539px-Meister_nach_Cosmas_Indicopleustes_001

Изворите, които дават информация за религията на българите до IX век, сами по себе си, не са достатъчни за изграждането на някаква обективна хипотеза. Въпросните извори са систематизирани от проф. д-р Веселин Бешевлиев, многократно анализирани и цитирани в разнообразни статии, публикации и монографии.

Все пак имаме на разположение едно сведение, което хвърля светлина върху религията на българите или част от тях, които обитават Балканите по времето на император Юстиниан I, тоест в средата на VI век. То ни е оставено от египетския пътешественик, монах и историк – Козма Индикоплевст, живял и творил през VI век. Счита се, че Козма е завършил своята „Християнска типография” през четиридесетте години на VI век, тоест по времето на Юстининовото управление.

В своята „Типография”, Козма пише следното: „Също така и у бактрите, и у хуните, и у персите и у останлите индийци, и у персарменците, и у мидийците, и у еламитите, и в цялата персийска земя има безброй църкви и епископи, и много християнски народи, и много мъченици, и монаси безмълвници. – – –  Също така и в Киликия, Азия, Кападокия, Лазика, Понт и в северните области – – –  между скитите, хирканите, херулите, българите, еладците, илирийците, далматите, готите, испанците, римляните, франките […] има люде, които са повярвали, възвестяват Христовото евангелие и изповядват възкресението на мъртвите.”

Този пасаж у Козма Индикоплевст създава впечатлението за един тотален триумф на Християнството от Индия до Европа, което разбира се е и целта на автора. Това предполага, че и нарочването на някои от народите посочени в „Типографията” за християнски, е възможна авторова волност, плод на опита му да възвеличае въпросната религия.

В съчинението му българите са посочени като един от народите, които изповядват христовата вяра. Освен това те неслучайно са ситуирани между херулите – настанени през 512 г. в Дакия като федерати; непосредствено до еладци и илири, тоест във вътрешността на Балканите, където ги намираме по времето на Виталиановия бунт и второто десетилетие на VI век. От описанието на Козма, можем да си направим извода, че българи посочени като християни, към средата на петото столетие, населяват земи източно от Илирик и северно от Елада.

Ще се опитаме да сме обективни и ще разгледаме отново сведението на Козма Индикоплевст в неговия англоезичен превод, поместен в Кeймбриджкото издание на „Топографията”.

Английският превод гласи следното: “So likewise again in Cilicia, Asia, Cappadocia, Lazica and Pontus, and in the northern countries occupied by the Scythians, Hyrcanians, Heruli, Bulgarians, Greeks and Illyrians, Dalmatians, Goths, Spaniards, Romans, Franks, and other nations, as far as Gaderia on the ocean toward the northern parts, there are believers and preachers of the Gospel confessing the resurrection from the dead; and so we see the prophecies being fulfilled over the whole world.”. Нашият превод на този пасаж изглежда така: „Също така и в Киликия, Азия, Кападокия, Лазика, Понт и в северните земи заети от скити, хиркани, херули, българи, гърци и илири, далмати, готи, испанци, римляни, франки, и други народи […] има хора вярващи и проповядващи Евангелието, които изповядват възкресението от мъртвите; виждаме как пророчеството се изпълнява в цял свят.”.

Смисловите разлики между превода, който ни представят съставителите на ГИБИ и този поместен в университетското издание на Кеймбридж са съществени, особено с оглед на въпроса за предполагаемата религия на българите от VI век. Българският превод на този пасаж от „Топографията” недвусмислено говори за наличието на „люде, които са повярвали, възвестяват Христовото евангелие” сред българите; докато според англоезичният превод в териториите заети от българи, гърци и илири има вярващи. Тоест тук, българите не са припознати като християни от Козма Индикоплевст, а територията, която обитават и която, като част от останалия свят наред с Киликия, Азия, Кападокия, Лазика и Понт е обект, на всемирното разпространение на християнската религия. Въпреки това, този пасаж у Козма не отпада като валиден аргумент при разглеждане въпроса за наличието на българи сред гърци и илири на Балканите през VI век. Напротив, българи са посочени изрично като обитатели на въпросните северни земи, които са заети от тях. Що се касае до стойността на сведението (в този си вид, б.а.) като извор, за религията на тези българи обитаващи Балканите през петото столетие, то то определено е недостатъчно, за изграждането на сериозна хипотеза застъпваща християнската принадлежност на въпросните.

Автор: Иван Стоянов
Източник: nauka.bg

предишна статияКартини и епизоди от Първата балканска война
Следваща статия101 удивителни факти за Земята – Част 1