се получават там, където склоновете са изградени от изветрели скали с наличие на пукнатини. Откъснатата скална маса се движи с голяма скорост, преобръща се по склона, чува се своеобразен  шум. Скалната маса се надробява и постепенно губи своята цялост. Достигайки подножието, материалите обикновено се разстилат. Ако  скалните материали навлязат в много тясна и стръмна долина, те не остават на място, а продължават надолу и понякога могат да пропътуват  разстояние до 10—12 км.
Големите срутища силно видоизменят релефа на сушата. През 1881 г. в  Швейцарските Алпи, в близост до селището Елм, се откъснали скални маси  от склон с наклон 70°. Срутилите се материали имали обем 10 млн.куб.м.  Само за 2 минути те се натрупали на площ от 8 кв.км.

Heavy-rain-in-Brazil1Силен ефект е имало срутването през 1906 г. в Алпите, в планината Росберг. Срутището имало дължина 4 км, ширината му била повече от 300  м, а дебелината му надхвърляла 30 м.
В Източен Памир на височина малко повече от 3000 м се намира известното  Сарезко езеро. То е възникнало в резултат на голямо срутване. Събитието  станало през 1911 г. Смъкналата се от планинския склон скална маса била  не по-малко от 3 милиарда куб. м. Тя преградила долината на р. Мургаб.  Не след дълго се образувало езерото, което има дължина 80 км и ширина  75 км.
Любопитен е случаят със срутването в планината Дариворз на територията  на Таджикска. Ето какво разказва един местен жител: „Това стана на 24  април 1964 г. Част от планината Дариворз се откъсна и неочаквано скалните маси рухнаха в р. Зеравшан. Катастрофата беше станала там, където склонът имаше пукнатини. Причина за срутването вероятно бяха и дъждовете, които валяха тук цял месец. Водата на р. Зеравшан се спря и образува езеро.” Образуваната преграда е имала височина 250 м и ширина  600 м.

Как се движат свлачищата?

Свлачищата  се получават от придвижването на земно-скални маси по планинските или долинните склонове, по речните или морските брегове. Придвижването по  склона става сравнително бавно. То може да продължи часове, дни, а даже  и месеци. За да се образува свлачище, водопропусклив пласт трябва да лежи върху непропусклив, например глинест, който да притежава наклон.  Когато подпочвените води достигнат до непропускливия пласт, те го  размекват и той става като пързалка за отгоре лежащия пласт, който  започва да се плъзга надолу. Свлечената маса заема обратен спрямо  движението си наклон. По свлачищата често се появяват пукнатини и се забелязват разкъсвания. Поради обратния наклон между свлечените  материали и склона се получават понижения, в които понякога се образуват малки езера. Такива у нас са Смолянските езера в Западните Родопи. Ако по склона, където се проявява свличането, има дървесна  растителност, може да се наблюдава интересно наклоняване на дърветата в  различни посоки. Народът е нарекъл такава гора много сполучливо „пияна  гора”.

landslideГолемите свлачища променят чувствително земната повърхност. Но да се върнем  назад в миналото, когато през 1884 г. в района гр. Саратов на р. Волга свлачищни маси се придвижили към реката. Ето описанието на този случай:

„…Няколко дни до катастрофата земята се движела към р. Волга… В 11  ч. на 20 септември изведнъж движението се усилило и значителна част от  брега с шум се намерила в реката. В целия Саратов земята се тресяла,  клатели се висящите лампи, спрели часовниците…”

През 1887 г. в  Швейцария станало свличане на брега на езерото Цуг. В резултат на това  в движение били около 200 000 куб. м земна маса. Свлачищната маса  тръгнала към езерото и по наклона на дъното му се разпространила на  разстояние повече от 1000 метра. В райони на провинция Алберт в Канада  през 1903 г. се преместили свлачищни маси с обем повече от 30 млн. куб.  м. Известни са и свлачищата при Волгоград през 1941 г., когато само за  30—40 мин. се преместили повече от 150 000 куб. м свлачищна маса. През  1959 г. в щата Монтана в САЩ станало свличане. Натрупала се 27 млн.  куб. м скална маса.

Голяма  част от свлачищата у нас се образуват по дунавския и черноморския бряг.  Край река Дунав през 1978 г. за осем часа свлачищна маса с обем около  18 млн.куб.м се придвижила 20—25 м. А ето какво разказа неотдавна  жителка на наше черноморско селище:

„Преди години купихме къща…  Хубава, масивна. Такава беше и на съседите. Един ден, нещо човърках из  градината, чух че съседката се развика. Тичам и какво да видя: земята  се разпукала точно под краката на детето и то стои до шия във водата…  След една седмица къщата им се разруши. След половин година и нашата  отиде при нея…”

 Източник: nauka.bg

предишна статияСкалите не са вечни
Следваща статияАврора