Квантова механика

quantum-mechanics-laymans-guide-green-light-06-300x300Квантовата физика се основава на схващането, че определени явления на микроскопично ниво не могат да се осъществяват непрекъснато – наблюдаемите явления се явяват такива – а само с дискретни нараствания, известни като „кванти”. През IV в. пр. Хр. гръцкият философ Епикур описва един тип на движение на атомно ниво, различно от познатото кинетично движение. Той го нарича „атомно отклонение” – спорадично мигновено прескачане на частицата от нейния път след някакъв минимален фиксиран интервал, „елахистон”. Епикур противопоставя своето „отклонение” на движението, което възниква директно в резултат на гравитацията или ударите: това, което днес се нарича движение на билярдна топка, или Нютонова механика.

Обща теория на квантовата физика

Отклонението е единственият пример за квантова физика в епикурейската система. Но около 600 години по-късно индийските философи, последователи на Джайна, свеждат всички материални явления до- квантови явления. Това е неизбежен резултат от тяхната атомна теория на времето, която си представя времето като редица от кванти. Съвременните западни изследователи, които не обясняват квантовите скокове с атомизирано време, изграждат квантовата физика „планк” по „планк”, като всеки отчита определени проявления. През деветдесетте години на XIX век германският физик Макс Карл Ернст Лудвиг Планк (1858 -1947) забелязва, че интензивността на излъчването не продължава да расте при по-късите дължини на вълната, както твърди традиционната теория. През 1900 г. той предлага обяснението, че енергията на излъчването се емитира на фиксирани кванти, като стойността на кванта зависи от честотата на осцилациите. Първият, който развива по-нататък анализа на структурата на атома, е датският учен Нилс Бор през 1913 г. Бор предполага, че движението на електроните може да става само мигновено с прескачане от едно ниво на друго, а не непрекъснато в резултат на въздействие.