Автор: Мария Кръстева Кръстева
Пловдивскии университет ”Паисий Хилендарски”, Филологически факултет

Специалност ”Българска филология”, ІІІ курс
Гр. Пловдив, Република Българи

 Проблемът за човека и времето в Чеховата ”Вишнева градина” и неговото отражение в ”Р.У.Р.” на Карел Чапек. Опит за анализ на един интертекстуален диалог

Човечеството е разбирало историята като поредица от битки, защото досега е смятало борбата за главно нещо в живота.
А. П. Чехов

Не се страхувам, че машините ще бъдат господари  на хората. По-лошото е, ако хората не са добри господари на себе си или на човешките отношения.
Карел Чапек

Чехов

В крак с модерните времена, науката също се променя. Изкуството вече не може да съществува само за себе си, съобразено е с дискурсите на времето. В този контекст представения тук доклад има за цел да запознае аудиторията с това, доколко е възможно различните културно-исторически епохи да взаимодействат помежду си.
Това изследване има за цел да акцентира върху един слабо проучван проблем в световната литература. Как текстове, които се явяват представители на различни литературни направления, привидно нямащи нищо общо помежду си, разгледани през призмата на рецептивната естетика и наратологията, могат  да бъдат участици в интертекстуални диалози.
Пример за такъв диалог са две особено популярни през първата половина на 20-ти век произведения – последната пиеса на големия руски писател Антон Чехов – ”Вишнева градина” и най-известната пиеса на чешкия писател и фантаст Карел Чапек –  ”R.U.R”.
На пръв поглед не само произведенията, но и писателите нямат нищо общо помежду си. Чехов е смятан от мнозина за баща на руския символизъм , представител на критическия реализъм в Русия, а пиесата ”Вишнева градина” според последни проучвания се смята за текст-”есхатос”, текст поставящ граница между две епохи .
От друга страна изследователите-слависти определят две направления в творчеството на Карел Чапек: философско-реалистично и научно-фантастично , което, чувствително отдалечава тематиката на творбите му от тази на Чеховите.
Ще си позволя да оборя тези твърдения. Те са правилни, но съобразени изцяло с културно-историческите и обществени условия, в които са създадени творбите.
Разгледани изцяло в духа на рецептивната естетика и наратологиято, както и от гледна точка на екзистенциализма, двете произведения се свързват помежду си в един своеобразен диалог, в който се поставя акцент върху проблемите за човека и времето, формирането на човешките отношения и за смисъла на човешкия живот. Разглеждат се проблеми от глобален характер. Огледалната метафора, която присъства в тях, не само в композиционно отношение, но също така и в идейно-смислов план, има за цел да ни помогне да разберем  по-добре подтекстовата тематика на творбите.
”Аз все мечтая да напиша смешна пиеса, където всичко ще се обърне с главата наопаки.”, пише Чехов в едно свое писмо по повод създаването на ”Вишнева градина”  .  Но пиесата е всичко друго, само не и комедия.
Да разгледаме двете пиеси поотделно.
Чеховата ”Вишнева градина” е насочена пряко към вътрешния свят на човека, към неговите желания, страхове и стремежи. Макар да притежава социално-битов характер, психологическите черти са изведени на преден план, поставя се акцент върху човешките отношения. Героите общуват, но сякаш не помежду си, а със самите себе си, изправят се пред вътрешното си аз, пред един своеобразен съд на духа.
Пред нас е едно семейство, което от една страна не може да скъса с миналото, а от друга – просто се страхува от бъдещето. Във ”Вишнева градина” дворянката Раневская и брат и Гаев оплакват съдбата на своята вишнева градина: няма как, имението се обявява на търг и те ще трябва да се разделят с нея. Замогналият се бивш крепостен Лопахин им предлага да раздели градината на парцели и да ги продаде за вили. Те се въздържат от решение, отказват да повярват, че ще загубят имението, потъват в света на спомените и миналото. Само че, когато вишневата градина наистина вече е продадена, Раневская заминава отново за Париж, където и без това я очаква любим. А Гаев? Той просто е един обикновен фразьор и изведнъж се оказва, че драма въобще не е имало. Писателят се стреми да направи равносметка на миналото и да обърне  своя поглед към бъдещето. На пръв поглед толкова обикновените проблеми на семейството на Раневская рязко контрастират с проблемите в”Р.У.Р.”. Но не трябва да забравяме, че всичко е само метафора.
Чапековите герои са по-близки до романтизма, отколкото до реализма със своя героизъм. Те обаче придават и друг смисъл на творбата. Без да подражава на социалния реализъм и романтичния дух на западноевропейската литература, авторът вмъква нотка носталгия и романтизъм в тази своя творба. Това е своеобразен опит да бъде направена равносметка на настоящето и едва тогава да се пристъпи към бъдещето. В пролога, на фона на едно свръхроботизирано общество се влюбват главния директор на заводите “Р.У.Р.”, Хари Домин и дъщерята на президента, Хелена Глори. В самата пиеса се разгръща един типичен за Чапек сюжет. Превръщайки роботите в изключително умни машини за убиване, хората ги изправят срещу самите себе и човечеството е избито. В края на трето действие, роботите Примус и Хелена също откриват, че помежду им има чувства. Сякаш се сдобиват с душа и се превръщат в хора.
В пиесата, Чапек изобразява героите си като представители на едно всемогъщо, но за жалост, твърде незряло общество. Всеки от тях е противопоставен по един или друг начин на останалите. Толстоистът Алквист се противопоставя на прогресивния рай на Домин . Алхимикът Гал се противопоставя на идеята за душа в телата на роботите . Лекомислието и невинността на Хелена се противопоставят на реализма и предсказанията на Нана , ключов образ в пиесата. Всеки се противопоставя на някого, всеки остава неразбран от другите, но този вътрешен, междучовешки конфликт остава сякаш встрани от центъра. На преден план е изведена драмата – хора срещу роботи, или вчерашния човек срещу утрешния. Подобно Чехов и Чапек  не изобразява днешния човек. Всичко е реално, но сякаш не се случва сега. То може да бъде част от всяка една епоха, от всеки един момент, само не и днес. Защото днешният човек липства.
Една безобидна идея, една мъничка злина и се случва някаква трагедия – при Чехов само привидна, при Чапек – явна. Лекомисленото безгрижие на Раневская намира своето отражение в образа на Хелена. И двете са водени от добри чувства, но действията и на двете водят до трагичен финал. Драмата на Раневская е предизвикана от нейната пасивност, а драмата на Хелена от прекалената и активност. Героините сами унищожават света в който живеят. Далеч не толкова лирично звучи в този смисъл пиесата на Чехов, а Чапековите роботи съвсем не изглеждат толкова механизирани и чужди в този контекст. И докато единият разголва душите на героите в стремежа си да ни покаже, колко са остарели, другият ги механизира, превръща ги в тропи, в кукли на конци, за да реализира своята идея. В този смисъл и останалите герои са носители на заряд, който на пръв поглед ги свързва с времето и епохата, и извън художествения свят на писателя. Участниците в двете пиеси представят в обобщен вариант цялото човечество, те са представители на целия космос и световен мироглед. Това, което прави впечатление са липсващите маркери за пространство и време. Топосите са изведени извън времето и пространството, и в контекста си двете пиеси сякаш нямат нищо общо с действителността.
Но времето тук не трябва да се разбира като придобиващо реални измерения, като реална величина, а по-скоро като белег и показател за проблеми, първоначално само далечни, неясни (звукът на скъсаната струна при Чехов),  се превръщат в мрачна картина напомняща Апокалипсис (бунтът на роботите, последвалото унищожение на хората при Чапек) .
Но централния момент, на който трябва да обърнем внимание, е как тези два текста влизат в диалог помежду си и как интерпретират основната тема на това изследване – проблемът за човека и времето.
Вече споменахме, че героите на Чехов са представени чрез своя вътрешен свят, чрез страховете, желанията, качествата и недостатъците си. Той казва:”…тоя е славен човек и другите, и всички не са лоши хора; и животът им е красив и недостатъците им са мили и смешни. Но взето заедно всичко е скучно, тягостно, мъртво, безжизнено. Какво трябва да се направи? Трябва да се смени всичко, да се стремим към друг, по-добър живот” . Централния конфликт (доколкото можем да говорим за конфликт при Чехов) се разгръща между старите собственици на имението, Раневская и Гаев, спрямо представителите на младото поколение – Аня, Трофимов, Лопахин.
Подобна е ситуацията в „Р.У.Р.”. Хората са представители на едно старо поколение, чието време е изживяно и те трябва да си отидат.
”А може би още преди сто години сме убити и сега сме само призраци. Може би отдавна, отдавна сме убити и се връщаме само да издекламираме това, което сме говорили някога…преди смъртта”  , казва Домин минути преди да се изправи срещу роботите.
Думите му напомнят една реплика на Раневская: ”Ще заминем – тук няма да остане жива душа…В тая стая обичаше да идва покойната ни майка…” .
В този смисъл роботите не се явяват някакви фантастични същества, които искат да превземат света. Това са новите хора, тези на новия век, без душа, без сърце, робуващи само на една идея -”Прогресът”.
Лопахин се явява своеобразно отражение на Чапековите роботи. А ”вечният студент” Трофимов – на Домин. Макар Петя да е обрисуван като пасивна фигура, която само философства, в думите му се крие нещо невидимо за Чеховите герои, но твърде реално за тези на Чапек.
”Човечеството върви към най-висша правда, към най-висшето щастие, което е възможно на земята, и аз съм в първите му редици”   казва Петя на Лопахин.
Нека си спомним по този повод думите на Чапек за причините подтикнали го към създаването на ”Р.У.Р.”: ”Исках да напиша комедия, отчасти за науката, отчасти за правдата.” . И това се явява своеобразна реплика спрямо думите на героя. А самата пиеса е съвсем явно изображение на тази реплика. Висшата правда, за която мечтае Трофимов, радостното ”Здравей нов живот!”  се превръща в нещо демонично. Чапек превръща вишневата градина във фабрика произвеждаща роботи. В духа на 20-ти век, в отговор на възгласът на Ницше: ”Бог умря!” писателят, философът, пацифистът Чапек, показва накъде върви светът. В навечерието на Втората световна война, ”световният чех” пише най-ярката си творба като призив за осъзнаване и спасение, вече прозрял, какъв рай очаква хората. За съжаление тук няма ирония. Има само действителност. Това, което само се долавя в мълчанието на Чеховите герои, е открито изразено при Чапек. Особено ярко това личи в последните сцени на двете творби. Да видим как изглежда финалът във ”Вишнева градина”:
”Сцената е празна…Става тихо. В тишината се чуват глухи удари на брадва по дърво, които звучат самотно и тъжно.Чуват се стъпки. От дясната страна се показва Фирс…Болен е .
”Заминали са…Мене ме забравиха.…Мина си животът, сякаш не съм живял.(Ляга)Ще взема да полегна…Силици си нямаш вече, нищо не остана, нищо… Ех, ти… загубен!…(Лежи неподвижно).”
„Далечен звук, сякаш от небето, звук на скъсана струна, затихващ, печален. Настъпва тишина, чуват се само далеч в градината удари на брадва по дърво.”
А ето как изглежда финалът в ”Р.У.Р.”
А л к в и с т:…Ах, как е тихо, как е тихо! Защо замлъкнахте любими гласове? Да бях…поне да бях заспал! (Загасва лампите, ляга на кушетката и придърпва върху себе си черното палто.) Как трепереше това тяло! О, край на живота.”
Не напомнят ли тези думи последните реплики на Фирс? На мен ми звучат твърде близки по смисъл.
И ето, че загадката е разкрита. С последните си думи Фирс не иронизира себе си, а се сбогува с живота. А звукът на скъсаната струна? Това е едно своеобразно предупреждение.  Мълчаливо, неясно… като създателя си…
Смисълът прозиращ зад мълчанието и думите е ясен. Няма светли идеали, а само разбити мечти.
Но ”световният чех” не желае да остави такъв финал за пиесата си. Чапек докрай вярва в доброто. И ето, че по някакъв ”вълшебен” начин роботите Примус и Хелена се сдобиват с души, превръщат се в хора и животът започва отначало. Преобръщайки схемата на Чехов, където финалът е твърде носталгичен, боравейки с библейските образи на Адам и Ева, Чапек ни напомня за митът за изгубения рай и за притчата разказваща за завръщането на блудния син. Светът ще се спаси отново, връщайки се към началото. Съвсем в синхрон с този епилог звучат думите на Алквист:
”Върви, Адаме, върви и ти Ево; ти ще му бъдеш жена. Бъди и мъж Примус! Благословени дни!… Росум, Фабри, Гал, велики откриватели, какво е великото във вашето откритие в сравнение с тази девойка, с този младеж, с тази първа двойка, която откри любовта, плача, усмивката на любовта, обичта между мъжа и жената? Природо, природо животът не ще загине!…Не ще загине! Не ще загине. ”
И ето, че връщайки се към архетипа, Чапек съумява да изрази своята идея и да разгадае загадката на Чеховата ”Вишнева градина”. Проблемът за човека и времето придобива ново измерение, образите-символи също. Отразяващи, както епохата, така и хората, които живеят в нея, двете пиеси провеждат помежду си и своеобразен диалог, свързан с проблемите на времето.Чеховата ”Вишнева градина” вече не е образ на цяла Русия, а на света. Заводите на Росум не са само постижение на науката и техниката, а изображение на земята. Съвсем ясно се усеща влиянието на Гогол, Достоевски и Чехов в тази Чапекова творба. Самият писател признава, че е повлиян от идеите на руския реализъм: ”Всичко велико с което съм се срещал, винаги ми е оказвало влияние, макар и незначително поради моята собствена незначителност.”
Какво можем да кажем за финал? Само едно: в ерата на роботизацията и глобализацията, независимо че литературата се стреми да бъде в крак с новото време, тя отново и отново ще се връща назад, търсейки отговор на вечните въпроси и загадки преминали през вековете, за да ни напомни, че някои неща не остаряват…

Бележки:

1. П. Троев, Ю. Айхенвалд, К.С.Станисласки

2. вж. Н. Нейчев, 2000г.

3. В.Тодоров, И.Павлов, С.В.Никольский

4. Чехов,1901г.

5. Чапек,1985г.,стр.85(всички цитати са по това издание и по-надолу ще бъде посочвана само страницата)

6.  стр.56,71

7.  стр.66

8  Чехов, стр.268,302

9  Чапек, стр.72,96

10.  К.С.Станисласки

11. 84стр.

12.  Чехов,1989г.,стр301-302 (всички цитати са по това издание и по-надолу ще бъде посочвана само страницата)

13.  стр.292

14.  Чапек,1923г.

15.  стр.301

16.  стр.302

17.  стр.103

Използвана литература:

1.    Аникст, А.А. Теория драмы в России, М.1988г
2.    К.С.Станисласки, Моят живот в изкуството, ”Наука и изкуство”,С.1976г.
3.    Кръстева, Олга. Театърът през вековете. ”Отечество”, София, 1980г
4.    Нейчев Н. Чеховата ”Вишнева градина” като текст-”есхатос”(ст. І-ва и ІІ-ра) – В: Научни трудове на ПУ ”Паисий Хилендарски”. Т.38, кн. І, 2000г. – Филологии
5.    Никольский, С. В. Карел Чапек – фантасть и сатирик. М., 1973г.
6.    Руска литература ХІХ и ХХ век. Пловдив. ”Хермес”. 2002г
7.    Тодоров, В. ”Световният чех” Книга за Карел Чапек С.1990г
8.    Чапек,1985г.:Чапек К., Избрани фантастично – утопични произведения в два тома, т.2, ”Народна младеж”, София. 1985г.
9.    Чехов, А. П. -Избрани творби в осем тома. том VІІ, пиеси. ”Народна култура”, София 1989г.

Източник: nauka.bg

предишна статияПлатон (гр. Πλάτων)
Следваща статияЗабрави всички грижи!